Датата

29 септември

150 години от рождението в Търново на българската учителка, публицистка и основателка на женското социалистическо движение в България Вела Благоева (Виктория Атанасова Живкова, 1858-1921). Сестрата на стамболовисткия политик Георги Живков и на просветния деец Никола Живков и съпруга на Димитър Благоев (1856-1924) учи в Търново, Русе и завършва американския колеж в Габрово, като по-късно преподава във Варна, Берковица и Цариград. По време на Руско-турската освободителна война е милосърдна сестра, а след нея завършва педагогическо училище в Петербург (1881) и висшите Бестужевски курсове (1884). През 1885-а участва в издаването на сп. "Съвременний показател" на Благоев. Работи като учителка в Първа софийска девическа гимназия (1884-1885), в Битоля, Одрин, Тулча, Шумен, Търново и Пловдив, като многократно е уволнявана заради убежденията си. Редакторка на сп. "Дело" (1894-1896), на "Женски бюлетин" (1902) и "Женски труд" (1904-1905), сътрудничи на сп. "Ново време", пише педагогическия труд "Методика на българския език за народните елементарни и трикласни училища" (1892), както и "Царица Теодора. Скица из българския живот от XIV век", "Процес", "След бурята", "Две повести из народния живот на българите" и др. През юли 1901 г. е сред създателките на Българския женски съюз (БЖС) и е начело на неговото ляво крило, напуснало по-късно организацията и създало Социалистическия женски съюз. Заедно с Благоев имат четири деца - Стела, Наталия, Владимир и Димитър. Умира на 21.VII.1921 г. в София.

1901 - в Рим се ражда италианският физик Енрико Ферми (1901-1954) - един от създателите на ядерната и неутронната физика и носител на Нобеловата награда за физика през 1938-а за откриването на изкуствената радиация и за създаването на теорията за забавянето на неутроните. Завършва университета в Пиза, от 1923-а работи в Гьотингенския университет при Борн, през 1924-а e в Лайден, а по-късно преподава във вузовете в Рим и Флоренция. От 1926-а е професор по теоретична физика в Рим, но през 1938-а емигрира в Щатите, където е професор в Колумбийския (1939-1942) и Чикагския университет (1942-1945), а от 1946-а и в Института за ядерни изследвания в Чикаго. По време на Втората световна война е шеф на отдел в Лос-Аламоската лаборатория (1944-1945). През 1926-а публикува своята статистическа механика на частиците, станала основа за т.нар. статистика на Ферми - Дирак, която обяснява поведението на електроните в твърдите тела (електропроводимостта, електронната емисия, термоелектрическия ефект и др.). Създава количествената теория за b-разпада (1933-1934), а през 1934-а открива изкуствената радиоактивност на елементи, облъчвани с неутрони и изказва идеята за получаването по този начин на трансуранови елементи. През 1936-а открива поглъщането на неутроните, а три години по-късно независимо от Ф. Жолио-Кюри и Лео Сцилард експериментално доказва, че при бомбардиране на уранови ядра с бавни неутрони се излъчват нови такива и постулира съществуването на верижната ядрена реакция. През 1941-а за първи път регистрира неутрони, излъчвани при спонтанно деление на атомните ядра. Провеждайки опити за забавяне на неутроните през графит, разработва метод за определяне на критичните параментри на реакционната среда. Ръководи и създаването на първия ядрен реактор, в който на 2.XII.1942 г. е активирана първата самоподдържаща се верижна ядрена реакция. През 1949-а разработва теория за произхода на космическите лъчи и заедно с Ч. Янг предлага съставен модел на елементарните частици. Неговото име носи 100-ия елемент в Менделеевата таблица. Умира на 28.XI.1954 г. в Чикаго.

1954 - основан е Европейският център за ядрени изследвания (ЦЕРН) - страните учредителки са Австрия, Белгия, Дания, Германия, Италия, Норвегия, Великобритания, Испания, Франция, Холандия, Швейцария и Швеция.

1972 - Китай и Япония подписват комюнике за възстановяване на дипломатическите отношения, прекъснати след Национално-освободителната война в Китай срещу японските завоеватели (1937-1945). На 1 февруари 1973 г. Китай открива първото си посолство в Япония.

2001 - БСП издига кандидатурата на Георги Първанов за президент. Същия ден Либералният съюз на Румен Данов с почетен председател Желю Желев взема решение да напусне коалицията с ДПС и да не подкрепи Петър Стоянов в изборите за президент.