Разговор

Жоржи Косиков:

Готови сме да се върнем

Държавата трябва да запази своята национална същност, бивайки част от европейската общност, казва един от учредителите на асоциацията на имигрантите ни в Южна Америка

Жоржи Косиков е роден в Бразилия през 1935 г. Завършил е право, доктор е на юридическите науки, член на Академията по правосъдие и автор на правна литература. Работил е като федерален съдия, съветник на специалните служби за отбрана, в момента е адвокат. Специализирал е история, антропология и социология. Потомък на две имиграционни вълни - едната от България в Бесарабия по време на османското робство и другата от Бесарабия към Южна Америка в началото на ХХ в. Един от създателите на Асоциацията на българските имигранти в Южна Америка. През 2005 г. излиза книгата му "Имиграция на българите в Бразилия". Неотдавна излезе и втората му книга - "Имиграцията на българи, бесарабски българи и гагаузи в Бразилия и Уругвай". Сред сънародниците ни в Южна Америка Жоржи Косиков е известен като мисионер на българската история и култура. Избягва светския шум, а интервюто, което даде специално за ДУМА, е първото му и за европейска медия.

Разговаря Ина Михайлова

- Г-н Косиков, през последните три години издадохте две книги, свързани с имиграцията на българи в Бразилия и Южна Америка. В първата акцентирате на важни моменти от нашата история и заради това сред сънародниците ни в тази част от света си спечелихте прозвището "новият отец Паисий". Смятате ли се за мисионер на българската култура и традиции?
- Сравнението ме ласкае и е голяма чест. Но едва ли го заслужавам, защото не съм на височината на този велик просветител. Ролята на отец Паисий за възкръсването на българския патриотизъм е ненадмината.
В Бразилия изучаването на историята на имиграцията засягаше само присъствието на италианци, швейцарци, японци, руснаци, поляци и араби. Нито дума за българите, за България, за Бесарабия. Почувствах се задължен да изровя спомените, акцентирайки не само на историята, но и на приноса на българските имигрантски фамилии.
Приех тази мисия като дълг не само към себе си, но и към моите предшественици, оценявайки техния принос за формирането на бразилската история. В същото време исках да покажа всичко това на техните сънародници и роднини от България, Украйна и Молдова. Една автентична, недобре позната или може би позабравена история за първата по-голяма вълна преселници от България и Бесарабия в един друг, далечен и различен свят.
- Във втората си книга описвате съдби на хора, напуснали България, за да търсят бъдеще в далечен континент. Как събрахте тази информация?
- Започнах проучването с историята на моята фамилия и най-близките ми роднини. Установих контакти с други фамилии и така се оформи голямата история на тази жертвана, но ценна българска имиграция. Да бъдеш българин извън родината си - това е съдба, призвание и респект към истинските ти корени, произход и култура.
- Кога започва "голямото пътуване" на българи, бесараби и гагаузи в Южна Америка и кои са основните причини?
- Най-големият бум е от края на 1925 г. и през цялата 1926-а. Две са причините за имиграцията. Първата е плъзнала информация за Бразилия като за рай - фалшив слух, че правителството имало интерес да приюти чужди земеделци заради липса на свои кадри, особено в плантациите на кафе и тръстика. Разнасяли се истории, че бразилското правителство предлага без пари хубава земя и уютни къщи. Другата причина за първата вълна имигранти са икономически и политически сътресения в този период, особено за българите и гагаузите от Бесарабия, които са били преследвани от румънските власти. Те са били жертва на икономически тормоз - изземване и разделяне на земи, непосилни данъци.
- Допреди няколко години се говореше, че няма българска общност в Бразилия и в Южна Америка. Кое наклони везните в противоположната посока?
- Българската общност винаги е съществувала, но без публично представителство и без формирана културна общност в Бразилия. През 1956 г. имаше опит за създаване на Българска бесарабска културна общност, но начинанието завърши с неуспех заради пречки от местните власти, които бяха притеснени от комунистическата идеология.
През 1996 г., благодарение на инициатива на имигранта Жулио Димов, българската общност бе представена в Музея на имиграцията в Сао Пауло. Поводът бе 70 години от първата имиграционна вълна. Същата година бе създадена Културна асоциация на българския народ в Бразилия, на която съм един от основателите. В началото в асоциацията влязоха малко фамилии. На представянето на моята първа книга за имиграцията на българите в Бразилия през 2005 г. се събраха над 500 души - имигранти и техни наследници. След тази проява на практика се положиха основите на действаща асоциация на българските имигранти, която вече има съществена роля за запълването на вакуума, получил се в годините. Направихме регистър на много фамилии - от различни бразилски щати, от други южноамерикански държави. Организирахме събития, свързани с България и българската история. Едно от най-големите беше честването на 80-годишнината от началото на българската имиграцията в Южна Америка.
Основните цели на асоциацията са свързани със запазването на българските традиции, език, фолклор и кулинария. Поддържаме добри контакти с Агенцията за българите в чужбина, откъдето ни оказват най-вече морална подкрепа и ни дават полезна информация от и за България.
- Как живеят българските имигранти в Южна Америка, спазват ли нашите традиции?
- Безспорно спазват традициите, държат на песните, танците, кухнята и езика. За съжаление им е трудно да бъдат ортодоксални християни, защото в Бразилия и изобщо в Южна Америка ортодоксалните църкви се броят на пръсти. С течение на времето много от тях станаха католици, протестанти, евангелисти. Но това не им пречи да запазят своята вяра, корени и традиция. Организацията ни става все по-силна, не пропускаме да отбележим всяка важна за българската история дата.
- А синовете и внуците на първите български имигранти в Южна Америка дали познават българските си корени? Какво бихте казал за новото поколение българи, които идват в Бразилия?
- Синовете и внуците на първите имигранти знаят за българските си корени благодарение на разказите на своите родители, баби и дядовци. Не говорят добре български език, но се отнасят с респект към самобитността ни. По-голяма част от тях имат желание да научат езика и затова Културната асоциация на българския народ в Бразилия, благодарение на своя президент Жорже Аргахофф, прави първи стъпки за организиране на подобно обучение.
Днес в Бразилия идват българи с добро образование и висока квалификация. Установяват се в най-големите градове и имат добра репутация за разлика от първите имигранти - жертви на лъжливи обещания, работили като роби на плантациите за кафе и тръстика, станали жертва на големите фермери.
- Знаете ли, че българското правителство има идея да стимулира емигрантите ни да се върнат в родината, дори се обмислят специални зелени карти? Мислите ли, че някои ще се решат на подобна стъпка?
- Категорично да! Ако правителството елиминира административните бариери за даване на българско гражданство не само за родените в България, а и за наследниците на българо-бесарабските имигранти, доста от тях ще се върнат при корените си. Ако това не стане, могат да потърсят друга идентификация и това ще бъде жалко.
Членството на България в ЕС е стимулиращо в социален, политически и икономически аспект. То ще даде ново присъствие на духа на българския народ - такова, каквото заслужава. Нужно е обаче всичко това да се прави с отговорност и самочувствие. Държавата трябва да запази своята национална същност, бивайки част от европейската общност.
- Книгите ви са отпечатани на португалски и испански език. Очаква се да бъдат издадени в България, Украйна, Румъния. Какви са следващите ви планове - още книги или мисионерска дейност, свързана с българската култура и история в този далечен континент?
- Плановете ми са свързани с изучаване на българския език, за да продължа с проучванията си върху българския народ. Вече работя върху трета книга за имиграцията в Бразилия, Уругвай, Аржентина. Подобни творби ще ни обединят и ще засилят самочувствието ни.

31.05.2008