Неджмие Ходжа: "За какво да се извинявам?"

"Катимерини"

Неджмие Ходжа разкрасява тези дни бедняшкия си дом на ул. "Дуръс 6" в затънтения квартал Лапрак на Тирана, тъй като чака гости. Вдовицата на Енвер Ходжа чества стогодишнината от рождението на своя съпруг и вярва, че обикновените албанци, изпитващи носталгия по него, ще се стекат, за да почетат паметта му на проявите, организирани от неговата фамилия на 16 октомври.
Неджмие боядисва коридорите и стените на своя дом, за да окачи по тях непубликувани снимки на Енвер Ходжа. Тя нае гигантски телевизионен екран, за да покаже заснети моменти от неговия живот и подготвя сладкиши, ракия и кафе за посетителите, надявайки се, че те ще бъдат изключително много.
Потопени в проблемите на жестокото ежедневие, албанците тези дни едва ли помнят рождената дата на Енвер Ходжа, ако за това не се бе погрижила неговата съпруга, давайки телевизионно интервю, предизвикало много шум.
Защо ли? "Вдовицата", или "черният паяк", както я наричат враговете й, които за нея са "плутокрацията и задоволените от властта", отказа да се извини за престъпленията, извършени от режима, основан от Енвер Ходжа, на който служи вярно и тя.
"Непрестанно ми повтарят, че трябва да се извиня. Но за какво да се извинявам? Аз не съм взимала решения, не съм участвала в органи, които са решавали, например за нечия човешка съдба. По онова време действията бяха колективни. Трябва ли аз да поискам извинение за това?".
Припомних й гоненията, арестите, изтезанията и екзекуциите на хилядите несъгласни с режима, като изтъкнах, че противниците й говорят, че избитите са около 600 хиляди. Тогава тя избухна.
"Сега набраха скорост и могат да тръбят за жестокости. Истината е, че преследваните по политически причини не са повече от четири хиляди. Всички останали бяха криминални. Тези данни не са мои, а на съда. Ние не сме отричали, че сме били жестоки и казваме това и днес. Иначе нямаше да можем да защитим тази малка държава от чуждите сили, които искаха да я унищожат. Добре, нека кажат отрицателните неща, но нека не скриват и голямото дело, извършено от Енвер за народа. Не мога да се съглася, че съпругът ми е бил престъпник".
Неджмие Ходжа страстно защитава Албания на Ходжа и когато я попитах дали според нея сега албанците живеят по-добре от тогава, тя бе категорична. "Има една малка част, която живее десет пъти по-добре. Към нея се числят политиците, някои по върховете на държавната пирамида, трафиканти, но и една незначителна част, замогнала се по честен път. Повечето обаче страдат. Бедността се е увеличила, особено в селото, провинцията е опустяла, тъй като хората я напускат и отиват в градовете, търсейки по-добър живот и се натъкват на безработицата. По наше време животът бе оскъден, но всички бяха равни пред тази оскъдност".
След като е било добре, защо всичко се разпадна за няколко часа, моделът ли се провали?
"Не можем да кажем, че моделът се е провалил. Той бе съсипан от чуждите сили. Албания бе малка страна, която се опитваше да оцелее сама. Времето не бе с нас. Не ни стигна времето да изградим новия човек, силните чужди сили не ни позволиха това, изолираха ни и накрая ни унищожиха".
Неджмие Ходжа е образована жена, разполагаща с аргументи около 50-годишното "строителство на народната власт" и всесилието на нейния съпруг в Албания.
Енвер Ходжа допуснал ли е грешки?
"Аз не съм подходящият човек, за да ви отговоря. Първо, защото аз съм негова съпруга и продължавам да съм влюбена в него, казах ви, че делото му е било колективно. Енвер бе ръководител, любимец на народа, последователен в това, в което е вярвал. Той, ако искаше, би могъл да живее добре, както направи Тито, и да предаде идеите и народа си, но не го стори. Това бе един хуманен ръководител".
Не се сдържах и й припомних, че аршинът, с който е мерил Енвер Ходжа, е бил същият и за неговото семейство. Тогава какъв хуманен човек би могъл да бъде един ръководител, след като е изпратил на разстрел съпруга на любимата си сестра, с която Неджмие продължава да дели един и същи апартамент. Тя не се затрудни да ми отговори, нито пък видях по лицето й тръпки от безпокойство.
"Вижте. Зет му бе външен министър в колаборационисткото правителство по време на окупацията, а Енвер го бе предупредил още тогава. По-късно, когато се състояха съдебните процеси срещу сътрудниците на германците, човекът, който можеше да смекчи обвинителния акт срещу тях, бе тогавашният секретар на партията и вътрешен министър Кочо Хусни. Той обаче се оказа агент на югославяните и се очакваше Енвер да му поиска сметка за това, но съпругът ми не го направи. Енвер каза на сестра си: иди при Кочо, дано да помилва твоя съпруг, аз не мога да се меся в правосъдието. И така зетят му бе разстрелян. Друго Енвер не можеше да направи".
Поисках от Неджмие Ходжа да ми обясни как е възможно един толкова добър сътрудник на нейния съпруг, какъвто е бил личният му лекар Сали Бериша, да е бил мразен и ненавиждан от Енвер и едновременно с това да е доверил на него здравето и живота си. По адрес на сегашния албански правителствен ръководител Сали Бериша тя не се сдържа:
"Бериша лъже. Той никога не е бил лекар на Енвер. Бил е само в екипа на лекарите, които са се грижели за здравето на членовете на Централния комитет. Той бе страшен комунист още на 23 години, но се опита целенасочено да хвърли сянка и да загърби миналото, за да се докара на американците. Ще ви разкрия един факт. Когато веднъж в края на управлението си мъжът ми имаше нужда да бъде откаран в болница, Бериша отиде в отделението и го поздрави. Както след това казваше, никога нямало да си измие ръката, за да запази миризмата от допира му с Ходжа. Той неведнъж се е опитвал да се сближи с лекарския екип на Енвер, но когато от неговата биография научих, че тъщата му е била бивша партизанка на Тито, а след това е работила за тайните служби в Белград, казах, че този човек няма да прекрачи прага на дома ми. Както впрочем и стана. Бериша бе запомнил това и по-късно ме прати в затвора със смешни обвинения".

17.10.2008

Мнения по темата: