Антидот за ядрения пророк

Реформатори и консерватори навлизат в предизборна надпревара за президентския пост в Иран

Калина Йотова

Бившият държавен глава Мохамед Хатами е символ на надеждата за промяна в Иран

"Мъчи ни носталгията отново да бъдем суперсила и ядрените амбиции на страната са пряко свързани с това желание". Думите на изтъкнатия икономически анализатор и политически коментатор Саид Лайлаз обобщават амбициите на днешен Иран. На прага на нова епоха в отношенията с Вашингтон, насред водовъртежа на световната икономическа криза и ниските цени на петрола, Техеран гледа към предстоящите президентски избори с напрегната тревожност.

Настоящият президент на Ислямската република Махмуд Ахмадинеджад все още не е потвърдил участието си във вота

На 12 юни тази година близо 46-те милиона ирански избиратели ще пристъпят към урните, за да посочат своя нов лидер в десетите президентски избори в страната. Държавният глава се избира пряко от гласоподавателите за срок от 4 години и може да бъде преизбран само за още един мандат. По конституция той е вторият по важност човек в държавата, главата на изпълнителната власт, но на практика всяко негово решение е подчинено на религиозните и консервативните структури и на върховния духовен водач.
Реформисти и консерватори точат сабите си за най-сериозната електорална битка. Досега и двете течения загубиха сериозна подкрепа сред масите, коментира германското списание "Шпигел". Първите, чието възкачване към властта започна през 1997 г. с голямата изборна победа на новодошлия Хатами, са считани за партийни пропагандисти, а обещанията им се провалят заради ветото на най-консервативния духовен съвет или религиозния лидер - аятолах Али Хаменей. Вторите пък се разглеждат като самохвалковци, които не успяха да реализират розовите си обещания за благоденствие дори за най-бедните. Още не е ясно черно на бяло кой ще мери сили с ултраконсервативния лидер Махмуд Ахмадинеджад, избран през 2005 г. Самият той вече получи подкрепата на аятолах Али Хаменей, който му препоръча да действа все едно, че ще остане на поста си. Но много вероятно е президентът да не се кандидатира за втори мандат. Според израелския в. "Йедиот Ахронот" причините са в разклатеното здравословно състояние на 52-годишния държавник. Той опроверга слуховете, че е тежко болен, но и не потвърди участието си във вота.
Опозицията разпалва надеждите за антидота на ядрения пророк, както наричат Ахмадинеджад. Спасителният пояс приема лика на бившия президент и духовник Мохамед Хатами, който потвърди кандидатурата си. Досега от реформистите се спрягат повече имена, сред тях са Мохамед Реза Ареф (бивш вицепрезидент), Мохамед Хашеми (експредседател на "Гласът на Ислямска република Иран"), бившият председател на парламента Мехди Каруби, Мир-Хусейн Мусави (бивш министър-председател) и други. От лагера на консерваторите най-сигурен засега е кметът на Техеран - Мохамад Бакир Калибаф. Според промените в електоралния закон експрезидентът Хашеми Рафсанджани няма право да се кандидатира, тъй като ще е над 75-годишна възраст в деня на вота.
Макар изборите в иранската теокрация никога да не са били изрядни по демократичните стандарти, политическите наблюдатели в Иран се опасяват, че предстоящата кампания ще бъде по-мръсна от останалите, посочва "Шпигел". Властите вече закриха няколко критични в тона си към Техеран издания. Това се случи с всекидневника "Каргозан", който повдигна въпроса за манипулиране на разпространяваната информация. Подобна съдба споходи и списание "Шахрунд Армуз", което дръзна да пусне на първа страница снимка на новоизбрания стопанин на Белия дом с неговата дъщеря със заглавие на материала "Защо ние нямаме Барак Обама?". "Ню Йорк таймс" информира, че ирански уеб сайтове упражняват натиск върху студентите, за да охладят политическата им активност, която напоследък се възражда. Напрежението идва в отговор на речта на Хатами срещу Ахмадинеджад, събрала хиляди младежи в Техеранския университет. За първи път властите предприеха мерки срещу иранската адвокатка Ширин Ебади, носител на Нобеловата награда за мир за 2003 г., получила досега множество смъртни заплахи. През миналия месец закриха създадения от нея Център за защитниците на човешките права, а преди седмици полиция иззе оттам всички компютри и документи. Група от 150 студенти реакционисти демонстрираха пред дома й, издраскаха стените на сградата с обвинения, че тя е американски шпионин. Всъщност Ебади е поддръжничка на Хатами и обича да се бори за човешките права.
"Всички тези мерки са част от усилията Хатами да не спечели президентския пост", посочва пред "Ню Йорк таймс" Фарзанех Рустаи, редактор във в. "Етемад". Неведнъж реформаторът Хатами призова за разбирателство между Запада и мюсюлманския свят. Той е убеден, че при разрешаването на кризите е важно да "надделее здравият смисъл". По думите му реформите трябва да се правят вътре в Ислямската република, а демокрацията трябва да се адаптира към историческите, социалните, културните и религиозните условия на всяка страна. Но отварянето към света и мъдростта не успяха да му помогнат да се справи с вътрешните перипетии, задълбочили се след победата на консерваторите на парламентарните избори през 2004 г. Сега мнозина възлагат надеждите си на Хатами, определяйки го като единствения динамичен водач, способен да се справи с цялата каша от проблеми.
Основният спор на предстоящата президентска надпревара със сигурност ще са икономическите неволи на Иран, обвързани с взаимоотношенията със Запада и санкциите. Ахмадинеджад увеличи очакванията на хората въз основа на добрата цена на петрола. Но сега той е силно уязвим заради критичното състояние на икономиката - цената на черното злато се срина, промишлените инвестиции се стопиха, а разходите за внос скочиха до небето. За финансовата 2007-2008 г. правителството прибра в хазната над 80 млрд. петродолари - половината от целия си приход, и изумителните 31% скок за втория по големина износител на ОПЕК за периода. В условията на глобалната криза, за Иран, който продава по 900 млн. барела годишно, 60-доларовият спад на нефта означава чисти загуби за приблизително 54 млрд. долара. Като се прибави изолацията на страната, намалелите чужди инвестиции и инфлацията, която гони стойност от 30 на сто - завещанието на Ахмадинеджад не изглежда розово. Дори в Техеран консерваторите са раздвоени за името на новия лидер. "Ню Йорк таймс" цитира двама духовници, които се зарекоха, още преди официалната кандидатура на Хатами, че ако той се яви, ще бъдат принудени да подкрепят Ахмадинеджад "със сълзи на очи". Със или без президент реформатор Иран има нужда да се отърси от лошия си имидж, за да заеме достойното си място в не само в регионалния, а и в глобалния пъзел на световните сили.

28.01.2009