И СТИХОВЕТЕ, И ФИЛМИТЕ, И ЖИВОТЪТ МУ...
Прощаване с Константин Павлов
И за какво стоим един пред друг изправени на пръсти, и за какво се питаме тъй
често кой е между нас поетът?
Борис Христов
За него този въпрос не стоеше; в "Надпяване" беше дал своя отговор...
Неговото перо - "ножът без дръжка", няма паралели в съвременната ни
поезия! Стотина години преди него само един можеше да си позволи басните-сатири
и летящите стрели на афоризмите му: Стоян Михайловски. Само дето ги нямаше изяществото
и красотата на словото и образите. Тяхната фриволност и неочакваност, техният
първичен, но изискан блясък.
НАШИТЕ МАЙКИ СЕ ПОЗНАВАХА
"Когато пишеш, не трябва да мислиш: да си мислил преди това..."
Аз, който и ред не съм написал за него приживе, сега съчинявам... спомени!.
Той беше едно от най-скъпите ми приятелства. Доколкото позволяваше някакво приближаване
до себе си.. Стараех се да спечеля вниманието му. Но повече -доверието. Усещах,
че искам да му се харесам и се страхувах да не излезе като докарване: виждаш
ли, и аз съм патил, и на мене, попския син, не ми е било леко!...
В случая нещата не бяха нито така лесни, нито така елементарни, каквито предначертава
схемата на подобно общуване. Свързваше ни нещо много съкровено и извън ритуала
на обичайните познанства: нашите майки се познаваха!
След изселването им от Попово (Витошко) заради язовира майка му, леля Донка
Павлова, живя известно време в Студена, селото, където живяхме и ние от 1944
до 1962 г. Попово остана под водите на язовира. Историята в нещо повтаря Радичковата
сага с Гаганица и язовира край Монтана (Фердинанд- Кутловица- Михайловград).
Там поне остана да стърчи една недостроена църква... и част от площада, недокоснати
от водите на язовира. А от Попово остана само споменът, заедно с филмите за
близначката и Чупетлово ("Чуй петела") . Това село, станало забележително
покрай филма на Коста Павлов, имаше още едно име (впрочем казва го и авторът
в сценария!) : Чекало! Ние децата се смеехме: "Чекало, чекало, па побегнало!"
Тая детска шега обаче се оказа лоша: язовирът погълна заедно с Чупетлово още
няколко села: Крапец, Боснек, Попово...
ДИСИДЕНТ ОТ НАЙ-ПЪРВИЯ КРЪГ
"Ще плашат децата с дявола! От Бога трябва да имат страх! Не от дявола!"
(поп Георги от "Бяла магия")
При него отивах като на изповед. Споделях неща, които не бях, и не бих, споделил
с никого. Имахме обаче и тема, която само Мария знаеше. По време на изселването
от с.Попово (после Витошко!) заради язовира в с. Студена нашите майки за кратко
време се бяха сближили. Баща ми беше свещеник в селския храм "Св.Архангел
Михаил"от 1944 до 1962 г. Там, предполагам, са се запознали. Един ден майка
ми донесе вкъщи "Сатири", първата книга на Константин Павлов. "На
доброто семейство - с уважение. Донка М. Павлова, 8 септ. 1960 г. Курило-София."
Знаехме, че още като студент е публикувал в "Стършел", но че е писател...
Баща ми само каза: "Много е талантлив. И смел... Като Партений". Епископ
Партений беше негов кумир. Като преподавател в Духовната семинария епископът
си бе спечелил славата на бунтар, а след Девети септември е бил арестуван, но
светкавично освободен, след като пазачите докладвали, че видяли сияние около
главата му, докато се молел... Баща ми и софийските му колеги се чудеха на безстрашието,
с което Софийският владика криткуваше тогавашната власт направо от амвона...
Двамата с Коста Павлов можеха да си приличат, колкото Франсоа Вийон и Теодосий
Търновски - единият бохема и бунтар, другият аскет-исихаст и светец. Различни
по дух и светоглед, поетът и божият служител бяха много общи в крайните изяви
и в съпротивата си. Дисиденти от най-първия кръг! При Партений ходеха на консултация
проф.Петър Динеков, Емилян Станев и Радичков...
А Коста Павлов беше знаме за поколения напред.
КАЗВАМЕ: ОТИДЕ СИ, НЯМА ГО ВЕЧЕ
...Нас ни няма; ние сме си отишли, преди още да сме се появли на този свят. А той си остава, и няма да си отиде така лесно... Характерът и талантът му бяха такива, че ще ни подбождат като оня нож без дръжка от последното стихотворение на първата му стихосбирка:
Сатирикът
Стихът ти гневен
като нож блести.
Стисни го здраво
във ръката мъжка!
- Щастливецо,
защо не се усмихваш ти?
- Защото
ножът е без дръжка.
---
" Кратка е болката - вечно блаженството..."
Епитафия
Всичките ми зъби са избити
все от беззащитни същества -
и това ме кара да почитам
слабостта!
Светлозар Игов с право твърди, че Константин Павлов не само откри, но и създаде
нова читателска аудитория. Спомням си 65-та аудитория в СУ "Св.Кл.Охридски":
тя не беше ли първообразът на тази аудитория? За съжаление - само спомен...
Св.Игов: " Напразно се бояха, че К.Павлов иска да влезе с взлом в строго
охранявания храм на българската литература. Той излезе с взлом от там."
ПОСЛЕДНАТА НИ СРЕЩА
... Тя беше с младите през тази година: конкурсът на името на Биньо Иванов
в читалище "Братство", Кюстендил. Той беше председател на журито,
аз и Румен Леонидов - членове. Искахме да го облекчим, да не чете всичко: над
300 творби от стотина и повече автори! Но той четеше. Четеше с настървение и
въодушевление. Обадих се на Мария, че не е дължен да изчете целия куп: А защо?
Той чете всичко. И им се радваЕ
Той можеше да е делнично обикновен. И празнично радостен. Как се смееше! Той
обичаше да се смее. Много се смееше на една история. Разказваше я клисарят на
баща ми. По тъмна доба, било е наскоро след 9 септември, някъде по пътя от Студена
за Попово срещнал човек. И се разминали, без да се поздравят. Страх! "Па
като поотминах, какво ми стана, събрах кураж и му викнах: "Ей, два се вола
сретнат, па си промучат, ние двама човека се срещнахме и нищо си не казахме"
...
Историята имаше и добавка. Разказвам случката на Добри Жотев, редактор на втората
книга на Коста Павлов. Разказвам му я в паузите на една от ония световни писателски
срещи, на които всички си обещаваме да се... видим. На другия ден на входа на
парк-хотел Москва бачо Добри ме дърпа ухилен: "Коце, Коце: муууу!"
----
"Няма вече кой да се засмее" ("Петима старци")
"Геният създава непоносима красота. Като мине време, като се появят подкрепящи
го до обезсмисляне факти, тогава го възпремат като аргумент срещу новопоявилите
се гении."
... Като чета записките му ( 1970 - 1993 г.), си мисля: той е бил наивен човек,
изключително наивен; безподобно наивен, гениално наивен... Да,нас ни няма! А
той е тук и ще продължава да бъ де!
04.10.2008
Мнения по темата: