Еротичен фолклор

"Часовникарството" - занаят тънък, майсторски

И въпреки че чираци и калфи не е имало, познавачите на това художество, любовчийството, не се свършват ни преди, ни сега в Троянско

Иван Пейковски

На Запад се гордеят с любвеобилността на своите супермени и президенти.
Французите уважават своя президент Клемансо с прозвището Тигъра, затова че е умрял на 88 години не в постелята си, а по време на любовен акт с дама на 36 години. Възможно ли е това у нас?

Троян е открай време занаятчийско селище. И измежду многото тукашни занаяти е съществувал и такъв - любовчийството. Изглежда не всекиму се е удавал, затова троянци го наричали още "тънък" или "часовникарски"... Не е имало чираци и калфи при майсторите на това художество и въпреки всичко "часовникарите" не са се свършвали. Традиция!
Действието за продължаване на човешкия род е породило естествено и съответния фолклор. В Троян, както и другаде, той не е записван, с изключение на народните песни. И все пак троянец заговорва пръв за тая внимателно заобикаляна страна от човешкото битие. През 1934 г. Найден Шейтанов обнародва в списание "Философски преглед" студията си "Сексуалната философия на българина", в която поставя въпроса: "Защо нашата интелигенция фарисейски отрича сексуалния фолклор, а неофициално храни с него душата си?"
В духа на традицията на строгата чистота на нашите нрави спрямо думи от сексуално естество Найден Шейтанов, подобно на граматика Иван Богоров, сътворява нови слова - мъжкия полов орган той нарича любодей, а женския - любоема, оттук и тяхното съвкупление става любодействие. И защо не - щом седмата Божия заповед гласи: "Не прелюбодействай!"
И още един троянец - Иван Хаджийски, неповторимият изследовател на българския бит и душевност, разглежда въпроса за любовта, макар и от малко по-друга гледна точка. В книгата си "Любов и брак" (1936 г.) той отбелязва: "Освен това природата е разкрасила акта на съвкуплението с известна наслада. Поради това актът на съвкуплението от средство за възпроизвеждане на потомство се превърна в средство за лично удоволствие и забавление..."
Тъкмо това "забавление" поражда анекдотични истории, подобни на ловните. А не заради това ли дивечовите рога са знакът на женската изневяра?
А прозвищата и наподобяванията за любодей и любоема в Троянския край са породени от неговата специфика - занаяти, предмети от бита, растителност. Анонимният разказвач често говори за "слива" или за "мушмула", за "въртокъщник" или за "грездей". Троянецът често употребява псувнята - тази мъжка сексуална закана, той "благославя" всичко, което му се изпречи...
Някои твърдят - "Декамерон" на Джовани Бокачо бил възможен само на Запад. Може и да е тъй, ала подобни любовни истории не само там са били възможни.
"Троянски декамерон" заслужава да бъде съставен и да съдържа забавни разкази, заредени с хумор, защото, ако всяко човешко деяние има и своя смешна страна, любовните дела са може би най-смешните...
Колективен автор на "Троянски декамерон" ще са всички ония, които са сътворили анекдотите, включени в него, както и всички ония, които са ги разказвали или записвали. Книгата ще бъде още едно доказателство за способността на троянеца не само да иронизира другите, а и за умението, и готовността си сам себе си да осмива. Защото, както твърди една американска поговорка - по-добре е човек сам да се осмее, преди това да са сторили другите!

Прелъстителни феи танцуват на Русалийското поле

Феликс Каниц

...Починахме на върха и водачът ни Венко Зъбчето ни разправи няколко страшни истории, свързани с витаещите на Русалийското поле свръхестествени сили. Дори името на това поле подсказва вече на изследователя на културата, че се касае за място, където според старобългарските вярвания, се събират елфите, подобно на феи (самодиви), и наистина това бе поле, където прелъстително красиви горски девойки можеха да празнуват своите митически игри далеч от погледа на любопитни хора. По време на техния Русалийски празник е невъзможно да намерят по-свободна поляна за нощните си хора от Русалийското поле в подножието на Мара Гидик, който се издига като гигантски олтар сред двете главни долини на тракийския култ към розата.
Уморените от танци феи при утринното зазоряване се оттеглят в северните гори, прорязани от каскади. И до днес в песните на християните и на българските мюсюлмани живеят поетическите традиции на тези езически русалийски празници.

Поговорки от Балкана

Женитбата е да си улесниш предникът, да ти тегли задникът

Котка и жена - вкъщи, куче и мъж - вън.

Дето мине перо за писане и грездей, нищо не може да го заличи.

Дебело дупе и през двои гащи се познава.

Негова вечеря - мойта тънка снага.

По голо шега не бива.

Жена вяра няма.

Мъдри се като млада булка.

Хубост се в паница не топи.

Далеч ме, мамо, ожени, лесно да се похваля.

Олеле, мале, горещо ми е!

Ветрове веят,
бури се леят,
момиче плаче,
студено му е.
Майка му дума,
дума продума:
- Легни при баба,
ще да се стоплиш.
- Легнах при баба,
като при жаба.
Олеле, мале,
студено ми е.
Майка му дума,
дума продума:
- Легни при кака,
ще да се стоплиш.
- Легнах при кака,
като при сврака.
Олеле, мале,
студено ми е.
Майка му дума,
дума продума:
- Легни при батю,
ще да се стоплиш.
- Легнах при батю,
като при бъчва.
Олеле, мале,
студено ми е.
- Легни при мама,
ще да се стоплиш.
- Легнах при мама,
като при слама.
Олеле, мале,
студено ми е.
- Легни при либе,
ще да се стоплиш.
- Легнах при либе,
и се постоплих.
Олеле, мале,
горещо ми е.

Записал: Васил Стоин, 1926 г.

Как новоселци се справили с развратните жени

... Още през 1875 г., през месец март, благодарение на своята непредпазливост и разумност, Павли Венков бил предаден на властта от гърка Саранди, който живеел в Ново село като иманджия, а в действителност е бил турски шпионин...
...От сорта на гърка са били следните развратни жени: Петровица Мънкова, Пенковица Иванчева, Тодорица и баба Тана, затова и въстаниците решили да си разчистят сметките най-напред с тях...
Властта събирала сведения от подобни източници...
Из "Новоселското въстание", 1935 г.

Заради мъже затварят женския метох

Преди Освобождението в Троян имало женски метох - в махалата на Вачките. Игуменката разполагала с няколко килии на горния етаж на сградата. Калугерките били десетина. Прозорецът на крайната килия пък бил с отрязани пармаци - през него влизал и излизал калугер от Троянския манастир. Тя му била любовница. Двамата нарушавали седмата Божия заповед - не прелюбодействай. Ала Господ им прощавал...
Друга калугерка била посещавана от троянски свещеник.
Трета калугерка...
Учителят Илия Белковски тъкмо поради тия прелюбодействия подсетил ученик да напише съчинение на тая тема и да го изпрати до кафенето на дядо Бочо Попов, където то било оповестено. Мълвата плъзнала не само в Троян, а и в околните села.
И скоро след това метохът затворил вратите си во веки...

Когато преводачът е гърмян заек

Около 1860 г. в Цариград бил обявен събор на делегати от България и Македония по църковен въпрос. От Троян участвал Власи - син на хаджи Петър Балюв, възпитаник на Одеската духовна семинария, заедно с Драган Цанков и Натанаил Охридски. Решено било да се отправи молба до султана за самостоятелна българска църква. Молбата била удовлетворена, ала между самите българи възникнали спорове към коя църква да се присъединят. Драган Цанков и хората около него искали обвързване с папата. И докато българите, сдобили се със самостоятелна църква, играели хоро в махала Енер под звуците на гайда, униатите се озовали в Рим.
Папски люде с жените си поканили на обяд гостите от България. И разговаряли по църковни въпроси. Ала Власи се захласнал по красивите римлянки, забравил защо е дошъл тук, и изрекъл на глас: "Ех, че жени за оная работа!"
Папските мъже дочули тая фраза и полюбопитствали да узнаят какво е казал балканджията. Ала преводачът бил гърмян заек - той превел думите Власеви тъй: "Гостът споделя, че такива вкусни гозби не е ял досега..."

От тоя добитък повече се печели

Имало някога в село Добродан младо циганче. То си имало и хубава жена. Била хубава и много "работна" (по "оная работа"): все по курорти и бани ходела от ранна пролет до късна есен. Все "ходела" и не се бояла, че на стари години ще я болят краката... Имала си и приятелка - също "ловджийка на мъже".
Едно лято циганката минала Балкана и се озовала в Тракия - в курорта Хисар, дето с вода и бани лекували болести човешки. Един ден в Добродан пристигнала шифрована телеграма от Хисар до нейна землячка: "Ела веднага! Пашата е голяма!"
Доброданки бързо узнали какво гласяла телеграмата, досетили се - туй не ще да е паша, дето пасе селският добитък... И посъветвали циганина да прибере жена си от тая паша.
А той тъй мислел: "Нека си пасе - от тоя добитък повече и по-лесно се печели!"

Някои - на хоро, други - на редица

Един троянец се хвалел: "Ако жените, с които съм се любил, се хванат на хоро, могат да заобиколят храма "Александър Невски" в София." А троянка тъй се похвалила: "Ако мъжете, що са ме имали, се наредят един до друг надлъжи, редицата им почне от Троян, ще стигне чак до село Ломец по пътя за Ловеч!"
Там е била някога Состра - шестата римска станция по пътя през Балкана, дето е намерена статуйката на Венера - богинята на любовта.

Най-напред се молиш, па тогава влизаш

Троянският зевзек дядо Радю Ненкин тъй виждал разликата между черква и жена: "В черква влезеш, па тогава се молиш. А на жена най-напред се молиш, па тогава влизаш..."

* * *

И тъй, драги читателю, моите и на други автори кратки или дълги разкази за любовта в Троянския край на Балкана спират дотук. Разбира се, те не свършват и няма да свършат, докато в гърдите на тукашните планинци туптят жизнелюбиви сърца.
Какво би бил иначе човек?

19.07.2008