Войводина - новото сръбско Косово?

Проектът за нов статут на областта предизвика остри реакции сред националистите

Александър Боянов

Властите във Войводина подготвиха новия устав на Войводина, съгласно който тази северна област в Сърбия ще може да сключва международни договори, да открива представителства в чужбина, да приема решения в областта на земеделието, образованието, икономиката, здравеопазването

На 15 октомври т. г. скупщината на сръбската автономна област Войводина (АОВ) прие с гласовете на управляващото коалиционно мнозинство (89:21) без въздържали се проекта за нов статут на областта. Той бе веднага изпратен от Нови Сад в Белград за обсъждане и одобрение в парламента на Република Сърбия. Освен в хода на предварителното му публично обсъждане в самата Войводина документът предизвика остри отрицателни реакции.
Най-остро реагира опозиционната Демократична партия на Сърбия (ДПС) на бившия премиер Воислав Кощуница, смятан за един от големите конституционалисти в нашата съседка. ДПС публикува специален юридически анализ, изтъкващ противоконституционността на новосадския проект и неговата насоченост към дестабилизация на Сърбия и "нова подялба на сърбите в собствената им държава". Не закъсня и сходната реакция на разцепилата се Сръбска радикална партия на адаша му от затвора в Хага Воислав Шешел. Като цяло, противниците на статута бяха обсебени от паралели с бившата сръбска автономна област Косово, отцепила се от Сърбия и провъзгласила едностранно на 17 февруари т. г. независимост.

Център на автономната област Войводина е Нови Сад

Яростните критици изтъкват спорното определение за Войводина като възникнала на основата на особени исторически, културни и други белези на областта, базирани на привилегиите и културните и верски права на сърбите на територията на Австро-Унгарската империя, в чийто състав до 1918 г. влизаше Войводина, вкл. и персоналната автономия. Те разглеждат регионалната автономия единствено през косовската призма и затова Войводина, според нейния нов статут, им изглежда като образувание със своя държавност и суверенитет. Критиците са особено смутени от залегналото в статута право на АОВ да открива представителства в регионите на Европейския съюз и в самия Брюксел, столицата на Белгия и седалище на органите на НАТО и ЕС. Авторите на конституционния документ изтъкват факта, че около 300 европейски региона имат свои представителства в Брюксел не защото искат да се отцепят от своите държави, а защото там се решава въпросът със стимулиращите средства, отпускани от Евросъюза. Опонентите им пък смятат, че по такъв начин Нови Сад получава статут на столица на Войводина, което им изглежда като крачка към сепаратизъм, като изтъкват, че някои такива области в Австрия и Испания например са известни със сепаратистките си стремежи. Един от авторите на проекта Томаш Корхец с ранг на министър по преброяванията и националните малцинства предупреди, че "злонамерено или от незнание се манипулира с постановките за междурегионалното сътрудничество и възможността да се откриват представителства на Войводина в Брюксел".

Особена загриженост сред демократите на Кощуница и радикалите на Шешел предизвиква административното деление, което предвижда унгарците, които са над 20 процента от населението на Войводина, да имат свой "национален окръг" с център Суботица

Друга смущаваща критиците постановка, която навежда към "особената културна и историческа идентичност" на АОВ е предвиденото създаване на Войводинска академия на науките и изкуствата в един от членовете на статута, озаглавен "Наука, иновации и технологично развитие". Коста Чавошки, известен сръбски юрист и съмишленик на експремиера Кощуница заяви, че след като Сръбската академия на науките и изкуствата съществува от 167 г. като най-висша институция в сръбската държава, "някаква Войводинска академия може да бъде единствено несръбска академия на някаква несръбска псевдодържава, подобна на самозваната държава в окупиранато Косово и Метохия". Според Чавошки, сепаратистки "заряд" носи и предвиденото създаване на Съвет на националните общности в рамките на парламента на АОВ, съставен от равен брой представители на сърбите, от една страна, и унгарците, хърватите, словаците, румънците и т. н., от друга. В този съвет Чавошки вижда възможност членовете от националните малцинства да имат по същество право на вето.
Известно е, че по своя етнически състав Войводина е уникална територия. Освен 50-процентното сръбско население останалата половина от гражданите на автономната област са унгарци, хървати, словаци, румънци, черногорци, русини, словенци, роми и дори няколко хиляди българи. Във Войводина живеят и чехи, поляци, руснаци, власи, австрийци, германци (340 000 до Втората световна война) и т. н.
Особена загриженост сред демократите на Кощуница и радикалите на Шешел предизвиква административното деление, което предвижда унгарците, които са над 20 процента от населението на Войводина, да имат свой "национален окръг" с център Суботица. В това се съзира възможност, при определени обстоятелства, този окръг да се присъедини към Унгария. Според цитирания вече Коста Чавошки, новият конституционен документ прави възможно създаването на държава Войводина в държавата Сърбия и отцепването от нея не само на окръг Суботица, но, може би, и на цяла Войводина.
В обръщението си към депутатите в скупщината в Нови Сад премиерът на АОВ Боян Пайтич изтъкна, че статутът е синхронизиран не само със сегашната конституция на Република Сърбия, но и с промените в нея, станали през последните 20 години. За това се старахме, изтъква Пайтич, автономията да бъде максимално функционална в рамките на актуалните обществени процеси. И проблемът не е в това, че Сърбия има една Войводина, а че няма повече. Според него, на някои винаги им пречат европейските принципи и ценности, особено когато ги виждат въплътени в новия статут на Войводина. Ще защитаваме винаги правото на всеки, включително и на отделни политици да кажат мнението си по текста на новия статут - заяви Пайтич и не пропусна да отбележи, че винаги ще помнят как на Войводина не е било дадено правото да участва в публичното обсъждане на конституцията на Сърбия.
Председателят на скупщината на АОВ Шандор Егереши отхвърли твърденията на опозицията, че в статута на областта се съдържат "прерогативи на държава". Не мога да повярвам - заяви той, - че някои упорито повтарят тезата, че с този акт се поставят основи на бъдеща държава. Това е неверно и безотговорно. Проектът е напълно в унисон с конституцията на Сърбия, а републиканският парламент ще осъществява контрол над неговото прилагане и той влиза в сила едва след като го одобри Народната скупщина на Република Сърбия.
До одобрението и влизането в сила на статута на АО Войводина обаче предстои да бъде изминат нелек път. Очевидно, в Белград има сили, които са склонни "да държат изкъсо" втората сръбска автономна област и едва ли ще са готови да приложат към нея онази "уникална", но невъзприета формула "повече от автономия, по-малко от държава", с която искаха да избегнат провъзгласяването на независимостта на Косово. Затова е и съмнително, че проевропейската насоченост на статута на АОВ ще го направи по-лесно приемлив при неговото обсъждане в сръбския парламент, когато над Сърбия все още тегне дебелата сянка на косовската независимост.

24.10.2008