Едно виенско кафе, моля!

Австрийската столица грабва с перфектната организация на уличния трафик, дисциплинираността на шофьорите и усмивките на хората

Ина Михайлова

Пригответе си чаша силно черно кафе. Налейте го бавно в искряща от белота порцеланова чаша, без да докосвате стените й. Поставете лъжица подсладена разбита сметана. Поръсете с шоколадови пръчици. Класическо виенско кафе! Част от кореняците виенчани предпочитат обаче меланж. Според рецептата към черното кафе най-напред се добавя горещо прецедено прясно мляко, а върху сметаната се поръсва канела, какао или кафе на прах. Захарта задължително се поднася отделно, в захарница, а не в пакетчета. Вече доста сладкарници и виенски салони у нас предлагат подобни екстри. Но преживяването да пиеш виенско кафе е най-силно на едно място - в Меката на виенското кафе, във Виена. Пожелавам на всеки да отиде там, да седне в едно от 1400-те кафенета (поред официалната, но непълна според мен, статистика) и да изпие едно виенско кафе. Едва тогава ще разбере разликата между стила на Виена и готиката на София.
Изборът на кафене за виенчани е израз на

индивидуалност и житейска философия

Туристите не са обвързани с подобни условности. Обиколката на австрийската столица чудесно се съчетава с посещението на няколко кафенета. Защото те са навсякъде - кокетни, пълни с усмихнати и ведри хора. Каквото и да изберете да посетите във Виена - музей, магазин, парк или паметник, до него задължително ще откриете уютно кафене. А това е символично за Виена. Последната изява на Моцарт пред публика е била в кафенето "Фрауенхубер". Щраус обичал да ходи в "Доммайер". Троцки често играел шах в кафене "Централ". Фройд пък посещавал само в "Линдман". Всички знаменитости, които са минавали през Виена, почти задължително са се отбивали в кафене "Сахер". За да опитат едноименната прочута торта.
Кръгла мини торта "Сахер" е стилен и почти задължителен подарък, който можете да получите още при първата си официална среща в австрийската столица. Ще ви я поднесат в елегантна дървена кутия, опакована с целофан, превързана с бяло-червена лентича. И с подробно описание какво ще се случи на вашите сетива, когато отхапете от "Сахер"-а.
Част от възрастните виенчани имат предпочитани кафенета - заради колекциите в тях от стари съдове за кафе, заради прочутите торти, но най-вече заради неповторимата атмосфера. В кафенето всеки може да разговаря с всеки. И да наблюдава туристите. Виенчани са силно полемични натури. Могат да спорят с непознати за всичко. Но нищо не може да ги предизвика повече от темата за най-доброто кафене, най-вкусните торти, най-успешната рецепта за кафе или ябълков щрудел. Близо 25 години във Виена се е водел съдебен спор, който трябвало да изясни кой е създателят на оригиналната рецепта на най-известната виенска торта. Представяте ли си?
Днес разговорите в кафенетата са също толкова неангажиращи, както преди век. Хората са усмихнати и спокойни. Без притеснение плащат 8 евро за кафе и още толкова за парче "Сахер". В центъра на Виена, където всички сгради изглеждат като току-що излъскани, а улиците, площадите и паветата също блестят от чистота, хората като че ли не бързат за работа, не са разтревожени, нито притеснени. Щракащите фотоапарати на туристите, насочени към невероятните паметници, изпълнените с достойнство кочияши на каприте, които разхождат поредните търсачи на приключения - всичко това напомня за съхранена от столетия история.

Младите боготворят миналото

В центъра на Виена, включен от 2001 г. в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, историята е на всяка крачка. В съкровищницата на Императорския дворец Хофбург се съхраняват бижутата на Хабсбургите. В музея Сиси (музеят на Кралица Елизабет Австрийска) могат да се видят императорският апартамент и сребърният кабинет. Срещу Хофбург е Музеят на история на изкуствата и Природоисторическият музей, които съхраняват множество картини на стари майстори и антични и класически произведения.
Много музеи са организирани в Музейния квартал (Museumsquartier) - бивши императорски конюшни, превърнати в комплекс музеи през 1990 г. Тук са Музеят на модерното изкуство (Фондация Людвиг), Музеят Леополд (който основно показва работи от виенския модернизъм и австрийския експресионизъм) и допълнителни зали с временни изложби. Дворецът Лихтенщайн съхранява една от най-големите частни колекции. Има и множество други музеи - на военната история, на техниката, Виенски музей на часовника и дори Погребален музей. Невъзможно е да се обиколят всички.
За младите хора във Виена неочаквано топлият за австрийската столица септември предлага възможност за разходки с часове в квартала на музеите. Седнали върху бетонни блокове, захвърлили велосипедите, освежавайки лицата си от водата в безбройните шадравани, те не спират да приказват и да се смеят. И да чертаят свои планове за бъдещето, без да се притесняват за настоящето.
Част от виенчани недоволстват от трафика в центъра на града, където уличките са толкова тесни, че най-добре е да се изминават пеша. Удивително, но за нас, софиянци, организацията на движение във Виена е перфектна. Задръствания почти няма. Улиците са еднопосочни, няма паркирали автомобили, клаксони почти не се чуват. Пешеходците са с предимство винаги, а велосипедните алеи стресират само ориенталските туристи. Специални указателни табели дават информация къде има паркинги и колко са свободните места. Независимо от грандиозната архитектура, зеленината е на всяка крачка - паркове, дървета, педантично подрязана трева. Която служителите от общината във Виена поливат всяка нощ, по същото време, по което мият и улиците. И когато целият град е окъпан в светлина.

Ех, живот...

Дали има нощен живот във Виена? О, да! Но той е толкова различен и непонятен за нас, софиянци. В полунощ всички звуци - музика, глъч, замират. Настъпва тишина. Не, хората са по улиците. Те се разхождат, младите се целуват, надвесват се от парапетите на мостовете над Дунав, седят по стъпалата край паметниците. Дали кръчмите работят? Уместен въпрос, но не и за виенчани. Ако искате да си купите нещо за пиене във Виена вечерта, направете го преди полунощ, защото след това няма да намерите нищо освен бира и вурстчета, които ще ви продадат усмихнатите продавачи от малки павилиончета. Винените барове, заведенията хлопват кепенци. Собствениците им привъзват столовете и масите с вериги и катинари. Мислите си, че можете да седнете върху тях? О, това в работно време е възможно, но след 12 ч. през нощта е повод да ви обвинят в нарушаване на обществения ред. И да повикат полиция, за да ви санкционира.
Органите на реда са незабележими. Не досаждат с присъствието си, но винаги се появяват, когато има проблем или нужда от тях. А, за дупките ли ще попитате? Не видяхме такива във Виена. Въпреки че в центъра на града имаше ремонти. Те бяха така стриктно заградени и изолирани, че на никого не правеха впечатление. Не видяхме и не чухме кой кога работи, но за 24 часа имаше видима разлика.
Виенчани обичат да се веселят. Еднакво ценят хубавата музика и доброто вино. Но не прекаляват и с двете. Уайнбаровете са пълни с шумни компании, а цената на чаша вино е от 3,5 евро до... Чаша вино е силно казано за българските стандарти - в Австрия тя се равнява на 1/18 от бутилката. И обикновено е придружена от бутилка вода.
За Виена може да се разказва с часове. Без да се правят аналогии. В австрийската столица всеки българин може да разбере какво всъщност е Европа. И да помечтае. Мечтите ни запазват млади...

10.09.2008