Памет

Български орли в безсмъртен полет

Преди 65 години, на 14 ноември 1943 г., е извършена първата бомбардировка над София от съюзниците. За защитата на родината ни във войната дават своя живот 40 български летци

Желязко Тенчев

Небето над София

Войната, обявена през 1943 г. от Царство България на САЩ, Англия и др. страни от Съюзническите сили, е истинска трагедия за страната ни. София и много други български градове и села са подложени на въздушни удари. В резултат са атакувани 187 населени места и върху тях са изсипани
45 000 експлозивни и запалителни бомби. Убити са 4208 души, а ранени 4744, повредени и разрушени са около
12 000 сгради и жилища. Общо са нанесени щети за 24 милиарда долара.
Първото въздушно нападение с жертви над българската столица е извършено на 14 ноември 1943 година от 91 бомбардировача B-25 "Митчел". Разрушени са
47 сгради и постройки.
Убити са 59 граждански
и военни лица
ранени са 128.
„черни” ще останат за софиянци и датите 24 ноември, 10 и 20 декември 1943 г., 10 януари, 16, 24 и 30 март и 17 април 1944 г., когато тежките бомбардировачи Б-17 и Б-24 (летящи крепости) почти напълно сриват центъра на града.

Паметникът на българския летец и паметна плоча на загиналите български пилоти, които се намират близо до Народното събрание

Тези въздушни удари, познати като операция “Тайдал уейв” (Приливна вълна) на Съюзните ВВС са насочени срещу страните от Оста в този район. Общият регистриран брой за годините 1943 и 1944 на извършените чужди полети над наша територия е 23 000. Обаче усилията на ВВС на САЩ и Англия да принудят България да напусне Оста, което е стратегическата им задача, остават напразни. Българските летци-изтребители, макар и малко на брой, са смели, добре обучени.
летят с по-стари германски самолети, но и с Месершмит 109, които имат отлични бойни качества. Те водят неравни боеве в небето над София и над югозападната територия на страната. Най-добрите сред тях са капитан Чудомир Топлодолски, поручиците Стоян Стоянов, Петър Манолев, Стефан Маринополски, Бочев, Цветков, Дамев и др. Общо 19 от летците загиват в тези боеве, но противникът загубва 147 самолета и десетки пилоти, а 329 членове на екипажите му са пленени и закарани в Шуменския затвор за военнопленници. По-късно, някои от тях като лейтенант Джон Маклендън, Едуард Тинкер и др. ще си спомнят и ще разказват за ожесточения начин, по който са се били с тях българските летци,
като че ли са защитавали най-голямата светиня
на света. Поразяващ пример за духа на българския летец дават двама български пилоти - ”живи торпили”, които извършват тарани в небето над София. Японците по-късно следват примера на българите.
Първият таран е на 20 декември 1943 г. Поручик Д. Списаревски, след като първо е свалил един бомбардировач Б-17, с ярост и с пълна газ налита върху друг, промушва го до разцепване и след експлозията загива сред падащите от 7000 метра височина парчета на двата самолета. Един от останалите живи американци след този подвиг на българина е сержант Роберт Ренар, който пада надолу след сблъсъка, изпаднал в безсъзнание и държейки своята бордна картечница, но оцелява, тъй като парашутът му се е отворил автоматично. Той ще казва по-късно в пленническия лагер в Шумен пред тамошните български офицери „Удара на вашите летци бе много лют”. Радио Лондон ще каже за подвига на Списаревски с ирония, че българите нямат достатъчно самолети, за да правят тарани….! Вторият таран е извършен от поручик Бончев на 17 април 1944 г., когато той удря и сваля друг Б-17, но остава по чудо жив.
Летецът с най-много успехи в тези битки -
15 въздушни победи е поручик Стоян Стоянов
Вражеските самолети са ожесточено обстрелвани и от зенитната артилерия. За това не всички бомбардировачи успяват да бомбардират София. Те хвърлят бомбите си или над софийското поле или над близки по-малки градове. На българска територия падат 117 вражески самолета, 65 от които доказано са свалени от нашите изтребители. Много от повредените четиримоторни бомбардировачи не се завръщат в италианските си бази. Пленени са 329 американски и английски летци, а около 200 загиват над България.
Червената армия достига българската граница. На 8 срещу 9 септември 1944 г. идва на власт Отечественият фронт. България скъсва с Третия райх. След 9. IX. 1944 г. българската авиация започва настъпателни действия срещу германските войски. За деблокирането на 15-а пехотна дивизия, останала в немския тил, е дадена заповед за използване на щурмовите Юнкерс Ju-87 и Дорние Do-17. За да бъдат защитени нашите бомбардировачи от германските изтребители, е необходимо разрушаването им още на земята. С тази мисия се заемат три Месершмит-а, водени от поручик Дамев. Задачата е изпълнена и на летището в Ниш са унищожени 6 немски изтребителя Месершмит.
от 9 септември до 2 декември 1944 г. са извършени 3744 бойни полета. Унищожени са 25 немски самолета, 85 артилерийски батареи, 694 бойни коли, 23 локомотива, 496 жп вагона, 11 гари и др. След края на Втората световна война България получава много трофейни немски самолети, но властта решава, че авиацията ни трябва да е въоръжена със съветски. Затова всички немски самолети са унищожени. Днес в музея на авиацията в Крумово няма нито един самолет, с който да покажем на света как са воювали тези смели българи.

13.11.2008