Позиция
За тезите от една кръгла маса
Мажоритарният избор не е панацея, която ще реши всички проблеми на българите, но не може да бъде критикуван чрез посочване на изконните му недостатъци
На кръгла маса, провела се на 29 юни, група изтъкнати социолози и политолози
остро разкритикуваха идеите на президента за въвеждане на мажоритарен елемент
в изборите. Проф. Петър-Емил Митев, доц. Андрей Райчев и проф. Михаил Константинов
посочиха основните недостатъци на мажоритарния вот и рисковете, които той предполага.
Те изтъкнаха няколко основни "недостатъка": първо, че при въвеждане
на мажоритарен вот ще спечелят големите партии; второ, че в страната ще се появят
изкуствени мнозинства; и трето, че ще се появят псевдоцентристки партии. Техните
тези могат да откроят множество въпроси, но истинският е един: отговарят ли
те на действителността?
Първата теза, че от мажоритарния вот ще спечелят големите партии, буди възражения
поне в няколко основни пункта. Първият и най-важен е, че това е една от основните
причини за въвеждане на мажоритарен елемент, тъй като целта е да бъде намален
броят на партиите без реална обществена подкрепа и да се увеличи
отговорността на големите политически сили
Факт е, че наличието на 300-400 партии в България е проблем, на който от години
се търсят решения. Второ, самата идея на мажоритарната избирателна система е
да печелят големите политически партии, като гласовете, подадени за малките,
отиват при големите. Така се създават стабилни мнозинства, които носят ясна
политическа отговорност. Трето, идеята за чиста мажоритарна система не се обсъжда,
а се обсъжда идеята част от депутатите да се избират мажоритарно, а другата
- пропорционално. Това на практика означава, че ще спечелят не големите политически
партии, а партиите, които успеят да извадят най-стойностни кандидати. Тук се
стига до въпроса за субективната преценка на избирателя и до неговата способност
да избира стойностни кандидати. Важно е да се отбележи, че мажоритарният избор
предполага не само партийна, но и лична отговорност на избраника, което означава,
че независимо от собствените му политически качества, той малко или много ще
се придържа към предизборните си обещания.
Втората теза, че в страната ще се появят изкуствени мнозинства, сама по себе
си е вярна, но буди известни възражения. Факт е, че няма мажоритарна система
без изкривено представителство, тъй като гласовете за малките партии практически
отиват при големите. Това е идеята на самата система, но това не означава, че
тя е лоша, а единствено, че част от избирателите ще останат без представители.
Но да погледнем настоящата българска действителност, в която доскоро пропорционалната
система беше фаворизирана. Не изкривява ли тя волята на гражданите при 4% избирателна
бариера, която оставя много партии извън парламента? Не са ли пълни избирателните
списъци с т.нар. "фантоми", които напълно изкривяват волята на избирателя
при крайното пресмятане на изборните резултати? Не се ли изкривява крайният
изборен резултат и от т.нар. система за пресмятане Д'Онт? Какво става с
волята на избирателите
при наличието на т.нар. изборен туризъм и купуване на гласове? Едно коалиционно
мнозинство не е ли изкуствено при практическата невъзможност на участващите
в коалиция партии да изпълнят предизборните си обещания? И в крайна сметка може
ли една пропорционална система да работи ефективно в мултиетническа страна с
повече от две малцинствени групи? Всички можем да си представим до какво би
довела пропорционалната система в САЩ например. До партии на афроамериканците,
на китайците, на виетнамците, на латиноамериканците и др. Щяхме ли тогава да
можем да говорим за наличието на американски народ и на американска нация? В
крайна сметка всички тези недостатъци на българския вариант на пропорционална
система едва ли някога са давали реално представителство в българския парламент.
Третата теза, за поява на псевдоцентристки партии, почива на два основни аргумента.
Единият е свързан със засилване на полюсите вляво и вдясно, а другият - със
заместване на "истинските центристи" с "псевдоцентристи",
които ще бъдат такива не по убеждение, а по изгода. Първо, истина е, че мажоритарната
избирателна система предполага засилване на полюсите. Това се отнася обаче за
чистата мажоритарна система или за мажоритарна система, при която над 60% и
дори 70% от депутатите се избират мажоритарно. Такъв вариант никъде не е обсъждан.
Дискусиите, които в момента се водят, предполагат мажоритарен избор на 30-60
от 240 депутати, което е извънредно малко за поява на подобни опасения. Второ,
и в съществуващите партии има псевдоцентристи, псевдолеви и псевдодесни персони,
които коренно променят политическите си позиции и ориентации в зависимост от
моментни конюнктурни интереси
т.е. това няма да бъде резултат от въвеждане на мажоритарен избор. Нещо повече,
при мажоритарен избор политическото позициониране играе по-малка роля от личните
качества и одобрение към дадения кандидат, отколкото при гласуване с партийни
листи. Трето, спорен е въпросът за наличието на истински центристки партии в
България. Към момента има две такива, които, не е тайна, че на даден етап се
позиционираха в центъра, защото вляво и вдясно нямаше свободна ниша. Това означава
ли, че те са истински центристи по убеждение? Само преди седмица например една
от тези центристки либерални партии излезе с предложение за гласуване с пръстови
отпечатъци и за следене на вота със СРС-та. Макар и доскоро да изглеждаше, че
тази партия е единствената центристка партия в България, тези предложения говорят
или че тя не е такава, или за пълна липса на свежи идеи, което не е тайна, че
често ражда абсурди. Либералните убеждения на другата центристка партия също
са под въпрос с оглед на електоралния й профил. Друг е и въпросът, че, виждайки
свободната ниша в центъра, в момента голяма част от десните партии се насочват
натам и все по-често говорят за дясноцентристки ценности, позициониране и коалиции.
Очевидни в това отношение са опитите на ГЕРБ, на СДС или наскоро придобилата
известност коалиция НАПРЕД. И въпросът в крайна сметка е къде са истинските
центристи при пропорционалната система?
Трябва да се отбележи, че всяка избирателна система има своите плюсове и минуси.
Пропорционалният избор в България работи вече повече от 17 години и показа своите
положителни страни и недостатъци. Важно е да си даваме сметка, че мажоритарният
избор не е панацея, която ще реши всички проблеми на българите. Трябва да е
ясно обаче, че той не може да бъде критикуван чрез посочване на изконните му
недостатъци. Пропорционалната система също не може да бъде критикувана по тази
линия. Те могат единствено да бъдат така пригодени, че да показват възможно
най-малка част от недостатъците си в конкретна социално-историческа действителност,
в конкретна страна. Това не означава, че дадена избирателна система трябва да
се променя при промяна на социално-историческата и политическата действителност.
Означава единствено, че обществото е динамично и избирателната система трябва
да се фокусира във възможно най-далечна перспектива, като предварително улови
насоките на обществените процеси и тенденции.
05.07.2008
Мнения по темата: