Разказ

Последният влак

ЕВЕЛИНА ЛАМБРЕВА е родена на 9 май 1963 г. в Стара Загора. Завършва медицина в Плевен през 1989 г. От 1996 г. живее в Швейцария. Доктор е на медицината от 2002 г.,а в момента работи като психиатър-психотерапевт, старши лекар и клиничен доцент в Катедрата по психосоциална медицина на Университета и университетската болница в Цюрих. През 2005 г. завършва тригодишния Колегиум "Gender Studies" към Университета в Цюрих. Автор е на стихосбирките "Скок към слънцето" (2006), "Затворен прозорец" (2007), "Между Матерхорн и Шипка" (2007), "Sammle mich...", на сборниците с разкази "Влакът за Амстердам" (2008) и "Unerwartet" (издание на немски език, Люцерн, 2008). Член е на Съюза на писателите в Цюрих, Швейцария.

"Дами и господа, пристигаме на гара Темлин!", съобщи електронният глас.
"Охо, Темлин! Тази вечер времето минава бързо"- помисли си Ервин и издърпа енергично количката между двата вагона. Наближаваше полунощ и влакът беше полупразен. Погледна часовника си. Оставаха още около два часа, докато свърши работното му време. После щеше да се прибере в къщи и още тази нощ щеше да започне да стяга багажа си за дълго чаканата отпуска. С приятеля си Лео бяха решили да идат за една седмица на ски. Зимата в равнината бе мека и кишава, а Ервин мечтаеше за сняг, за тишината на снежни гори, за уединение в планинска хижа пред пламтяща камина. Сърцето му радостно трепна само като си представи идилията на зимната планина.
"Кока-кола, кафе, портокалов сок, сода, кроасани....!"- мелодично и напевно се провикна Ервин, бутайки количката с напитки пред себе си.
От няколко години работеше в бара по влаковете. Работата му не беше лека, заплатата едва стигаше да покрива месечните разходи за себе си и кучето си Тирас. Работеше на смени и мъкнеше тежката количка по всяко време на денонощието през всички сезони. През зимата заради поледиците и задръстванията с влака пътуваха повече хора, които работеха
Работеха на едно място, а живееха на друго. Влаковете бяха препълнени, много пътници недоволни и изнервени за това, че често трябваше да стоят прави, а плащаха скъпи билети.
Сутрин срещаше мълчаливи, необщителни лица, скрити зад вестници или потънали в екраните на лаптопи. Хората с половин уста си поръчваха кафе, брояха центовете и проявявахачесто неразбираеми претенции. Късно вечер се сблъскваше с разюздани тийнейджъри, пияни компании, влюбени двойки, които без да се смущават правеха секс в последните вагони. Трябваше да е винаги учтив, толерантен, да сдържа нервите си дори когато го ругаеха или си правеха нелепи шеги с него.
Затова сега само при мисълта за една седмица отпуска далеч от света с неговата арогантна суетност, боклуци и шум, Ервин се изпълваше с такава енергия, че чак му идваше отвътре да запее...
Погледна през стъклената врата в последния вагон купе. Май имаше само двама души в него.
Няма значение, трябва да отида и до тях, каза си Ервин и отвори вратата.
На една от двойните седалки в дъното видя млад мъж, който като че ли беше налегнал млада жена. Ох, толкова ли не могат да почакат да си отидат в къщи, та трябва да правят секс в купето, каза си Ервин, който, явно притеснен от неочакваната гледка, се покашля високо и извика:
- Кока-кола, кафе, портокалов сок, сода, кроасани....!
Двамата сякаш не го забелязваха. Мъжът беше хванал някак много странно жената за гушата, а тя издаваше нечленоразделни звуци и се мъчеше да се изплъзне от яките му ръце. Ервин се доближи до тях.
- Мръсница! Ще те убия! Ще те удуша! Ти не трябва да живееш! Оттук няма да излезеш жива! - с възбуден глас нареждаше мъжът.
- Моля те, моля те, спри!- стенеше младата жена с пресипнал глас.
Чу се удар от плесница. После мъжът започна да я рита, като не спираше да стоварва тежките си юмруци безразборно върху лицето й, гърдите й, корема й. Когато отново започна да я души, Ервин се намеси:
- Извинeте, проблем ли имате? - запита разтреперан той. - Мога ли да ви помогна с нещо?
Двамата се сепнаха. Мъжът спря да удря жената, а тя се изправи, пооправи дрехите и косите си, понечи да се усмихне и каза:
- А, не, няма такова нещо, всичко е наред!
Мъжът изгледа зверски Ервин и процеди през зъби:
- Проблеми ли? Какви проблеми, я се махай!
- Стори ми се, че имате проблеми! Трябва ли ви помощ? Случва се понякога човек да си изпусне нервите. Ако искате, можем да поговорим заедно?
Мъжът скочи и се изправи заплашително срещу Ервин. Беше около 25-годишен, мургав, с брада и синьо-сиви очи, които в този момент святкаха като халогени. Говореше с чуждестранен акцент:
- Изчезвай, копеле! Не се меси, където не ти е работа! Ние сами ще се оправим, а ти се махай! Веднага!
Ервин повдигна недоумяващо рамене, обърна се и забута количката пред себе си. Когато се поотдалечи, извади мобилния си телефон. Тъкмо избра телефонния номер на началник- влака, за да му съобщи за побоя в последния вагон, неочакван удар в тила го събори на земята.
- Казах ти да не се месиш! - изправи се над него мъжът от последния вагон.
Като обезумял започна да налага Ервин и да блъска главата му в количката. Ервин се опитваше да се предпази с ръце. Не посмя да отвърне на ударите. Безмислено беше да вика, защото нямаше кой да го чуе. Наближаваха крайната гара, затова беше малко вероятно да се появи кондуктор. Последното, което видя, бе че младата жена също бе дошла и наблюдаваmе безучастно сцената. После изгуби съзнание....
Дойде на себе си в болницата. Трябваше да остане на лечение, защото имаше счупени ребра и едва дишаше. И тази година нямаше да види снежните гори в планината, размина се с мечтаната отпуска. Ервин въздъхна. В този момент вратата се отвори и в болничната стая влязоха двама полицаи.
- Добър ден, господин Кох! Надяваме се, че вече сте по-добре и че сте в състояние да отговаряте на въпросите ни.
- Да, в състояние съм - каза кротко Ервин.
- Моля, разкажете ни от ваша гледна точка какво се случи снощи около 0 часа във влак номер 589340, пътуващ от Боврет за Темлин!
Ервин започна да разказва с подробности за случилото се, а полицаите се споглеждаха многозночително. На моменти сякаш недоумяваха и записваха прецизно всяка негова дума.
- Но, господин Кох, сигурен ли сте, че говорите истината? - каза строго единият.
- Да, сигурен съм. Но защо ме питате? Каква друга истина може да има? Нали виждате, доказателствата са налице! - и той посочи превръзките си.
- Хм!...- учуди се полицаят. - Срещу вас има подадена жалба!
- Жалба ли? Каква жалба? От кого жалба?- изненада се на свой ред Ервин.
- Жалба от турския гражданин Мехмед Сюлейман Али! Въпросната вечер той е пътувал с приятелката си, Сузане Кол, която е тукашна поданица, в последния вагон на влака от Боврет за Темлин. Вие сте започнали да притеснявате приятелката му, а той неколкократно ви е помолил да престанете. Тогава вие сте се нахвърлили срещу него с обиди на расова и етническа основа, посегнали сте пръв да го ударите. Господин Али ви е наранил при самозащита.
- Но това е абсурд!- промълви Ервин
- Госпожа Кол потвърди показанията на господин Али!- поясни полицаят. - Останалото ще изясни съдът.
- Довиждане засега!- сбогуваха се полицаите.
Ервин се облегна на възглавницата и се загледа през прозореца. Навън валеше сняг. За пръв път не му се зарадва. Чувстваше се омърсен и омерзен. Светът не заслужава чистотата на снега. Затова може би все по-рядко вали сняг...., помисли си Ервин и с мъка преглътна сълзите си.

05.07.2008

Мнения по темата: