Палитра

Животът на демаскиращата карикатура

Изкуство между гнева и свободното формотворчество показва Нели Санд

Спартак Паскалевски

"Енергия"

През последните години сме свидетели на изложби, издържани в разнообразен стилистичен спектър. Представят се творби, чиято формална завършеност се определя от нормирани естетизиращи жестове и пластични формули.
Експонираните наскоро в галерия "Средец" към Министерството на културата в София живописни творби и рисунки на Нели Санд привличат вниманието с нейното нестрандартно творческо присъствие. Изложбата й не се вписва в приетата и утвърдена естетизирана норма. Зрителят се среща с творби, които носят характерни и насочващи заглавия: "Власт и пари", "Енергия", "Свободата, Санчо, е на върха на копието ми", "Накъде", "Хор на парламентарните "девойки" и др. Те показват нагласата на авторката към открит и дори провокативен контакт със зрителя. И макар че повечето от тях говорят директно на зрителя, ключът към търсеното въздействие е творбата със заглавие "Няма да платим" - идея, очевидно повлияна от известна пиеса на Дарио Фо. Театралността и дори многогласието на тези творби ни подсказва не само че асоциативно са свързани със сцената и динамиката на сценичното внушение (та нали и за Шекспир светът е сцена), но и сцената се асоциира с драмата на живота и света.

"Власт и пари"

Житейската игра като маскирано боричкане или като откровено отблъскваща реалност в своята тайнственост и очевидност не убягва от погледа на художничката. Иронията и пародирането неизбежно я насочват към карикатурното, но това, което я привлича, е не толкова карикатурата на маскирания живот, колкото животът на демаскиращата карикатура.

"Накъде"

Нели Санд безкомпромисно и причудливо съединява двете страни подобно на карнавалната маска, в която формите отпред са изпъкнали, а отзад - вдлъбнати. Тази почти философска обвързаност на позитива и негатива с играта на откритото и скритото, на това, което Е и едновременно не Е, ни напомня за света на нидерландския художник от периода на Ренесанса Йеронимос Бош. Но очевидно най-близо до нагласата на Нели Санд е френският график, представител на реализма в изобразителното изкуство, Оноре Домие с неговата изразителна рисунка, с усета му към пародията и новаторското оношение към цвета и формата. Това е едно наистина настъпателно домогване до типа и типологичното в образа, когато портретът се превръща в метафора, подобно на портретния облик на Луи ХVI, редуциран чрез карикатурния език на Домие до... формата на обикновена круша. Нека добавим в ироничен план, че Нели Санд не се интересува от бляскавата и сочно зелена повърхност на крушата, а от червея, който методично дълбае, за да пролази самодоволно навън като господар на скритата и невидима за погледа развала. Към този скрит предел, към невидимата гнилост и цъфналата видимост на настоящето (като че чувам, макар и малко променените думи на поета: предел, след предела - Червей. "Какво тук значи някаква си личност?") ни насочва художничката.
Загубата на личността и личностното не убягва от нейния ироничен поглед - съчетан с усет към експериментаторство, той е изявен категорично в "Енергия", където пластичната структура е израз на едно естествено и освободено формотворчество. Но това се отнася също и за още няколко творби (напр. "Накъде"), в които художничката превръща психическата си енергия на гняв в пластична материя. Чрез нея тя изгражда изразителния живот на творбата, нейната силна комуникативност и конкретизира формалната й структура.
Прави впечатление, че едновременно с подчертания си усет към експресивна фактура Нели Санд не се оставя да бъде увлечена от декларативен естетизъм и формална самостойност на отделни изобразителни елементи. Цветът, рисунката и конкретното пластично битие на творбата са вплетени както експлозивно, така и органично в една обща изразителна цялостност. Тук няма място за формални пластически жестове или за формална красота сама по себе си. Като автор Санд принадлежи на вечния сблъсък между грозното и красивото, между пошлото и истинното. Изкуството й показва не само изминатия и изстрадан път на съмнения и търсене, но и потенциала на една осъзната в своите възможности артистичност.

Адреси

Полски институт

Изложба живопис на Кирил Божкилов представя от вчера Полският институт. Художникът работи в областта на сатиричната рисунка, карикатурата и наивната живопис. От пъстрите му творби лъха радост, която кара деня да изглежда по-весел. Художникът редовно участва в национални и интернационални изложби и пленери, посветени на карикатурата и живописта. Негови работи има в сбирката на Дома на хумора и сатирата в Габрово и в редица частни галерии в Дания, Италия, Холандия, Норвегия, Англия, Франция, Германия, САЩ, Корея. Неговите пъстроцветни творби одухотворяват посолствата на Дания, Швеция и Норвегия в България, НДК, Министерски съвет, МВнР.

"Шипка" 6

Акцент в септемврийския план на Националния изложбен център на "Шипка" 6 и юбилейната ретроспективна изложба на Найден Петков. Откриването е предвидено за 5 септември. Изложбата ще събере живописни произведения и рисунки от НХГ, СГХГ, художествените галерии в Пловдив, Пазарджик, Добрич, на фонд "13 века България" и др. Живописна изложба на Новица Трайковски (Македония) ще бъде подредена на втория етаж от 9 до 24 септември със съдействието на Културно-информационния център на Република Македония у нас. Живопис от Васил Крапчански ще може да се види на четвъртия етаж от 10 до 28 септември. "Гирлянди от хора" - изложба Лиляна Дичева, ще бъде разположена на третия етаж от 12 до 28 септември. Отново обект на живописта на Лиляна Дичева са социалните теми, човешката психология и взаимоотношения, пресъздадени в характерния за нея експресивен стил. В изложбената зала "Райко Алексиев" своите творби живопис, графика и рисунки ще представи Любен Диманов от 17 септември. В галерия "София прес" същия ден ще бъде открита изложба на Кирил Харалампиев - живопис.

29.07.2008