Пегас

Дъщерята на Ботев си избира жених

Сред нейните тайни поклонници са били Гьорче Петров и Сава Огнянов

Кирил Андровски

Венчалният портрет на Иванка Ботева и д-р Стоян Христов, 8 януари 1906 г.

Един ден през 1999 г. в редакцията на в. "Дело" в Монтана дойде бай Васил Савчев, юрист от Белоградчик, и ми показа снимки и материали за своя чичо Георги Савчев (1883-1949 г.). Той е малко известен писател, автор на роман за Ботев и Левски и на книги за героизма на българския войник през Първата световна война. Изявявал се е като журналист и актьор. Но каква бе изненадата ми, когато бай Васил показа една семейна снимка на Ботевото семейство, върху фона на Белоградчишките скали. Кога е направена и какъв е поводът Венета и Иванка Ботеви да посетят Белоградчик?

Неизвестната досега снимка, на която (отляво надясно) са Иванка Ботева (седнала), прави - Димитър Рашев и д-р Христо Аджаров, Венета Ботева и Крум Максимов (седнали),прави - Стоян Христов, Никола Савчев и Никола

През пролетта на 1901 г. Наталия Каравелова, която живее в Белград, кани Венета и Иванка да й гостуват. Иванка, завършила преди година своето образование в Швейцария, посреща с радост предложението. Двете жени се отправят на път, но защо да не посетят своя син и брат Димитър Рашев, който по това време е учител във Видин. Така гостуват известно време при Рашев. Тогава двадесет и пет годишната Иванка се сприятелява с д-р Христо Аджаров, който е близък приятел на брат й и съгражданин на баща й.
Пътуването става на 7 май 1901 г. От Видин е нает файтон с който тръгват Венета, Иванка, Димитър Рашев и д-р Христо Аджаров, а техният приятел Стоян Христов потегля със своята служебна кола.
- В Белоградчик Венета и Иванка са посрещнати с възторг! - разказва Васил Савчев. - Всеки им се радва и иска да види наследницата на легендарния поет-войвода.
Вечерта Венета и Иванка са настанени в частна къща, а д-р Аджаров и Христов нощуват в хотел. На другия ден веселата дружина посещава крепостта край града и разглежда Белоградчишките скали. Тук е направена и неизвестната досега снимка. Върху гърба й Никола Савчев е отбелязал датата 8 май 1901 г. и имената на заснетите. Те са застанали на два огромни скални блока, разделени на две групи. В едната, отдясно, са Иванка Ботева (седнала), прави - Димитър Рашев и д-р Христо Аджаров, а вляво - Венета Ботева, Крум Максимов, Стоян Христов, Никола Савчев и Никола Христов, ветеринарен фелдшер.
Но как се развиват по-нататък взаимоотношенията между Иванка Ботева и д-р Христо Аджаров? Той е преместен в Пловдив. И двамата си пишат възторжени писма, а когато възниква въпросът къде да живее младото семейство, идват и проблемите. Венета Ботева не се съгласява дъщеря й да напусне Велико Търново. Имат много близки, свой дом и хората ги уважават. А как Иванка да изостави своята майка, която е положила за нея толкова много грижи. Аджаров я моли да "избяга" и да се венчаят в Пловдив. Там имат по-голяма перспектива за развитие и кариера, за по-добро бъдеще. Около година продължава кореспонденцията между двамата и кроежите как да уредят живота си. И когато най-сетне майката скланя дъщеря й да отиде в Пловдив, се получава тъжната новина, че д-р Аджаров вече е сгоден и връща сватбеният пръстен, заедно с писмата на своята изгора. Жесток, коварен удар! Когато през 1953 г. внучката на Венета Ботева - Венета Рашева, се среща с д-р Аджаров, във връзка с написването на своя книга за Ботевото семейство, той споделя:
- Когато се завърнах от сватбената си разходка до Тулча и влязох с младата си булка в нашия дом, заварих писмото на Иванка, в което тя ми съобщаваше, че е получила разрешението на майка си. Веднага писах на Иванка, че вече всичко между нас е свършено... Тя беше много красива, с весело и румено лице, с енергична походка и жестове, имаше добра душа, беше обичана от всички.
Едно друго признание прави пред Венета Рашева вече 82-годишният бивш жених на Иванка Ботева:
- Желаеше да има много деца - наследници на видния й баща, пред паметта, на който се прекланяше. Съжаляваше, че не се е родила момче. Изказала бе желание пред мен, както тя, така и нашите деца да включват във фамилното си име и името на Ботев, като се наричат Аджарови-Ботеви.
