Цао Дзианлин:

България и Китай имат общи интереси в науката

Постиженията не бива да остават в лабораториите, защото остаряват, казва зам.-министърът на науката и технологиите на Китай

Снимка Юрий Стоянов

Цао Дзианлин е физик, специалист в областта на лазерите. Бил е директор на институт в Китайската академия на науките и зам.-председател на академията. От две години е зам.-министър в Министерството на науката и технологиите на Китайската народна република. Той бе начело на китайския екип, който гостува в страната ни за Дванадесетата сесия на българо-китайската комисия за научно-техническо сътрудничество. Цао Дзианлин и зам.-министър Ваня Добрева подписаха договор, който предвижда от двете страни да бъдат финансирани двегодишни съвместни научни проекти със срок от 2008 до 2010 г. От общо 26 кандидатствали проекти са одобрени 11 - в областта на нанотехнологиите, генетиката, биотехнологиите, информационните технологии, устойчивото земеделие, храните, екологията и др. Годишното финансиране от българска страна на всеки проект ще е средно 25 000 лв.

Разговаря Велиана Христова

- Г-н Дзианлин, посетихте БАН и вузове в Пловдив, какви са впечатленията ви? Китай има ли интерес да развива трайно научно сътрудничество с българските научни институции?
- Между Китай и България съществува традиционно приятелство. Китайският народ няма да забрави помощта, която България и другите социалистически държави оказаха на страната ни през 50-те и 60-те години на ХХ век, които бяха трудни за нас. Аз съм за пръв път в България и съм радостен, че се запознах с вашата култура, с университетите ви, с академията на науките тук, с Министерството на образованието и науката. Радвам се, че икономиката на България се стабилизира и бележи ръст в последните години. Още повече, че с приемането ви в Европейския съюз вашата страна участва активно в рамковите програми за наука на общността и сътрудничеството с България представлява интерес за Китай. Освен това в самия Китай сега икономиката и технологиите се развиват бурно и това пък е интересно за народите в света, особено за България като стар наш приятел. Така че проектите, които ще осъществяват нашите учени, са от взаимен интерес.
- Вие сте физик в областта на лазерите, по време на визитата си сте разговаряли с председателя на БАН акад. Никола Съботинов, който работи в същото научно направление. Набелязахте ли някакви общи идеи за сътрудничество в областта на лазерните изследвания и технологии?
- Аз се надявам в близко бъдеще да определим конкретни области за по-тясно сътрудничество. С председателя Съботинов сме на едно мнение, че има потенциал за сътрудничество, включително в областта на компютърната техника. През 80-те и 90-те години на ХХ век между българските и китайските учени е имало сътрудничество в областта на лазерите. След това отношенията са позамрели. Но миналата година на посещение в България бяха група учени от един китайски институт по нанотехнологии и ми се струва, че оттогава вече има доста идеи за съвместни програми.
- Беше сключен и договор за сътрудничество и работа по общи проекти между Българската и Китайската академия на науките.
- Да, той действа и в момента. Надявам се, че тези 11 проекта, които сега са одобрени до 2010 г., ще станат добра основа обхватът на сътрудничеството ни да се разширява. Китайската държава е определила 16 приоритетни програми, по които работи науката, те са в областта на земеделието, индустрията, космическите пилотирани полети, информационните и комуникационните технологии. Така че поле за разширяване на сътрудничеството има.
- Китай в момента инвестира 1,49 на сто от своя БВП за научни изследвания и от тях 30 на сто идват от държавата. Откъде са останалите средства?
- Останалата част на финансирането идва от предприятията. Китайските предприятия се стремят да повишат качеството на своята продукция и се интересуват много от научните изследвания, които са основен фактор за това. Предприятията в Китай днес проявяват желание да инвестират повече в научни изследвания. Освен това китайското правителство предприе законови стъпки за поощряване на предприятията да инвестират в науката.
- Какви мерки са предприети за насърчаване на инвестициите за изследвания от страна на бизнеса? Този проблем е изключително интересен и за България в момента.
- Ще ви кажа конкретно. Ако едно предприятие, една фирма, инвестира един долар в научни изследвания, от данъците му се приспадат 1,5 долара. Ако дадено предприятие успява да намали вредните емисии, които производството му изхвърля в природата, то също получава облекчения в данъците, които плаща.
- Доколкото ми е известно, към вашата академия на науките има и фирми, предприятия, които са нейна собственост. Как е организирана тази дейност?
- Както знаете, Китай е развиваща се страна и затова е много важно постиженията в областта на науката и технологиите много бързо да се превръщат в производителна сила. Защото в някои отрасли ако внедряването се забави дори за кратко време, дори само за една година, и научните постижения не се превръщат в реален продукт, от тях вече няма полза, те остаряват. В развитите страни резултатите на даден научен институт много по-лесно стигат до производството, защото те имат големи предприятия и в тях работят инженери и техници на много високо равнище. Те са способни бързо да усвоят един нов научен продукт. Според мен в бившите социалистически страни, включително в България, научните лаборатории и предприятията работят поотделно, те нямат директни връзки. Затова много научни резултати и постижения си остават в лабораториите без полза за предприятията.
- Да, у нас наистина става така. В България не са много производствата, които имат възможност да внедряват научни продукти и които търсят науката.
- Ето по тази причина още преди 23 години - т.е. през 1985 г., нашето правителство разреши на научните институти и лаборатории, на учените в тях, сами да откриват фирми. Целта беше научните постижения много бързо да се превръщат в реални продукти, да има предприятия, които са годни да усвояват наука. Ние също преживяхме един много труден период, но ето сега, след 23 години, мога да ви кажа, че фирмите към нашата академия на науките вече стават много силни. Ще ви дам конкретен пример - вие знаете фирмата "Леново", която е производител на компютри. Тя е към нашата академия на науките, академията ни е най-големият акционер в нея. Тази фирма купува Ай Би Ем и сега става третият по големина в света производител на компютри.
- Печалбата от тези фирми към академията ли отива?
- Обикновено печалбата се влага обратно за развитие на науката. Аз девет години бях директор на един институт, ние също имахме няколко фирми, които влагаха парите за научни изследвания.

05.07.2008