По ноти

Алеко и Шехерезада - герои на нашето време

Премиерата на двете едноактни опери възроди традицията на руската класика в репертоара на Националната опера и балет

Магдалена Манолова

Цветана Бандаловска, Август Амонов и Юлиан Константинов в сцена от "Алеко"

Руската тема се завърна на сцената на Софийската опера с премиерата на двете едноактни заглавия - операта "Алеко" от Сергей Рахманинов и балета "Шехерезада" от Римски-Корсаков. Представянето на двете творби в една вечер бе поверено на интересен постановъчен екип под музикалното ръководство на маестро Емил Табаков. Премиерата под патронажа на Юрий Исаков, извънреден и пълномощен посланик на Руската федерация у нас, възроди традицията на руската класика в репертоара на НОБ и събра на една сцена български и руски солисти. Изборът на операта "Алеко" продължи стратегията на първия ни оперен театър да представя за първи път пред нашата публика рядко играни творби, да интерпретира актуални теми в нестандартни постановъчни решения.
След "треската за злато" и американската мечта в Пучиниевата опера "Момичето от Златния запад", дипломната работа на 19-годишния Рахманинов по поемата на Пушкин "Цигани" предложи актуалния сюжет за бягството на индивида от матрицата на цивилизацията. Героят на Пушкин Алеко бяга от "неволята на душните градове", където хората "продават своята воля", "глави прекланят пред идолите и се молят за пари и окови". Той търси свободата и щастието в примитивния живот на циганите, но като рожба на цивилизацията не може да се освободи от собствения затвор на егоистични инстинкти. В тази различна среда Алеко търси и опознава себе си, но въпреки всичко, разкъсван от ревност, убива най-скъпото - своята любов Земфира.
Младата режисьорка Вера Петрова, която дебютира на столичната сцена, търси универсалното в сюжета, а не битовото. Драмата на Алеко е в невъзможността да избяга сам от себе си, от своя душевен затвор. Това е провокацията в концепцията, решена със съвременни изразни средства. Циганският табор е представен като един утопичен свят на творчество и свобода за изява, контрастен на вътрешната драма на Алеко. Основният конфликт, протичащ в съзнанието му, оживява в мултимедия. Илюстративна и понякога прекалено доминираща, тя отвлича вниманието от сценичното действие. Една изчистена, знакова картина би внушила по-убедително контраста на света на цивилизацията и на невъзможната утопия. Съмишленици на това решение са художничката Марина Иванова и хореографът Светлин Ивелинов. Контрастът между реалното и виртуалното е потърсен и в контраста на цветовете в костюма. Хорът е в бяло, Алеко в черно, Земфира в червено. Тази творба на Рахманинов е по-скоро симфонична поема, отколкото опера. Оркестровата партитура доминира. Пластични балетни сцени, разиграни в "оковите" на подвижен декор водят сюжетния разказ в дългите оркестрови епизоди. Интригуващото в тази постановка е търсенето на диалог с нашето време. Нещо важно, което изисква по-убедително разработване на идеята. Въпреки всичко в своя дебют Вера Петрова е обещаващо име, показа усет и знания в посока на търсенията на съвременния оперен театър.
Това първо представяне на "Алеко" на софийска сцена оживя в интерпретацията на Юлиан Константинов, Август Амонов от Мариинския театър в ролята на младия циганин, Цветана Бандаловска - Земфира, Ангел Христов - стария циганин. Руският език явно е проблем и за българските солисти и за хора. Неясната артикулация и дикция идват може би и от дългото отсъствие на руски заглавия в последните десетилетия. И още друго важно нещо: форсираното пеене отне от вътрешното изживяване на героите. Емил Табаков създаде с оркестъра звуковия колорит на партитурата, но на места в сцените с хора имаше разминаване.
Бисерът на балетната и концертната сцена, симфоничната сюита "Шехерезада" на Римски-Корсаков, пресъздаде един друг свят - приказната красота на Изтока. Богатата оркестрова партитура е предизвикателство не само за всеки оркестър, но и за сценичния й прочит. Прочутият руски хореограф Михаил Фокин създава балетната версия по приказката през 1910 година. След него много реализации търсят своя прочит. В тях обаче образът на Шехерезада е представен бегло. Мая Шопова прави своята танцова версия, в която принцесата е водещ персонаж. Нейната Шехерезада излекува султана Шахриар от мрачните му видения и желание за отмъщение на неверните си съпруги. Това осмисляне размества реда на отделните части, което въздейства още по-силно. Мая Шопова успява да създаде в хореографията и режисурата си един нов поетичен разказ, различен от познатите, разказ с отправна точка към вътрешния свят на султана и възможността истинската любов и красота да го променят, да го освободят от собствения му затвор. В този смисъл двете заглавия, на операта и балета, имат общо послание. В синхрон с този разказ бяха костюмите и сценографията на художничката Марина Иванова.
Емил Табаков пресъздаде тази версия като истински майстор. Той успя да увлече оркестъра в това музикално приключение, като "изрисува" с богати багри пъстра звукова картина. Добре подбраните солисти създадоха убедително характера на своите герои - Дарина Бедева като Шехерезада, Сара-Нора Кръстева като Зобеида, Йордан Кръстев в ролята на Шахриар и др.
Двете заглавия се опитаха да разкажат за Алеко и Шехерезада като герои на нашето време.
Тази премиера бе поредна провокация към вкуса на нашата публика, опит за разчупване на традиционни клишета и търсене на посланието на оперното изкуство към нашето време. Разбира се, провокиращ и размисли за ниво на мислене в това изкуство.

Да си сверим часовника с "Пятницки"!

Михаил Букурещлиев

Като мощен финален акорд на Дните на руската култура в България прозвуча заключителният концерт в зала 1 на НДК на Държавния академичен руски народен хор "М. Е. Пятницки" и Празничния мъжки хор при Новоспаския манастир. Препълнената зала с нестихващи аплодисменти изпращаше всеки номер на колектива, който преди половин век при гостуването си в нашата страна стана повод да създадем Държавния ансамбъл за народни песни и танци, днес носещ името на неповторимия Филип Кутев. Така се създаде и всенародното ни движение на народните хорове и ансамбли в България, което ни прослави по света.
Хор "Пятницки" отново демонстрира непресъхващия извор на народното изкуство, което е в състояние да задоволи и най-претенциозния съвременен зрител, когато сценичното му пресъздаване е в ръцете на талантливи композитори и хореографи. Такива тук бяха художественият ръководител на колектива проф. Пермянкова, Потоповой, Устинов, Гаврилов, Хватов и др. Висок професионализъм лъхаше от всяка изпълнена пиеса. Хорът от 16 жени и 12 мъже, танцовият състав от 16 души и оркестърът от руски народни инструменти пяха, играха и свириха вдъхновено. Това грабна публиката и заличи дистанцията между зрител и изпълнител. За разлика от нашите ансамбли тук гръбнакът беше народната песен от Калушка, Волгоградска, Липешка, Владимировска, Воронежка и Рязовска област. Хорът бе раздвижен, което много допринесе за динамиката на спектакъла. Другото здраво звено на колектива бе виртуозният оркестър с доминиращата звучност на балалайките. Енергичните танцьори слисаха публиката с характерната си акробатика. В програмата бяха включени и световноизвестните песни "Подмосковные вечера" и "Катюша", с което направиха връзка с традицията и новата програма на ансамбъла.
Силно въздействащата художествена програма поражда мисли у всички нас, особено след последната премиера на Държавния ансамбъл "Филип Кутев", дали не е дошло времето пак да си сверим часовниците с тези, които дадоха такъв хубав тласък на сценичното претворяване на родното ни изкуство.

31.01.2009