Бодрост

Чай - за усмирение на духа

Божествената напитка помага при умора, изтощение, студ, жега и има лечебни свойства

Иван Н. Иванов

Пиенето на чай е цял ритуал

Ако в сегашното студено време през обедната почивка се съберат колеги в офиса и решат да изпият по чаша чай за загряване и ободряване, това обикновено става по един твърде познат начин - на всеки се предлага пакетче чай с чаша гореща вода и му се предоставя правото сам да избира колко време да държи пакетчето в чашата и къде след това да го изхвърли. При положение, че човек е сам или времето му е твърде ограничено, подобен маниер е нещо нормално. Но да се предлага "чай на конец" на гост, това може да се смята като жест на неуважение към него. Редно е винаги да се пие качествен чай, приготвен по специални правила. Дори само от уважение към историята на божествената напитка.
Според една древна будистка легенда индуският принц Дхарма, бащата на дзен-будизма, през 515 г. отишъл в Китай от Индия, за да разпространява будизма. Обучението по медитация, молитви и бдения траяло 8 години. На 9-ата поради умора и изтощение очите му неволно се затворили и той се унесъл в сън. Когато се събудил, ядосал се и за да не разгневи божеството, отрязал клепачите на очите си и ги захвърлил на земята. И станало чудо! От тях поникнал прекрасен ароматичен чаен храст. Дхарма вкусил от листата му и веднага почувствал, че се зарежда с бодрост и настроение. Такава е легендата.

Руска чайна

Според най-старите предания китайците познавали този храст от преди 5 хилядолетия. Той е пренесен в много краища на света и

днес се отглежда в над 50 държави.

Говори се, че когато един американски моряк донесъл у дома задморски листа и ги дал на майка си, без да й обясни как да ги приготви, тя ги сварила, нарязала ги на ситно, посолила ги със сол и черен пипер, подправила ги с масълце и ги поднесла. Гостите останали много доволни и похвалили чудесния специалитет. Между другото, в Бирма и днес чаят се консумира по същия начин.
За да дойде в Европа чаят, били необходими столетия. Първи го донесли холандците и обичаят да се пие чай бързо се разпространил, тъй като се смятало, че той притежава слабителни качества. След това е пренесен в Англия, Франция и други страни. Наименованието чай е заимствано от русите и монголците, които го наричали "цай".
Чаеният храст е многогодишно растение -

от 50 до 70 години е животът му.

В диво състояние може да достигне до 8-10 м височина, а в градински условия - до 1,5 м, идеален ръст за лесна ръчна беритба. Беритбата може да се извършва и механизирано, но резултатът е по-малко качествени листа.
Най-ценен е чаят от първата беритба. После чаените листа се подлагат на сложна обработка и се получават десетки и дори стотици търговски видове. Но богатият асортимент идва от 4 основни вида чай: черен, зелен, червен и жълт. В китайската провинция Фужиян се отглежда и бял чай, който е по-скъп и по-търсен. Основните производители на черен чай са Китай, Индия и Шри Ланка, но се отглежда и в Тайван. Различните видове чай претърпяват различна степен на ферментация. Черният чай преминава през всички степени на ферментация и обработка, докато зеленият не се подлага на ферментация. Черният чай заема повече от 95% от световното производство. През последните години на пазара все повече се предлага

зеленият - той е с най-лечебни качества.

Чрез комбиниране на различни сортове и допълнително ароматизиране (чрез цветове, корени, есенции...) се получават различни видове търговски чай "букет" - със специфичен аромат и вкус.
На пазара чаят се предлага в различно състояние: обикновен пазарски чай, чаени екстракти, пресован (таблетки, брикети) в книжни опаковки с таблетки или гранули, обогатени чаени концентрати (с мляко, портокал и др.).
У нас добър прием намира студеният зелен чай. Той се слави, че предпазва от рак, диабет, забавя стареенето, усилва имунната система, има противобактериално действие и др. Изобщо, лечебните свойства на чая са били известни още в древността: стимулира жизнените функции, подобрява храносмилането, увеличава пикочоотделянето, подобрява нарушеното кръвообращение, поддържа тонуса и самочувствието и т.н.

24 пъти по-калоричен от хляба

Пиенето на чай през обедната почивка е логично и поради това, че той намалява "износването" на организма. Не случайно е бил въведен на "въоръжение" първо в английската армия, а после и в други армии.
Ако искате да пиете обаче добър чай, първо трябва да се снабдите с голям и красив чайник. Той не само ще разкраси интериора, но ще приготви качествена напитка. Използвайте го само за тази цел, а не за друго! Необходима е и качествена вода. Ако тя е по-мека, толкова по-добре. Най-подходящи са чистите изворни и слабоминерализираните води. Колкото по-силен, нежен и скъп е чаят, толкова по-силно му влияе лошата (неподходяща) вода. Щом сте си купили скъп чай, не пестете стотинки за качествена вода.
Времетраенето и начинът на кипването на водата също са от съществено значение. Изкипяването е вредно, както и държането на чая продължително в чайника. Не варете дълго време чая - около 5 минути са достатъчни. Зеленият може да се вари повече. И веднага го наливайте в чашки, без да се опитвате да премахвате пяната. Японците разбиват чай на пяна, буквално като за бръснене. Според тях, така най-добре се запазва ароматът. Те са въвели чаената церемония специално за усмирение духа на самураите и влизали в чайната само на колене. През чаената церемония преминава всеки чужденец, за да намери покой и душевна хармония. Пие се в малки чашки, без захар и подправки.

Да се слага ли захар,

решавайте сами. Понякога това не пречи. Англичаните го пият с мляко, като го наливат в млякото или обратно. (Такъв обичай има в САЩ, Канада и др.) Повечето страни го пият с лимон. Различните народи пият чая по различен начин. Едни го предпочитат горещ, други - умерено топъл или дори изстуден. Пият го и по различно време - обикновено сутрин на закуска, по обед или през следобедната почивка.
Приготвянето на качествена напитка обаче е цяло изкуство. Водата трябва да се използва само веднъж. Основното правило е порцелановият чайник да се затопля предварително, поставя се определена порция чай и се налива кипнала вода не повече от половината вместимост. Пакетираният или таблетираният чай се слага направо в чашите и се налива гореща вода. Има и

екзотични начини за приготвяне.

Вариантите също са интересни, въпреки че малко се прилагат: чай с червено вино, с портокалови кори, с мед и яйчен жълтък (предварително се разбива с малко охладен чай), с лимонов сок, с малинов сироп, с ликьор (по избор)...
Някои народи прибавят към чаената отвара различни подправки: дафинов лист, карамфил, канела, индийско орехче, други - по-силни и пикантни като пипер, алкохол, дори и брашно (става като гъста супа). Мароканците приготвят зеления чай с вода, захар и прясна мента и го поднасят в малки чашки върху сребърен поднос. Интересното е, че го наливат от високо вдигнат чайник не само заради охлаждане, но и да се усети аромата на мента от образуваната пяна. В арабските народи чаят без пяна се смята като кафе без типичната за него пяна. Известен е обичаят на руснаците. Те широко използват прославения руски самовар, в който се поддържа умерена температура и водата никога не прекипява.

5 заповеди какво не бива да правите!

1. Никога не преварявайте водата вторично - това вече не е вода, а супа от варени микроби!
2. Не пийте стара запарка. На Изток наричат пресния чай лекарство, а остарелият - отрова. И правилно!
3. Не съхранявайте чай в какъвто ви попадне съд. Той попива миризмите. Подходящ е стъклен или керамичен буркан с добър похлупак. В метални, пластмасови или полиетиленови съдове чаят се "задушава" и вкисва.
4. Не правете опити за разреждане на чая с повторно кипнала вода, тъй като се загубва специфичният му аромат и вкус, полезните му свойства и може да бъде дори вреден за здравето.
5. Не използвайте метални чайници за кипване на водата. Може в емайлирани, но най-добре е това да става в чайник от закалено стъкло. В краен случай - неръждавейка. Прецеждайте отварата с пластмасови цедки, а не с метална мрежа.

Внимание!

Независимо от ободрителните, стимулиращите и лечебните качества на чая, с него не бива да се прекалява, а някои трябва да го пият с повишено внимание. Той не се препоръчва, особено когато е силен, за страдащи от язва и хроничен гастрит. Може да се пие зелен чай в по-малко количество и по-слаба концентрация. Трябва да се ограничи консумацията на силни чайове при ускорена сърдечна дейност, те затрудняват и заспиването.

17.01.2009