Скандал

Да се хванат за гушите и тогава...

Със стратегията за наука, вместо да изпишат вежди, извадиха очи

Велиана Христова

Тълпата, блатото, т.нар. научни работници, абсурдна, закостеняла, да се ореже, да се хванат за гушите, с хватка да се обезоръжи! С тези невероятни любезности неколцина социолози миналата седмица удостоиха Българската академия на науките. Обсъждаха стратегия за 10-годишно развитие на науката в "тази държава", която води всъщност до орязване на основния национален център за научни изследвания.

За Даниел Вълчев скандалът не е добър

Андрей Райчев атакува

Целта очевидно бе да се чуят хвалебствия за въпросния документ, който до момента не срещна особен възторг у Съвета на ректорите и у синдикатите, а от страна на Съюза на учените и на БАН предизвика писмени становища с огромен брой възражения и забележки. Неизвестно защо някои от събраните социолози превърнаха в централна тема хуленето на БАН като на Женския пазар. Така се закваси скандал, който май никак не бе нужен на самия Даниел Вълчев.
Академията реагира светкавично. Председателят й акад. Никола Съботинов покани социолозите на среща и призова: "Искам да обсъдим заедно от какво са породени тези изказвания". Срещата в БАН обаче поднесе на учените нови груби хули и квалификации по техен адрес. Андрей Райчев буквално се нахвърли срещу ръководството на академията, сетне се оказа, че според него науката може да съществува, само ако се продава на пазара и печели. Трудно е човек да си представи подобни неща в която и да било съвременна европейска държава. Предизвикан, главният научен секретар на БАН проф. Стефан Хаджитодоров хвърли ръкавицата: защо "Галъп интернешънъл" на Андрей Райчев, вместо да продава продукта си на пазара, се е подредил сред спечелилите конкурса на фонд "Научни изследвания" на МОН да чака държавата да му плати уж за научна инфраструктура, а всъщност, за да обобщи изборните си анкети и анализи от 1991 до 2008 г.?
Още една фирма, собственост на социолог, се оказа класирана на първо място в същия конкурс. Това пък проф. Хаджитодоров съобщи в разговор с министър Вълчев в "Неделя 150" на БНР. Министърът заподозря обвинение, че си купува социолози да го хвалят, и мина в атака: БАН да му се извини. Ако ли не - спира парите на целия конкурс! Да се сърдят учените на себе си, не на него. Тъжно. Едва ли в друга държава такова нещо може да се случи.
Проблемът обаче не е в конкретната случка и е доста по-дълбок. Не за пръв път определени кръгове яростно атакуват БАН с квалификации и с безапелационното "нищо не върши". Много пъти досега академията в отговор изнася публично резултатите от своята работа, които са твърде добри на фона на отчайващо ниското държавно финансиране, отпускано единствено за заплати, но не и за работа. Работата учените вършат само със средства от своите стотици проекти - български и международни. От бюджета за научна дейност тази година им са дадени под 200 хил. лв., вузовете са по-добре, имат за същото над 20 млн. лв. Което не пречи някой непрекъснато да повтаря публично, че в БАН "чакат пари от държавата", вместо да работят по проекти! Още по-лошо е, когато това правят "лидерите на общественото мнение", както министър Вълчев нарече социолозите. Но с риск да открия топлата вода, ще кажа, че проучването на общественото мнение има и обратна страна - манипулиране на общественото мнение...
Не е тук мястото да повтаряме резултатите от дейността на БАН. Акад. Никола Съботинов на срещата отново повтори основните свършени неща в областта на науката и в обслужването на държавата. Но каквото и да се каже, аргументи не се признават. Такова едностранчиво отношение не е конструктивно. Не че академията не трябва да се променя - няма как да не го направи, защото световната и европейската наука, от които тя е част, се променят непрекъснато. Всички натякват как трябвало международна оценка за качество, а в това време БАН единствена и сама вече е договорила такова оценяване. От МОН уж планират оценяване и на вузовете, но това все си остава на приказка. Когато се вадят само кривици, при това само на една институция в целия сектор на знанието, и то на безспорно водещата в този сектор, това буди сериозни съмнения в подбудите.
Така или иначе, БАН дава най-много и най-качествена наука в България и това никой не може да оспори. Затова, когато най-добрата у нас изследователска институция постоянно е атакувана от определени кръгове, видимо гравитиращи около МОН, това буди не само недоумение. То естествено води до мисълта за нечисти намерения, породени от лични и корпоративни интереси. Случайно ли Андрей Райчев се възмути дълбоко, че "представете си, БАН пази имотите си!" Случайно ли, когато Вълчев предлага да се забрани реституцията върху образователни имоти, към тях иска да прибави имотите за здравни и дори за културни цели, но не споменава тези на науката?
Според министъра реформите се правят не в полза на съответната професионална общност, а в полза на обществото, което в конкретния случай трябва да получава по-добър научен продукт. Но за да се иска реформа и по-добър бъдещ продукт, първо трябва да се знае какъв е сегашният. Тъкмо това старателно е избегнато в стратегията - няма нито дума кои научни институции и звена правят качествена наука, как я правят, в кои направления и с какви средства. А данни по въпроса не липсват, напротив. В констативната част на стратегията няма дори звук кои са силните научни школи в България, за да ги укрепим и използваме в бъдеще. Няма никакъв анализ и на икономиката ни. Това е, меко казано, странно.
Ако се направи този анализ и се изнесат сравнителните данни за реалната научна продукция в България, няма как от тях да бъде направен изумителният извод, че "някои научни звена съществуват в нездрава конкуренция", който откриваме в стратегията. А оттам - и "стратегическите" намерения да бъде притисната, орязана, обезкръвена и доведена до едно голямо нищо основната и водеща по всички показатели научна институция. Вече достатъчно неща се унищожиха за 20 години в България и след тях зейна черна дупка, в която страната ни се срина до последното място в Европа по всички показатели! Скандално си е, че БАН се споменава един-единствен път в документа, и то за да бъде "надута" с грешен брой институти. Затова при обсъждането в академията учените обърнаха внимание, че звената на БАН са 67, а не 87, както ги фиксира МОН. Председателят на БАН акад. Никола Съботинов обобщи основното възражение на академията - в стратегията липсва визия за развитието на националния център за научни изследвания на страната. Може ли това да е стратегия, и то в момент, когато ЕС предлага по време на започващото от януари председателство на Чехия да бъде създадена Европейска академия на науките! А академиите на науките и сродните им центрове за наука във всички държави се радват на добри пари, насочени целево за развитието им от структурните фондове на ЕС. С какво се занимаваме ние тук?
"Институциите в България не будят само любов и затова си има свои основания" - така министър Вълчев се опита да обясни поведението на тези, които анатемосаха академията. Сигурно наистина има основания за тази нелюбов...

Среща в МОН, 9 декември 2008 г.

Кънчо Стойчев:
Липсва ми малко по-сериозен и смел анализ как харчим 80, а вече са станали и 100 млн. лв., за БАН. С цялото ми уважение към фундаменталната наука, мисля, че това са пари, хвърлени на боклука. Тъй като това е обрасла бюрократична структура, която дава минимален, да не кажа никакъв, резултат от науката.

Андрей Райчев:
Основната структура, която е създало обществото за 100 години, около която е възникнала България, която е много по-стара от България, се казва БАН. Затова никой не успява и не е успял да реформира БАН. Но това е абсурдна, закостеняла структура по няколко линии. Всъщност тя прилича много на православната църква, когато тя е имала 5 милиарда евро. Имаме абсолютно същата наука, която притежава гигантска собственост. Председателят й казва, че тя била 145-а в света - по какво? По брой учени ли, по брой на вратите ли, по какво? И че пази имотите! Вие чувате ли какво казва той? Че голямата заслуга на БАН е, че пази имотите! А това лесно се решава с един закон, публична държавна собственост и толкова.

Петя Кабакчиева, "Отворено общество":
В стратегията се изменя принципът на управление на науката и в този смисъл косвено се атакува БАН. Ето, става 50 на 50 институционалното и проектното финансиране - т.е. това е така да се каже постепенно изтегляне на финансирането на БАН. Не се казва по този директен начин, но това е ясно, ясно седи тука. Второ, което за мене е много важно като университетски преподавател, науката се връща в университетите. Което ми се струва изключително важно като принцип и което отново някак си ще атакува БАН тъкмо чрез създаването на центровете за върхови постижения, които ще бъдат към университетите. И вероятно това е хватката, с която леко ще бъде обезоръжена БАН.

Кольо Колев:
Ясно се каза какво трябва да направим. БАН трябва да бъде: а) орязан и б) концентриран. Имате ли шанс обаче да го направите? На този етап не ми се вижда възможно това да стане, поне по начина, по който е описано в тази стратегия. Да бъде орязан БАН чрез приоритети според мен няма особен шанс. Няма как да им бъдат извивани ръцете, защото и икономическите изследвания са много важни, и астрономията, и социалните науки, и европеизацията, висшата математика, химията. При това положение, ако вземете всички научни работници и да ги хвърлите в една стая, те или ще се избият помежду си, или ще излязат с по-вероятното решение - по равно на всички. Единственият шанс да направите стъпка в тази посока е да си завоювате съюзници..., т.е. вие трябва да завоювате като ваш съюзник 3-4-5-6 университета. ...Имайте грижата и тогава няма да се биете сам! И няма да допуснете тълпата да ви наложи и да казва: дайте пари за химия, за хуманитари и т.н.
...Другото е, както казах, орязването на БАН... То трябва да стане чрез вузовете! Чудесно е, че се хвърля камък в блатото и се надявам, че т.нар. научни работници ще се хванат за гушите, което ще ни донесе възможност да насочим в правилна посока нещата.

Среща в БАН, 11 декември 2008 г.

Андрей Райчев:
Искам да попитам, но моля кратко да ми отговорите, ръководството на академията и вие лично кой институт намирате за слаб, лош?

Никола Съботинов:
Аз не мога в настоящия момент да кажа, че ние имаме слаб институт.

Андрей Райчев:
Благодаря ви. Така си и мислех, но исках да се уверя. Вие казахте известни неща впрочем.

Никола Съботинов:
Известни неща? И въпреки всичко, въпреки че тези неща са ви известни, вие решихте, че трябва да се закрива академията.

Андрей Райчев:
Аз не мисля, че трябва да се закрива академията, аз мисля, че тя се нуждае от дълбока структурна реформа. И главното е да се отстрани нейното ръководство. В това, което вие казвате, има отминала епоха, всъщност това е от брежневската епоха. Говорим за сън, в който са потънали тези хора, които се опитват да продължат онзи предишен живот, докато цяла България е в един съвсем нов, друг живот. Чуйте само терминологията, която използвате: "връзка с практиката". Връзка с практиката няма, има връзка с пазара, с индустрията, с бизнеса, с парите.
...Самото ваше устройство е антипазарно. Старинно, от отминала историческа ситуация.

Никола Съботинов:
Кажете ми в България колко фирми и какъв бизнес участва във финансирането на науката? Като ръководител на академията, аз за съжаление на мнозина, които я нападат, имам богат опит в иновационната политика. Тъй като моите патенти и моите изделия са внедрени в света и се произвеждат във високотехнологични фирми в целия свят. И много съжалявам, когато хора без никакъв опит започват да ме учат как да правя и да внедрявам иновации. Не забравяйте, че не всичко се продава в науката. Кой ще плати за мониторинг на Черно море, за обследване на състоянието на водите?

Андрей Райчев:
В този свят има продажба, покупка, плащане в брой.

Никола Съботинов:
Няколко уточняващи числа. Институтите на БАН са 50 и имаме 17 централни лаборатории, общо 67 звена. Ако погледнете структурите на всички академии в Европа, всички имат такива приблизително по брой звена. Причината е природата, вътрешната организация на науката, която изисква по този начин да се организира науката. Това не е излишно раздробяване, то се налага заради оперативна и ефективна работа в различните направления. Имаме голям физичен институт - физика на твърдото тяло. Появява се обаче слънчевата енергетика, ЕС плаща, създават се големи проекти, центрове за върхови постижения. В структурата на един голям институт става много трудна динамичната оперативна работа на лабораторията по слънчева енергетика - тя се изкарва пред скоби, за да може да стане център за върхови постижения. Предстои да се родят нови звена, например по проблемите на климата - изключителен въпрос. Стратегията не третира този въпрос. Динамиката в науката е голяма, раждат се нови звена, старите звена, които отмират, те се закриват. Уставът на академията позволява това. Наскоро една от лабораториите - по слънчево-земни въздействия, стана институт, защото тяхната апаратура се ползва от цял свят и слави името на България. И това го правим в силна конкуренция с изследователски лаборатории в цял свят. Тука няма бизнес, който да плати. Държавата е тази, която трябва да плати за работата на тези хора. В същото време по проекти не можем да финансираме, защото във фонд "Научни изследвания" не била актуална тази тематика. А в това време да не ви казвам къде отиват пари! Ние трябва да закрием дейности, свързани с Международната космическа станция, които светът ги ползва.

Мира Радева, МБМД:
Ами тогава да ги финансира, щом ги ползва. Защо българският данъкоплатец трябва да плаща за нещо, което ние не ползваме?

Никола Съботинов:
Защото българският данъкоплатец трябва да има спътникова информация, трябва да има джиесеми, джипиеси и т.н. Всичко това и информацията, която получаваме, е резултат на участието на български учени във всички европейски космически програми.
...Казвате: международна оценка! Единствено ние започнахме действия за оценка на БАН и се обърнахме с молба към Европейската научна фондация да помогне в организацията на такава оценка. И над 40 експерти в продължение на една година ще оценяват институт по институт академията. Но страната се нуждае от цялостна оценка на науката в България, не само на академията. Защото тогава ще стане ясно кой кой е в българската наука. Затова ние критикуваме, че в тази стратегия не е направен анализ на науката в България. Не се знае кой кой е, а това създава условия голяма част от парите за наука да отиват не там, където трябва. ...Но само академията прави публичен годишен отчет.

Андрей Райчев:
И пред кого се отчитате, пред себе си.

Никола Съботинов:
Този отчет се публикува, разпраща се във всички държавни институции. Не съм видял на нито една друга научна организация отчет за извършеното в науката.

Андрей Райчев:
Българското общество няма начин да разбере какво правите. Вие сте просто самодостатъчни паразити. Вие избирате сами себе си и смучете от държавата. Няма такова нещо, не съществува. Вие просто съществувате, варите се в собствения сок и обявявате, че сте полезни.

Александър Попов, зам.-председател на БАН:
Г-н Райчев, кое университетско ръководство се избира по начин, различен от този в академията?

Андрей Райчев:
Е, сега ако се оправдавате с други структури...

Никола Съботинов:
Г-н Райчев, на вас ви липсва времето, когато ЦК на БКП назначаваше ръководствата на академията. По всеизвестни причини вашият институт в БАН беше съкратен, защото изпълняваше идеологически функции. Искате това време да се върне. Е, няма да се върне, извинявайте!

Стефан Хаджитодоров, гл. научен секретар на БАН:
Започвам да разбирам защо хора от БАН не са били поканени в МОН. Тази сутрин дойдох по-рано на работа и отворих някои интернет страници. Между другото, г-н Райчев, интернетът в България бе пуснат от БАН преди 22 години, без да има заявка от бизнеса. Тогава не е имало кой да купува този продукт. И учените на БАН са пуснали интернет в България и сега вие и аз ползваме тази услуга и това чудо на техниката.

Андрей Райчев:
Вие ме убеждавате, че има полза от науката?

Стефан Хаджитодоров:
Да, защото вие казвате, че само когато се продава нещо, има полза.

Андрей Райчев:
Не, аз ви казвам, че вие не можете да си организирате хората да си продават продукта. Вие сте лидерите, вие трябва да управлявате добре, което значи да продавате. И обвинението е към вас, не към академията. Затова ви казвам: подайте си оставката веднага, освободете българската наука!

Александър Попов:
Ние очевидно тук не сме се събрали да обсъждаме стратегията, още повече, че създателите й отсъстват. Ние не можем да се причислим към създателите й.

Петя Кабакчиева:
Г-н Хаджитодоров участваше.

Александър Попов:
Г-н Хаджитодоров участваше в групата, която трябваше да създаде стратегията. За съжаление в последните 8-9 месеца тази група не е събирана. Това бе споменато във Варна от г-н Камен Веселинов - че стратегията е завършена без участието на хора от БАН.

Никола Съботинов:
Това е един парадокс. Най-мощната институция в науката да не взима активно участие, е парадокс. Нещо крайно неприемливо. Независимо от това ние я приемаме, стига да бъдат коригирани доста неща в нея. Ние искаме да видим в стратегията визия за развитието на водещия център за научни изследвания на България.

***
Представете си фирма, в която работят трима-четирима човека. Нито един не е хабилитиран. Фирмата е с предмет на дейност бизнес услуги. В един прекрасен ден през 2002 г. тя сключва договор с Института по молекулярна биология при БАН за създаването на обща фирма, според който се настанява в помещения на института и поема ремонта им, а хора от института работят по научните задачи. Договорът е безсрочен - сиреч фирмата навеки се установява на територията на института. Директорът на института дълго крие неизгодния за академията договор от ръководството на БАН, докато накрая все пак истината се разбира. Директорът е уволнен.
Междувременно фирмата е кандидатствала с проект по програма ФАР в Държавната агенция за рибовъдство и аквакултури и успява да получи скъпа апаратура. След време проверка установява, че апаратурата е предназначена за рибовъдни стопанства и е дадена неправомерно на фирмата. Апаратурата е върната в агенцията, прокуратурата се заема със случая. БАН още преди това разваля договора с фирмата и сключва нов - според него тя остава в помещенията на института под наем, докато се възмездят средствата, които е вложила за ремонт. Договорът изтича през 2009 г. Фирмата се опитва да заблуди БАН, че е похарчила над 600 хил. лв. за ремонта, по документи обаче харчът едва докарва 125 хил. лв.
Това не е притча. Фирмата се нарича "Научно технологично обслужване-НТО" и според справочната система Дакси в нея като съсобственици виждаме социолога Кънчо Стойчев и асистента от Биологическия факултет на СУ Стоян Чакъров. Тъкмо в тази фирма, която според състава си дори не е микрофирма, а си е направо с наноразмери, министър Даниел Вълчев заведе журналисти преди време да гледат ДНК-анализ и "научни чудеса" със стволови клетки. При посещението присъства и... Андрей Райчев. Всъщност двамата с Кънчо Стойчев управляват съвместно 11 фирми и са съсобственици на 23 фирми и фондации, както показва Дакси. А тримата със Стоян Чакъров си имат "Лайф протекнолоджи". Е, ясно откъде са тежненията към науката в БАН и "любовта" към това, че тя "представяте ли си, пази имотите си!"
Същата фирма сега откриваме класирана... на първо място в конкурса на фонд "Научни изследвания" в МОН за развитие на научна инфраструктура, чиито резултати бяха обявени миналата седмица. Финансиране от 100 хил. лв. до 1 млн. лв. Не е известно още каква сума ще получи фирмата.
В правилата на конкурса влиза условието кандидатите да докажат, че спечелената от държавата апаратура ще бъде ползвана съвместно от няколко научни колективи. Фирмата "НТО" е под наем, излиза, че няма собствени помещения. Управителят й Стоян Чакъров не е хабилитирано лице. Вероятно затова за координатор на проекта е вписана Албена Момчилова, която иначе работи в Института по биофизика на БАН. Тя самата печели проект и в друг конкурс на фонда - вече представяйки се от името на академичния институт. По думите на молекулярните биолози като партньори на "НТО" в проекта пък се явяват учени от СУ и МУ-София. Сред тях е и съпругът на г-жа Момчилова, който отделно печели с проект в друг от конкурсите на фонда. "НТО" всъщност копира псевдовузовете, които съществуват благодарение на приходящи от другаде преподаватели. На практика фирмата се легитимира чрез хора, работещи в университети и БАН срещу заплати от любимия на социолозите данъкоплатец.
В конкурса за инфраструктура са одобрени общо 29 проекта. Кандидатите са били 47 - сред отпадналите има научни колективи със световна известност. Но те очевидно не са толкова необходими на българската държава... А социолозите Андрей Райчев и Кънчо Стойчев се появиха и с трети спечелен проект във фонда на МОН - чрез сдружение "Институт "Иван Хаджийски", където също са съсобственици.
Тазгодишните конкурси на фонд "Научни изследвания" плачат за отделен анализ. Само да открехнем завесата - няколко проекта от конкурса за Центрове за върхови научни постижения например се прехвърлят за финансиране към конкурса "Научна инфраструктура". Нищо че изискванията и целите на двата конкурса са съвсем различни. Има и куриози - проект за Център за върхови постижения за история на православния славянски свят ще трябва да изгражда инфраструктура, понеже отива в този конкурс. Просто трябва да се раздадат парите набързо в последните дни на годината. Учени се възмущават, че темите им са рецензирани от техни колеги, кандидастващи със свои проекти, което си е баш конфликт на интереси. А цялата научна общност с надежда цяла година чака тези 60 млн. лв., които лично премиерът Сергей Станишев осигури за фонд "Научни изследвания" за 2008 г. Догодина парите ще са 100 милиона.
Днес Съюзът на учените организира обсъждане на проекта за стратегия.

16.12.2008