Така голямата майчина любов и привързаност донасят нещастие на Иванка. Но тя не е лишена от поклонници, желаещи ръката й. Един от тях е известният публицист, общественик и дипломат Димитър Ризов. Няколко години с известни прекъсвания от 1888 до 1901 г. той редактира политическия литературен лист "Христо Ботев", издание на обществото "Млада България". Не един път Ризов предлагал на Иванка да му стане сътрудник, но тя не се решавала да стори това. Със сърдечно предложение Димитър Ризов посещава Велико Търново, но Венета Ботева тактично отклонява намерението му да има за съпруга дъщеря й.
Добри, сърдечни и приятелски чувства към Ботевата дъщеря изпитвал и Гьорче Петров, съратникът на Гоце Делчев. Знае се, че известно време Иванка Ботева е касиер на Македоно-Одринското дружество в Търново, а домът им в града - място, където често са се събирали дейци на ВМРО. В своите спомени Аргир Манасиев отбелязва, че преди да заминат за Македония през 1902 г. е гостувал на Гьорче Петров няколко дни в Търново. "Един път той ме покани да посетим дъщерята на Христо Ботев - Иванка. Тя беше мома и живееше при майка си и брат си, ако не се лъжа, гимназиален учител. Долових, че Гьорче питаеше известни чувства към Иванка."
Не е бил безразличен към Иванка Ботева и големият български артист Сава Огнянов, основател на Народния театър в София през 1904 г. Той е първороден син на Ботевото "първо либе" Мина Горанова, на която Ботев посвещава "Пристанала". По спомени на дъщеря му Жозефина Огнянова-Темелкова, Иванка Ботева подарила на баща й луксозно подвързана книга с Ботеви стихотворения с надпис - "На моя любим приятел, вдъхновен изпълнител на стихотворенията на незабравимия ми баща", а също - и снимка със своя лик и надпис.
Но едва няколко години по-късно истинското щастие спохожда Иванка Ботева. Новият жених се оказал отново добър приятел на нейния брат Димитър Рашев. Един от групата, която през 1901 г. посещава Белоградчик - банковият чиновник Стоян Христов. Съпругата на Рашев му предложила да го запознае с Иванка. "Сватосването" започнало на шега. Но между двамата възникнала интимна връзка и всички близки били радостни от направения избор.
На 30 октомври 1905 г. Стоян Христов е приет любезно във Велико Търново от Венета и Иванка. Покрай многото разговори станало дума и за венчавката, която била определена да стане на 8 януари 1906 г. През януари, по Коледа, женихът д-р Стоян Христов дошъл в Търново при своята годеница. За сватбеното тържество в уречения ден пристигнали от София, както братът на Иванка със своята съпруга, така и чичото - генерал Кирил Ботев, братовчедът Стефан Дрянков, много приятели и познати. Венчавката се състояла в храма "Св. Богородица". В тържеството взела участие и полковата музика, пеели се Ботеви песни, а няколко пъти прозвучал и "Тих бял Дунав".
В своя съпруг Иванка Ботева видяла своя другар, с когото ще се осъществи мечтата й - с нейно участие да бъдат отпечатани произведенията на Христо Ботев в едно луксозно издание. Имало и направено конкретно предложение от ботеведа Иван Клинчаров. Стоян Христов дал своето съгласие и също се включил в подетото дело . В началото на септември двамата заминали за София и се настанили в хотел "Континентал", където започнали усилена работа по проучване и по подреждане на материалите. Изданието напредвало, но към отпечатването на шестата кола, към 25 октомври 1906 г., Иванка заболява. Обадило се старо заболяване на гърлото. За лечение били подсигурени едни от най-добрите лекари в София. Установена била и диагнозата - синя пъпка (антракс). Назначено било и лечение - операция, която завършила катастрофално!
На 7 ноември Иванка починала, без да види отпечатани съчиненията на своя баща и автобиографичните бележки за своята майка.
Временно работата по издаване на съчиненията на Христо Ботев били преустановени, появила се и нова трудност, свързана със своеволията на Клинчаров и негова неуместна редакция. Споровете били разрешени със съдебни дела и взаимни компромиси, при които намесата на поета Д. Полянов при редактирането била решаваща. На висота се оказали и членовете на редакторския колектив Стоян Христов и Димитър Рашев. Така през 1907 г. книгата "Христо Ботйов, съчинения" станала реалност...

05.07.2008