![]()
Проф. Георги Тончев:
Можем да добиваме собствен газ от Черно море
В България не се стимулира развитието на енергийни източници, твърди енергийният експерт
"Слънцето, вятърът, морските вълни са възобновяеми източници, можем да ги ползваме"
![]() |
Проф. д.т.н. ГЕОРГИ ТОНЧЕВ е роден през 1953 г. Завършил е математическа гимназия, висше авиационно училище и специалност електроенергетика в ТУ-София. Специализирал е у нас и в чужбина информатика и икономика. От 1983 г. до днес има няколко десетки патентовани изобретения в строителството, енергетиката, телекомуникациите и автомобилната промишленост. Работи в електроизграждането и разработката на проекти и съоръжения за ВЕЦ, вятърни и фотоволтаични електроцентрали. Има над 30 книги на бизнес и енерготехническа тематика. |
- Експерти твърдят, че на дъното на българската зона в Черно море има залежи
на газохидрати. Какво всъщност представляват те?
- Газохидратите са съединения между метан и вода, образувани под високо налягане.
От един кубически метър газохидрати може да се извлече около 164 кубика метан,
т.е. това е резерв от порядъка на 23-25 трилиона кубически метра метан в Черно
море. В българската зона количеството е минимум 10 на сто от тези запаси.
- Значи биха стигнали за задоволяване на газовите нужди на нашата страна?
- Разбира се. При това за стотици години напред.
- Откога в България се знае за тези залежи?
- Това е отдавна известен факт. През 1927 г. при едно земетресение на остров
Крит се запалил метанът и са изгорели хиляди хора, но има и много оживели. Те
свидетелстват как е горяла водата, самото Черно море, в което газохидратите
са навсякъде. Този отдавна известен факт се укрива умишлено, за да не се търси
отговор на въпроса защо залежите не се експлоатират.
- Има ли у нас технология за използване на газохидратите?
- Ние нямаме никаква собствена технология. Но в света съществуват методи за
оползотворяване на газохидратите. Има руски технологии, които се използват в
Северно море, има норвежки, прилагани по норвежките брегове, има американски
технологии, които се използват в Мексиканския залив.
- България обаче трябва да си плати, за да използва някоя от тях. Скъпи ли са?
- Безплатен обяд няма. Но след като другите държави използват тези технологии,
добиват газ и го продават, значи има пазар. Те печелят, а не губят след платеното
право за използване на чуждата технология. Защо де не го направим и ние? В момента
слушам най-различни неща - колко милиона се губят на ден, кой какви удари понася,
но никой не говори колко струва природният газ. А всъщност изобщо няма да се
уредим с природен газ, защото според мен Русия вече изчерпва синьото си гориво.
Находищата му се експлоатират 20 години безогледно, без да се търсят нови залежи
и без да се инвестира в този отрасъл, в резултат на което те са на изчерпване.
Фактически голяма част от това, което идва по руските тръби, се докарва от Туркменистан
и от азиатските републики.
- Някои твърдят, че сме "заложници на руския газ". Можем ли да се
откажем от тази позиция и да отстояваме националните си интереси, обръщайки
се към собствените си газохидратни находища в Черно море?
- След като всички държави в Европа не студуват, защото имат собствени алтернативи,
а студуваме само ние, крайно време е да се вземем в ръце и да бъдем отговорни
към съдбата си със собствени ресурси и алтернативи. А най-простото нещо са собствени
енергийни източници - слънце, вятър, морски вълни и т.н.
- Имаме ли разработени програми за това?
- Те не са приоритетни. В момента у нас се говори за отваряне на 3 и 4 блок,
които са пак на вносно гориво. Това са лобита, които са заинтересовани да работят
атомните централи или да внасяме газ от едно място, от една тръба и от една
държава и при тях надделяват личните над националните интереси, според мен.
В България не се стимулира развитието на собствени енергийни източници, включително
и възобновяеми, защото не може да се дават комисиони за вятъра, нито за слънцето
и най-простата причина за липсата на употребата им е тази.
- В тази газова криза хората се интересуват най-вече от това с какво да затоплят
радиаторите си, за да не мръзнат. Газът, който внасяме и от който сме зависими,
ли е най-доброто средство за тази цел или има и други начини?
- Да, има начини. Да добиваме и ние газ, да си събираме слънчевата енергия от
лятото с топлоносители подземно, да ги запазваме в изолатори и през зимата да
ползваме топлоносителя, както са направили десетки градове в Швеция и Германия.
Там и зимата, и лятото са по-студени от нашите, но се топлят на слънчева светлина.
В България това не се казва, защото слънцето е без пари и няма как да има доставки
и да изчезне Вальо Топлото.
- Прави ли се нещо у нас за употреба на слънчевото отопление, което вие така
убедително прилагате в изобретението си на соларния когенератор - устройство,
което използва слънчевата енергия и произвежда не само топла вода, но и електричество?
Известно е, че изобретението е патентовано у нас и в няколко други света.
- То е продадено и работи в Испания и Швеция. В Испания е особено търсено, защото
там има закон, според който 80 процента от енергийните нужди на всяка сграда
трябва да бъдат от възобновяеми енергийни източници.
- Къде сме ние по отношение спазването на това актуално европейско екозаконодателство?
- Нашият синхрон с това европейско екозаконодателство говори за атомни реактори
и за нови тръбопроводи за газ, която обаче липсва. Вместо да търсим пари от
Брюксел за създаване на собствени възобновяеми източници на енергия или да вадим
газ от Черно море, ние се молим за руска газ или за компенсации на нейното спиране.
- Прилага ли се вече у нас еврофинасирането по мярка 312 по Програмата за развитие
на селските райони за изграждане на фотоволтаични, вятърни, водни и комбинирани
електроцентрали и др., използващи възобновяеми енергийни източници?
- Мярката беше отворена преди няколко дни и при добро желание нещо може да се
направи. Ако става въпрос за фотоволтаични, то е за такива от порядъка на 50
киловата, т.е. това е капка в морето и няма да реши енергийния въпрос. Ако изобщо
стане нещо, ще се отчете мероприятие, че е станало.
- Посочете някои места от страната, където се използват алтернативни източници
на отопление.
- Сапарева баня, където детските градини се топлят с вода от местните топли
извори. Същият ресурс използват и в селища на Смолянско. По този начин на някои
места се топлят и оранжериите.
- Мислите ли, че в такъв период на глобална финансова и енергийна криза вашите
изобретения, които са за алтернативни, а и възобновяеми източници на енергия,
се използват пълноценно у нас?
- Използваемостта им е близо до нулата. В България, общо взето, се пречи на
тези неща, защото не са свързани с вносно гориво, било то атомно или въглища,
не са свързани нито с атомното, нито с кюмюрджийското, нито с това на топлофикациите
лоби. Например мога да ви кажа, че в когенерацията (едновременно производство
на топлина и ток от газ), която е в София и Плевен, фактически топлината е отпадъчен
продукт от производството на ток. Но този отпадъчен продукт се продава скъпо
и прескъпо на гражданите. Прави се когенерация, при която се печели от тока.
Това е и доказателство, че когенерацията е един от факторите топлината да бъде
евтина - един умишлено скриван факт.
- А в чужбина какъв е интересът към изобретенията ви?
- Навън изобретенията се използват много - в Испания, Швеция, Ирландия, Абу
Даби. Наше изобретение на фондация "Ековата технологии" участва в
проекта за пречистване на морска вода в екологичния град Маздар сити, който
е с нулеви въглеродни емисии. В Ирландия, където са най-големите вълни в Атлантика,
сега преговаряме за използването на някои наши патенти за преобразуване енергията
на морските вълни в електричество. В Шотландия пък ги използват за хидрокинетични
турбини, които работят на свободно водно течение.
- Кажете нещо за така наречените "слънчеви градове" в света, какъв
е техният брой например?
- Поне 50, но може да са вече и 500. В тях се използват слънчеви колектори и
се топли вода през лятото, съхранява се под земята в топлоносители и през зимата
те греят хората. Първият слънчев град е от 1993 г. В момента реализираме такъв
проект за отопление на старчески дом в Русенско по програмата "Интеррек"
за България и Румъния. Подобно нещо правихме в община Нова Загора, но там ни
спряха парите по ФАР, като навсякъде.
- Остава да се обърнем към собствения си ресурс - природен и интелектуален,
за да не ставаме заложници на чужди интереси и сметки, това ли твърдите?
- Ами погледнете река Дунав - тя е един огромен енергиен потенциал, който не
ползваме. На нея сърбите и румънците имат язовири, а ние нямаме, въпреки че
с хидрокинетични турбини можем да извличаме достатъчно енергия от реката. И
с тях ще удавим Румъния преди всичко, защото румънският бряг е по-нисък. Но
и за това използване на природния ресурс трябва да се вложат пари. Те обаче
ни се връщат многократно по силата на националната енергийна независимост и
интереси.
16.01.2009
Мнения по темата: