Палитра

Проф. Иван Кирков рисува за "Лоранъ"

Три триптиха са в основната концепция на изложбата, подредена в известната столична галерия

Лаврен Петров

Завръщайки се към един процес на изобразително хрумване, проф. Иван Кирков рисува специално за пространството на галерия "Лоранъ" (ул. "Генерал Паренсов" 31). Три триптиха са в основната концепция на изложбата, която може да се види до 7 юни. Художникът, който не обича лесните пътища, е убеден, че публиката има нужда от нещо ново и тръпне да го изконсумира. Доскоро вглъбен в спомените си, Иван Кирков променя творческите си възгледи с идеята, че формообразуването не е единствената същност. Характерната импровизация и забава, в които еротиката е повод, а не смисъл, водят до проникването в същината на живота. Memento mori. Нека помним, че нашето присъствие на този свят е кратко и всеки миг от него е важен.
Всички знаем емблематичните за големия художник портрет на една жена в червено, портрет на млад мъж, влюбените на плажа, ония хвърчила, прекрасните пейзажи от Асеновград, пълни със сладостта на едно загубено време и омаята на малък провинциален град, жаркото слънце, разтекло докрай точките по роклята на лелята от плажа. Гледайки картините през цялото време, наш спътник е усмивката на Иван Кирков. Тя взривява всяка сериозност и със силата на един вулкан от смях освобождава нашето напрежение с това, че всичко е игра. Игра, в която художникът винаги и независимо от обстоятелствата се е забавлявал... И после удивително, но съвсем естествено формите губят логично очертание, за да ни въведат в една друга игра, изключила конкретното изображение, завладяваща със силата на своето внушение, един друг свят на форми, цветове, безвремие и космос. Игра, която въздейства на нашето въображение и всеки сам за себе си открива свои реалности, свои чувства, свои изгубени някъде емоции, удари на сърцето, логиката на непреживени страсти... и то само с цветни експлозии, понякога дори на несъвместими цветове, които безспорно ни убеждават, че този свят съществува.
Отдавна преживял изкушенията на модерното изкуство, Иван Кирков отива отново там, за където тълпи художници са се устремили - промяната, стъписващата непредсказуемост, лекотата, светлината, безспорно съвместимата несъвместимост на сюжети, цветове, реалности и форми. Опитваме се да разгадаем неговата игра, но едва ли ще успеем, важното е, че в нея има само печеливши - той с нови вдъхновени почитатели, а ние, неговите зрители, за кой ли път изненадани, за кой ли път стъписани от внушението на видяното, за кой ли път недоверчиви. И видели тези картини, тези удивителни мостове към света на истинското изкуство, ние се връщаме в личните си светове обогатени, по-щедри един към друг и по-разбиращи се.

Любен Зидаров за смешното и тъжното

Художникът Любен Зидаров представя до 6 юни в галерия "Сезони" поредната си сaмостоятелна изложба от нови, непоказвани досега произведения. Експозицията се състои от 25 масла и 15 акварела и е назована от автора си "Смях и сълза".
Със своя типично Зидаровски хумор, с който обогатява българската живопис от края на 70-те години досега, художникът разказва забавните си истории и случки, които изглеждат още по-смешни с откритието, че всички те са нищо друго, освен наблюдения на живота ни и живота около нас. С други думи - нашата собствена действителност.
Иронията се смесва със самоиронията, сатирата със закачалката, смешното с тъжното, временното с вечното. Така тези творби са колкото изпълнени с разказ и движение, толкова и застинали кадри, отсичащи срез от времето и от даден момент; те са колкото притчи с герои и поука, толкова поеми от цветове, възпяващи неизразимото и безкрайността на мига. Почитателите на живописта на Любен Зидаров ще открият отново в новите му творби старите му пристрастия и теми в изкуството: мъдри магарета, нахални гарги, бездомни кучета, досадни насекоми, дебели или кльощави курортистки, смешни автопортрети и портрети, стреснати пенсионери, изоставени лодки, шарени от боклуци и от трогателни амбиции.

27.05.2008