Имена

Николай Мартинов:

За мен е важно да спечеля сърцето на публиката

Интуицията е много ценно качество, но в основата на успеха е самообладанието, твърди първият участник във финала на третия "Сървайвър"

Разговаря Вилиана Семерджиева

Николай Мартинов е роден на 28 октомври 1967 г. в София, зодия Скорпион, ръст 184 см, професия - инструктор по екстремни спортове, образование висше, мисия в "Сървайвър": да защити честта на фамилията си. Обича моторни и подводни спортове, любим филм - "Пеперудата". "Често приемат неговата прямота като острота в поведението и некоректност. Въпреки това обича откритите разговори и директните думи, дори и когато те са неприятни истини. Хората от неговото обкръжение често не чуват това, което казва, а възприемат начина, по който го казва. Сам си създава тъмен ореол, дори и когато е прав. Зареден е с много енергия и се впуска в разрешаване на всякакви проблеми. Неговата енергичност го тласка по пътя към целта. Задълбава се в проблемите на хората и се стреми да ги разреши. При контактите си с него хората е добре да са наясно, че ако не са честни и коректни, ще изпитат бързо яростта му" - това пише в хороскопа му Алена. Снимки Благовеста Цветкова, архив на авторката и сайт на "Сървайвър"

- Ники, текат финалните епизоди на "Сървайвър", нещата наистина ли стават толкова драматични накрая или това е направено с цел да се вдигне малко адреналинът на публиката?
- След като е седял 50 дни на остров и е лишен от елементарни неща - хигиена, храна, сън, човек е на границата на възможностите си. Ако допускаме грешки - аз или моите противници, това е в реда на нещата. Удоволствие за мен е, че силни играчи стигнаха до финала, все още всички сме много дейни, жизнени, има какво да дадем на зрителя и в последните серии.

Ако искаш интервю от Ники, трябва да си готов да го направиш и на една гума

- По време на играта ти създаде впечатление за един по-тежък човек, затворен, вглъбен, а всъщност не си такъв.
- Отидох, за да играя, а не да създавам приятелства, и най-вече да изпълня задачата, която съм си поставил. Там няма място за чувства, проявиш ли ги, означава, че ще бъдеш слаб. И това, че от първия ден си създадох врагове, беше съвсем естествено. Обясних на мъжете, че ще си играя играта самостоятелно, при което автоматично станах проблемен играч. Малко по-късно нещата загрубяха и се стигна дотам, че енергията на повечето мъже беше хвърлена на вятъра, за да ме прогонят. Бях ги предупредил да не се занимават с мен, да си играят играта, но не ме послушаха. И си отидоха в София.

Габи и Биби преодоляха доста неприятни усещания, за да добият правото да се срещнат с татко си

- Изглеждаше, че имаш предварително идея точно в кой момент как да действаш.
- Това е заблуда. Дългосрочна стратегия никога не съм си правил, дори и в живота. Отидох с идея, с цел, но не може да си правиш стратегия за играта, когато не знаеш как ще се наредят нещата. По-скоро следвах принципите си и само допълвах с бързи реакции или със силата на характера и на духа си. На пръв поглед при мен всичко изглежда хаотично и непредсказуемо, но много добре си правя сметка за всяко действие и дълго обмислям всичко. Ако се наложи и нямам време за обмисляне, реагирам светкавично, но това не означава първосигнално. Може би зрителите, пък най-вече играчите, се заблудиха, че съм се хвърлял сляпо в играта. Но аз съм като онези таралежки на буните на морето, които на пръв поглед изглеждат хаотично нахвърляни, а всъщност се подреждат с GPS и всяка си има точното място и предназначение.
- На острова случи ли ти се нещо непознато, което беше изпитание за теб?

В реалния живот Ники лови и такива риби...

- Много ми дойде социалният контакт. Там ми се наложи да контактувам с хора, които в реалния живот просто подминавам. Затова се ограничих максимално, приятелите ми бяха само няколко.
- Кои бяха те?
- Честни хора и хора на ниво бяха Здравко, Яна и Филип.
- Какво ново научи за себе си, изненада ли се от своя проява, реакция, действие?
- Надявам се някой ден да изненадам сам себе си, но в "Сървайвър" такова нещо не ми се случи. Може би съвсем чистосърдечно завидях на някои неща. Завистта не е типична черта за мен, обаче там на моменти изпитвах лека завист, която впоследствие ме учуди, но я отдавам на глада, на липсата на глюкоза и на захар в храната. Защото, като гледам епизодите, виждам, че понякога казваме големи глупости и се излагаме, наистина човек подивява и затъпява в такава обстановка.
- А в живота за какво би могъл да завидиш на някого?
- Завиждам благородно. За пропуските, които съм направил, а някои хора не са си загубили времето като мен. Отдавал съм се повече на емоциите, на спорта, на любовта, на страстите си, за сметка на това съм прочел, да кажем, сто книги по-малко или пък съм свършил сто важни неща по-малко. Няма как човек да е толкова съвършен, за да свърши всичкото хубаво на света, докато е жив, но поне трябва да се старае.
- Не е ли важно да следваш своите собствени желания и мечти в по-голяма степен, защото повечето хора се съобразяват с дълг, правила, обществено мнение... В резултат на което стават агресивни и неудовлетворени.
- Първо, трябва да кажа, че живея твърде скромно и нямам големи потребности или изисквания от живота. Целите, които съм си поставял, винаги съм постигал с лекота, защото никога не са били грандомански. Все още не съм успял да създам онзи уют и спокойствие на духа си, като типичното българско семейство, което всяка вечер се събира и се весели заедно, и не се разпилява в емоциите си насам-натам. Мъжът на средна възраст в един момент преодолява страстите си и стига до извода, че трябва да създаде уют и спокойствие. Може би скоро и при мен ще дойде този момент...
- Коя способност, кое знание, качество на характера се оказва най-важно, когато попаднеш в екстремна обстановка?
- Интуицията е много важно качество, но не е вродено, върху него трябва да се работи. Някои хора казват, че имат шесто чувство, но това всъщност е онази интуиция, която се постига с много рутина. Тя много ми помогна, но в основата на успеха е самообладанието. В такава игра човек трябва добре да си даде сметка, че не е ли спокоен пред духа си, пред себе си, няма как да е победител, най-малко - в очите на публиката ще бъде смешен, а това е от голямо значение. Крилете, които ти помагат в тази среда, са именно публиката - когато човек играе за публиката, това е по едно голямо перо в двете криле, което те издига по-високо в небето. Няма как да се снишиш или като хлъзгав червей да лазиш между играчите, да се криеш постоянно - и да бъдеш любимец на България. Дори да бях сигурен, че ще спечеля наградата, пак нямаше да приема този образ.
- Когато влизаше в играта, няколко пъти каза, че твоята мотивация за участие е заради семейната чест, заради децата ти.
- Децата ми имаха капацитет, но не стигнаха до финалната част на миналия "Сървайвър" поради няколко причини. Най-важното: не случиха на персонален защитник вътре в играта, какъвто например аз бях за Янита и за Жени (въпреки че те двете не го оцениха). Ако до моите дъщери имаше по един такъв човек, който да се грижи за тях, да им заделя храна или да ги движи в игрите, да им създава известни удобства, и моите дъщери щяха да стигнат до финалната част. Много хора обвиниха дъщерите ми, че са играли глупаво и че не са приели правилната тактика да се снижат или да се скрият зад големите играчи, тоест да влязат в схемите на коалициите. Исках да покажа, че човек и без да се коалира, когато е достатъчно силен и можещ, може да стигне до финала.
- Но достатъчно добре си подготвил децата си за живота.
- Да, децата ми вече са на 20 години и се оправят напълно самостоятелно. Студентки са, но в същото време работят и печелят добре, според нашия стандарт. Мисля, че са ме изпреварили много в развитието си - на техните години аз бях... маруля. Дал съм на децата си онова, от което се нуждаят, когато е трябвало. Сега те нямат нужда от мен като типичния родител, а като големия приятел. Не ме търсят, за да им дам пари или за да свърша неща, които тях ги е домързяло или не могат да свършат. Мисля, че съм щастлив родител.
- Разбирам, че си удовлетворен от участието си, независимо какъв ще бъде финалът в неделя. Какво е следващото предизвикателство, към което си устремен?
- Пълен съм с идеи - ако започнем да ги обсъждаме всичките, ДУМА ще трябва да излезе с десетина страници повече.
- Кажи поне една от тях...
- В чисто пътешественически план една идея напоследък ми се върти в главата - да отида до Тихия океан отново, но този път по сушата, чрез транссибирската магистрала. Искам да прекося цяла Русия, ходил съм навсякъде по света, но ми се губи точно тази част. Искам да се запозная със селцата и градчетата в Сибир и да се докосна до Тихия океан през Русия. Много обичам руския народ, работя с руснаци и зимата, и през лятото, в момента съм инструктор по сноуборд в Банско, повечето от клиентите ми са рускоговорящи. Славянската култура като цяло ми е слабост. Това е малка част от плановете ми, които може би ще осъществя в началото на пролетта.
- Какво става с децата, които тренираш по мотокрос?
- Децата се развиват много добре, едно от тях се откроява като голям талант и залагам на него. Имаме доста състезания в България и в чужбина, това е основната ми професия, в която се хвърлям с голяма енергия. Не само защото съм завършил спортната академия с автомобилизъм и мотоциклетизъм, но защото обичам педагогиката и работата с деца. Моите вече пораснаха, може би трябва да уплътня паузата, докато дойдат внуците, с чужди деца, които всъщност приемам като мои.
- Като стана дума за деца и за спорт, какво смяташ, че трябва да се направи, за да имаме отново силни поколения спортисти - от деца, юноши и т.н.?
- Винаги съм смятал, че трябва да се залага преди всичко на сърцето - куоре спортиво, както казват италианците. Нямаш ли спортно сърце, държавата и да ти предложи най-добрите условия, идеята ще бъде опорочена. Тоест, в основата на успеха винаги е - от една страна - треньорът, който приема нещата сърцато, от друга - спортистът, който трябва да е много силно мотивиран, за да се развие. В моя спорт съм тръгнал от нулева база, но в момента разполагаме с база, която трудно може да си позволи един клуб. Всичко е излязло от нашите ръце, намирали сме начини, трудили сме се, постигнали сме го.
- С твоите ръце си си построил къщички край язовири, на морето, на Дунав - това ли са твоите кътчета, където се чувстваш най-добре?
- Да, имам любими места в България, обичам да си купя някое имотче и да си направя къщичка. Хубаво е, когато пътуваш и знаеш, че крайната ти цел не е да пренощуваш в някой хотел, а в любимата си къщичка - смисълът на пътуването е съвсем друг и удоволствието от пътуването е силно. Като знам, че най-малко ще си полея цветята, които са жадни и чакат мен, или ще почистя и ще си легна на удобно местенце с любим човек - това, което съм си построил, е част от мен, радва ме съвсем по детински и ми носи голямо удовлетворение.
- Сега, когато срещаш различни хора, за какво те питат най-вече?
- Най-често задаваният въпрос е дали съм победил. За мен по-важното е да спечеля сърцето на публиката, 250 хил. лева са нищо в сравнение с възможностите, които такава игра ти дава да разгърнеш потенциала си. И ако хората те харесват, наистина 250 хил. лева са една троха. Откакто съм в България имам страхотни предложения, сключих доста договори, станах акционер на няколко места... Бях се прицелил много по-далеч от тези 250 хил. лева. След като знам, че повече от 100 дни България ще се забавлява с това шоу, не можех да мисля само дали ще прибера наградата.
- Знаеш ли, че постигна симпатиите на публиката?
- Това не е била сляпа цел за мен, това е като в любовта - взаимно. Благодарен съм на всички, които ме подкрепят, че навсякъде хората ме посрещат много топло и открито. Ако победя, най-вероятно ще посветя победата си на България, на публиката на България.
- Популярността обаче е по-скоро отговорност, отколкото удоволствие.
- Да си популярен е колкото хубаво, толкова и лошо. Смених имиджа си, ходя гладко обръснат, с къса коса, поприкрит с шапка и очила, по простата причина, че съм безкрайно любезен човек и няма как да откажа автограф или минутка внимание. Но нали разбираш, че това означава денят да не ми стига за нищо друго.
- Всеки, който участва в такива формати, става после образец на подражание, особено на по-младите хора.
- За това си говорехме със Здравко още в първите серии на играта и покрай тази тема си станахме много симпатични. И той като мен има деца - има три, бие ме с едно, неговите близнаци и моите са почти на една възраст. Това, което ние като родители сме длъжни да направим като участници в тази игра, е на първо място да бъдем пример за подражание. На първо място слагам Здравко - като морални качества, като ценности на характера, той е човек, срещу когото не знам дали някой някога може да каже нещо лошо. С всичките си негативи аз не се слагам в тази класация (но мисля, че го правя по-скоро от скромност...)
- Какви са ти негативите всъщност?
- В своята конкретика и директност понякога прекалявам с изразните средства и наричам нещата с истинските им имена. В реалния живот не бих казал, че съм груб, просто подминавам подобни образи и не ги забелязвам.
- Ако би спечелил наградата, какво смяташ, че си струва да се направи с толкова пари?
- Според мен това не е коректен въпрос, какъвто и да бъде отговорът ми, знам, че няма да е коректен. Сега мога да кажа, че ще ги дам за благотворителност, ще инвестирам в образование и т.н. Но при вида на толкова пари, как ще реагирам... Няма да ги похарча за хубави коли, най-вероятно ще си направя план, по който да действам, и едва ли хаотично ще изхарча повече от 10 процента от наградата. Но за тези пари може да говорим конкретно, ако стигна до финала.

19.12.2008