Таланти и поклонници

Гобленарите - тайно общество, създатели на изящно изкуство или смахнати маниаци

Ако не можете да рисувате с бои и четка, опитайте с игла и конец, казват майсторите на везани картини

Ина Михайлова

Готова съм да се обзаложа, че си представяте гобленарите като млади баби пенсионерки, които, намествайки роговите очила, бод след бод извезват образа на Христос или Мадоната с младенеца. Навярно в съзнанието ви изникват и онези жени, които предлагат плетива на една кука и карета с традиционна българска шевица в курортите по Черноморието, около Художествената галерия или храм-паметника "Св. Александър Невски" в столицата. Ако си мислите така, грешите! Шиенето на гоблени отдавна не е занимание за старите моми, снобарките или столичните рентиерки за уплътняване на свободното време с изкуство за богоизбрани.
Днес майсторите на гоблени са млади момичета, научили тайната магия от свои приятелки, майки, лели и баби. С гоблени се занимават мъже на средна възраст с престижни професии, които с шиене успокояват нервите си и се разтоварват от напрегнатото ежедневие. И все пак гобленарството не е за всеки, споделят майстори на иглата. Изисква се внимание, усърдие, зорки очи, сръчни ръце, търпение и... финансови средства. За начинаещите има гоблени, които не са скъпи, но истинските майстори разчитат на материали със световно качество. Комплектите, които се продават в специализираните магазини, включващи схема, панама, нужните конци и игли, са няколко пъти по-скъпи, отколкото ако сам си намериш схемата от интернет и отделно си купиш конците и другите "консумативи".
Наричат гобленарите особняци, смахнати маниаци. "Мани го тоя, след като шие и може месеци, дори години да бродира, нещо не е наред", казват неразбиращите. Всъщност става въпрос за нормални хора, които приемат бродирането на гоблени като хоби, прекрасно хоби. "Шиенето успокоява, но без вдъхновение не става", казват запалените гобленари. И с часове могат да разказват как настървението им се засилва, когато ден след ден, месец след месец "нещото" изпод пръстите им добива завършен вид.
В България няма място, където да се учи това изкуство, разказват гобленари. Всичко става като в малко, затворено общество. Предава се от приятелки, познати, които са се запалили от други приятелки и познати. А нишките на това благородническо изкуство са скрити - като в гоблен. Те не се прекъсват, само се скриват и стават невидими за нас. По това ще познаете добрия гоблен, споделят майсторите на везаните картини.
Тъкането на картини е старинно изкуство. В началото под името "гоблен" се е разбирало "ръчно тъкан килим за стена". Още в древен Египет са намерени следи от гоблени с изтъкани орнаменти, които са положени като погребални дарове в гробниците на знатните, както и в пирамидите на фараоните. Смята се, че първите гоблени са били създадени преди 3000 години. Важните административни сгради в антична Елада са били покрити с тях. В Европа могат да се открият само единични произведения, датиращи от XI, XII и XIII в. Това се дължи на използвания материал - вълна, която лесно бива унищожавана от молците, и на честите разрушителни войни от този период. В началото на XVIII в. гобленът постепенно престава да бъде украшение само за стена и се превръща в ценна вещ за всеки дом. По това време гоблените, създадени по творби на модерните художници, се поставяли в специални рамки.
През XIII и XIV в. църквата признава стойността на гоблените, изобразяващи притчи от Библията. За съжаление малко от тях са оцелели до наши дни. Гоблените стават символ на общественото положение сред аристокрацията през Средновековието. Но също така са служели като украса на стените на замъците, покривали са процепи и са създавали уединение около леглата. Крале и знатни персони са ги вземали със себе си при пътуванията си, за да си осигурят комфорт и да покажат престижа си. Често гоблените са сменяли собственика си след битка и ако вратата или прозорецът на победителя се окажели различни по размер, придобитият гоблен бил срязван или пришиван към друг.
Средновековните гобленари са използвали работни скици, които свободно преработвали с въображение, а понякога и с хумор. Най-известните средновековни картини са били на библейска тема, а също така съвременни сцени на работещи селяни или ловуващи благородници. След 1500 г. монарсите искали тъканите картини да изобразяват техните победи в битките. Някои императори дори били придружавани в тях от придворните си художници, които на място правели скици на бъдещите гоблени.
През 1515 г. Рафаел бил упълномощен от папата да нарисува серия картини на тема "Деянията на апостолите" за Сикстинската капела. Характерният стил дал насока на гобленарството към изобразителното изкуство в продължение на над 300 години. Използвани били най-фини конци в повече от 300 цветови тона.
През 1663 г., по време на разточителното царуване на Луи XIV, в Париж дори е основана фабрика за гоблени, в която са наети над 800 занаятчии, които трябвало да произвеждат гоблени за кралския двор. Собственик на килимарската работилница, по-късно прераснала във фабрика, била фамилията Gobelin. Именно оттам идва името на гоблените. Други европейски страни последвали примера на французите и отворили фабрики, работещи за владетелите. След Париж изгряла звездата на Брюксел, който се превърнал в новия център на това изкуство. Голям принос за популярността му имали художниците Рафаел и Рубенс.
У нас това изкуство се свързва с името на немския гобленар Якоб Вилер. Той основал работилницата си на 1 април 1893 г. в Берлин. Бизнесът вървял, докато пожар не унищожил всичките му модели и авторът им бил принуден да започне от нулата. Той обикалял клиентите си, заснемал гоблените и продължил напред. Издал каталози, които добили най-голяма популярност в Германия, Австрия, Русия и на Балканите.
Когато Луи XIV умира, гоблените му наброяват общо 2155 броя. Колекцията на Хенрих VIII включва 2000 гоблена, пръснати из 17 кралски резиденции. През ХVIII в. стават популярни пейзажите в стил Рококо, изработвани от дизайнерите на Франсоа Буше, директор на кралските работилници в Бувоа в продължение на 30 години. По негови серии картини са произведени над 400 гоблена. По време на Френската революция социалните промени намалили толкова пазара на гоблени, че ръководството на работилниците заповядало 190 гоблена да бъдат изгорени през 1797 г., вместо да бъдат продадени на реалната им цена.
Гобленарите вярват, че някои от произведенията имат по-особени, дори магически сили. Жените на моряците например могат да бъдат спокойни, че съпрузите им ще си дойдат живи и здрави от път, ако на стената виси гобленът "Щастливото завръщане". Българките най-често бродират "Трите коня", тъй като се смята, че те пазят дома от беди и носят късмет, казват наши ценители.
Гъделът е в това да видиш как нещо се ражда изпод пръстите ти, как създаваш изящно изкуство, споделят гобленари. Дори и да звучи клиширано, но правим това заради вечния човешки стремеж към творчество, заради идеята за създаването, уточняват майсторите на везани картини.


Вилеровите - най-известни

Едни от най-известните и ценни гоблени са Вилеровите. Сега платна от прочутия Вилеров каталог, ушити с оригинални конци, струват над 2000 щ.д. По-обикновените творби вървят към 50 щ.д.
Вилеровите гоблени пресъздават известни картини на Леонардо да Винчи, Тициан, Рубенс, Рембранд, Франсоа Буше. Каталогът включва планински и морски пейзажи, пасторали и флорални композиции. Платната интерпретират и известни библейски сюжети като Тайната вечеря, раждането и възкресението на Христос, образите на Мадоната с младенеца, Мария Магдалена, Свети Георги. Най-известни и качествени конци за бродиране, освен Вилеровите, са производство на фирмите DMC, "Коутс", "Мулине" и "Котва".


Мистериозната нишка

Един гоблен, който крие исторически тайни, е в основата на романа "Тайната нишка" от Кайли Фицпатрик. В основата на сюжета са колебанията, страховете и надеждите на две жени от различни епохи. Едната е бродирачката Леофгит, водила хроника на годините преди битката при Хейстингс през 1066 г., която променя историята на Англия. А другата е преподавателката по средновековна история Мадлин, която през 2001 г. се опитва да разшифрова старинен ръкопис.
Това, което ги свързва, е не само любовта към историческите мистерии, но и един гоблен с тайнствен произход, в който е закодирана тайната на драматичните събития от XI в.


Принц Чарлз завършва най-дългия модел в света

Преди осем години лично принц Чарлз избродира финалния бод на най-дългия гоблен на земното кълбо. 80-метровото платно бе изложено в музея на Британската империя в Бристол. Бродираната творба е посветена на опитите на британците да колонизират Америка и Бермудите в периода между 1583 и 1684 г.
Гобленът е съставен от 24 части, всяка от които е дълга над 3 м и широка над метър. Общо избродираните бодовете наброяват 36 млн.
Първият бод е направен в началото на 70-те години на миналия век от американския посланик в Англия Кингман Брестър. Авторът на творбата Том Мур събира доброволци, за да му помагат. Над 300 майстори работят в девет центъра в Дорсет и Девън в продължение на 30 години. В ушиването на гоблена са помагали и членове на английското кралско семейство - кралицата майка, кралица Елизабет, принц Филип, принцеса Ана.
Принц Чарлз бродира последния бод през март 2000 г. в Хайгроув с вълнени конци със златна нишка. След завършването си гобленът е поставен в херметически затворени стъклени витрини, за да бъде предпазен от влиянието на влагата, топлината и насекомите.
Основната част на платното е посветена на труда на 18 лондонски компании, които през 1620 г. дават пари, за да подкрепят заселниците във Вирджиния.


15 000 евро за бродерия у нас

Цените на гоблените в България са твърде разнообразни, разказват гобленари и колекционери на рисунките с игла и конец. Всичко зависи от използваните материали, от размера, от тематиката. За почитателите на изкуството функционира дори он-лайн борса - Goblenar.com. Там всеки може да поръча на професионален гобленар да му ушие конкретен гоблен, да купи готови творби, както и да предложи свои. Цените варират от 40 до 15 000 евро. Най-високата сума е за "Хора на верандата". Според запознати интерес към нея са проявили някои колекционери, но все още проверявали качеството на гоблена.
Най-голямо е търсенето на гоблени у нас от чужденци, а и това е единственият пазар, на който родните майстори могат да се надяват, защото средностатистическият българин не може да отдели няколко хиляди за изкуство, колкото и красиво да е то, коментират търговци. Те споделят, че по-заможни българи, пристрастени към изкуството, предпочитат да пазаруват от известни аукциони и къщи за гоблени във Франция, Венеция, дори Америка. Като показателен пример за разнообразието в цените посочват, че например класиката "Тайната вечеря" може да струва само 3200 евро. Ако конците са Вилер обаче, цената скача на 8000 евро.
И все пак тези суми са ниски, коментират запознати. Неотдавна китаристът на "Лед Цепелин" Джими Пейдж предложи на търг, организиран от аукционна къща "Сотбис", гоблен от викторианската епоха. "Свещения граал", създаден по скица на сър Едуард Бърн-Джоунс, по неофициални данни може да донесе на своя притежател до 2 млн. щ.д.


21.06.2008

Мнения по темата: