Бил ли е Емил Зола българин?
Мислена разходка из творчеството на големия писател, който в ХIХ век не е подозирал какво ще се случи и в България в ХХI век
Днес не е модерно да се разгръщат страници от книгите на Емил Зола, написани във втората половина на ХIХ век. Четенето на световна класика се възприема от много хора, особено по-млади, за анахронизъм. Но разказаното в литературните творби на писателя е сред хората и сега. Нима в мините, фабриките, църквите, земите, лабораториите, училищата, банките, болниците, семействата, управлението на държавата не е както в двадесетте романа на сагата "Ругон-Макарови"? Като че ли постоянно около нас има по един Йожен Ругон, бивш пласьор на масла, който се изкачва до креслото в Министерството на вътрешните работи. Там всички сервилно му се кланят. И той получава концесии, индустриални обекти, железопътни линии.
"Йожен Ругон, великият човек, орелът на рода, олицетворява върховния ламтеж за власт... издигнат от своята клика" - разсъждава за него доктор Паскал, главният герой на последния роман от "Ругон-Макарови". Емил Зола превръща в митове парите, борсата, спекулациите. Днес обаче борсата и спекулата като вид търговски операции се възприемат като нормални процеси.
Сега корупцията е митологизирана
Тя е парично-морално поведение на управлението в държавата. И имаш чувството, че повечето хора са част от унижените и бедните на френския род, описан от Зола, независимо от разстоянието на времето. Кланове, произлезли от бармани, борци, въздесъщи ченгета, потомствени политици, обслужвани от партийни лакеи, владеят богатството и властта в България и определят нейното изчезващо в мъглявина бъдеще.
Емил Зола завършва "Доктор Паскал" на 15 май 1893 г. Не е случайно, че главният герой е лекар, познаващ всички теории за наследствеността. Иначе едва ли някой би повярвал във възстановяването на родословното дърво на Ругон-Макарови. Докторът изрича в романа: "Трябва да казваме всичко, за да знаем всичко и да лекуваме всичко". Истина, която е силна днес и ще звучи страшно в бъдещето. Анатол Франс нарича Зола "най-големия лирик на епохата". Българският Доктор Паскал не се е родил все още в литературната действителност. Не се открива и в многото криминалета и вулгарни романи. И не е възможно. Ще минат може би 40-50 години и някой нов класик на българската литература, ако се появи такъв, ще направи опит. Само че дали и в 1000 страници ще събере историите на българските Ругон-Макарови? Тяхното родословно дърво е силно разклонено и неговите корени са дълбоко в родната земя. Мината в "Жерминал" е същата като българските. Колко много миньори като Етиен слизат в "хищния минен кладенец" и "гладът раздухва пламъка на бунта". Много български деца са като тези на Жервез: Етиен е бунтар, Нана се продава, Жак е убиец, Клод е гений. Трагичната участ на Жервез е пресъздадена в романа "Вертеп". Нима дестилаторът за ракия, описан в книгата, не действа в България? Огледайте се! Някои политици отидоха чак в Брюксел да намаляват акциза за ракията. Българинът не можел без своята ракийка. А хлябът, който непрекъснато поскъпва? Пари от
еврофондовете изчезват в дълбоките джобове на клановете
Държавата е като вертеп, потънала в корупционен разврат. Нана от едноименния роман е момиче, "проникнало в социалното бунище на предградията", "сред чумния въздух на епохата". Български момичета в началото на ХХI век са по магистрали, на и под мостовете, а от луксозните автомобили на модерни и богати мутри се усмихват на тъжната действителност, в която народът изчезва. И като доктор Паскал си задаваме сакралния въпрос: "Кои са законите на живота, този порой от същества, които съставят света?" Биологичните закони не могат да предложат точно обяснение на трагедиите в човешкото съществуване. В романа "Човекът-звяр" мнозина са жертва на насилствена смърт: убийства с нож или отрова. Някои от литературните герои са и убийци, и жертви. Така насилствената смърт се превръща в нравственост и е част от обществения морал като
злокачествена социална болест
И следствие, и правораздаване са безпомощни. Над 100 000 българи всяка година стават жертва на престъпления: битови скандали, убийства, опити за убийства, палежи, потопи, изнасилвания, отвличания. Но в съда рядко се доказва вина. Има 150 неразкрити убийства. Нравствените поражения от индустриалното развитие с новото техническо чудо парния локомотив, разказано в романа, не води до социална адаптация на машиниста Жак, търсещ изход от самотата само в професионалната реализация. Описана е трагедията на човека, смазан от чудовищната сила на локомотива. Спомнете си за влаковия пожар преди няколко месеца. Хора се задушиха и изгоряха. Неовладяната не само технически престъпна сила действа и днес и никой не я спира.
Просто няма виновни
Кой е звярът, предизвикал взривовете в Челопечене? Ще бъде ли открит?
В интернет има всичко. От насилие, порнография, педофилия, убийства до чалга. Разбира се - и ценности, които могат да задоволят и най-претенциозните, но те все по-малко се търсят. Интернет-психоза е завладяла света и България и води до отчуждение и самотност. Престъпленията и експанзията на насилието са всекидневие. Просто настъпва времето, когато разказаното в "Човекът- звяр" ще е обикновена история. Електронно-техническите комуникации не са в състояние да заменят личните контакти. Така както приятният шепот на страниците от литературните творби на Зола не може да се почувства, дори да гледаш втренчено в монитора.
Описанията на халите в "Търбухът на Париж" ги прави сравними с действащите сега тържища, базари, битаци. Преуспяването на Октав Муре в сферата на търговията с модни стоки е пресъздадено в романите "Врящото гърне" и "Дамско щастие". Какво правят търговците днес? Същото.
Те вдигат цените
преди да са дошли първите високи сметки за ток, газ и парно, които се увеличават непрекъснато. За разлика от трудовите възнаграждения и пенсиите, ненарастващи дори да покрият пълзящата инфлация.
Любовната идилия на Серж Муре с Албин е обрисувана в "Грехът на абата Муре". Вечният въпрос: Грях ли е любовта или върховно човешко щастие?
Нямам претенции да правя задълбочен литературно-критичен анализ на класическите произведения на Емил Зола. Но си спомням, че преди около 40-45 години, когато за първи път се докосвах до сагата "Ругон-Макарови", изпитах усещане за гняв срещу всяко общество, създало такива хора и отношения, каквито описва големият писател. Този бунт е характерен за всеки млад читател. Днес през погледа ми в годините на мъдростта, разгръщайки страниците, имам друго чувство. Двадесети век е 100-годишна история, в която се откри радиоактивността, преодоля се гравитацията, създаде се атомно и ядрено оръжие, овладя се Космосът, телевизията е повсеместна. Фройдовите закони се оказаха най-човешки, наследствеността е неоспорим научен факт, ин витро действа, интернет е навсякъде, всеки е с мобилен телефон и т.н., и т.н. Но има и нещо много страшно. Водиха се унищожителни войни, продължаващи и днес. Дали жертвите надминаха 60-70 милиона? Може би!
И когато вървя по улиците, седя в заседателната зала или пред телевизора и слушам за сделки, афери, корупция, престъпления, разбира се, и за добри дела, вглеждам се и сякаш срещам Йожен Ругон, Фелисите, Макар, Муре, Жервез, Клод Етиен, Нана, Жак, доктор Паскал, Клотилд, Албин. Не мога да изброя всички. Как да разгранича кои са лоши и кои добри? Дори и най-големият престъпник има останала една тънка сърдечна струна,
издаваща понякога тъжна мелодия
Доктор Паскал, създавайки родословното дърво, е открил и тази струна. Вгледайте се внимателно между редовете на всеки един от романите на Емил Зола и ще разберете, че хората не са само грешни, защото "животът е бог, великият двигател, душата на вселената".
Доктор Паскал олицетворява житейската мъдрост на гржданина, човека и писателя Емил Зола. Като високоерудирана личност с голяма смелост той написва на 13 януари 1898 г. гневно писмо до президента на Франция със страшните думи: "Аз обвинявам". Поводът е несправедливият процес срещу капитан Драйфус. Франция се изправя срещу големия писател, обвинявайки го в предателство. Но класикът се оказа прав. Анатол Франс пише за Емил Зола, че е "момент от човешката съвест". Лириката и съвестта са вечните спътници на истината!
Кой днес в България ще обвини политическата система и политиците за незавидното положение на последна по всички показатели държава в Европейския съюз? На хоризонта не се вижда нищо. Освен черните облаци за поредния потоп в градове и села. Тъжно и страшно!
22.07.2008
Мнения по темата: