Интервю

Любчо Михайлов:

Една от най-древните професии е разузнаването

Научно-техническото разузнаване съкрати пътя и времето за влизането на България в елитния клуб на страните с доминиращо знание

Интервю на Лилия Томова

"НАТО-вските държави продължават да се разузнават една друга. До дупка!"

"Непрекъснатото връщане към това, което е било, или отричането на всичко, което става у нас днес, не е от полза"

"Научно-техническото разузнаване трябва да осигурява на управленците "превод" на достъпен за тях език на съдържанието на знанието"

"В малкото случаи на провали хората ни се държаха достойно и не измениха на България - нито веднъж"

Любчо Михайлов е роден на 7 юли 1936 г. Кореняк софиянец е, майка му е завършила математика и география, бащата е строителен инженер. Любчо Михайлов завършва физика в СУ "Св. Климент Охридски", научно-производствен профил. От създаването на научно-техническото разузнаване на България - 1 декември 1959 г., работи в него. Бил е на ръководни позиции у нас - генерален директор на "Изотимпекс" и "Техника", работил е и в българските външнотърговски организации зад граница, в близки и далечни страни. При закриването на НТР, в зората на българската демокрация, е заместник-началник на управлението. Полковник от резерва. Владее английски, испански, френски и руски език. Женен е, има двама сина - стоматолог и химик. Благовеста Цветкова

- Работите в НРТ - управлението, което, признават го и свои, и противници, е донесло милиони на страната ни от създаването му до края - през 1990 г. Сигурно е много тъжно да надживееш рожбата си, г-н Михайлов?
- Времената, твърдят, са други. Но неуместно е да се очаква, че политически консенсус между страните-участнички в икономически или отбранителен съюз ще доведе до доброволно отстъпване на позиции, където измеренията са финансовите резултати. А всяка държава, разбира се, и днес, има необходимост от специфични дейности.
- Между които дейности е и разузнаването?
- Да. И не за да бъдат ожесточавани отношенията с други страни, а единствено за да помогнем на своя народ да бъде равен с другите.
- Да не би да казвате, че страните-членки на НАТО се шпионират?
- И още как - НАТО-вските държави се разузнават, разбира се. Даже - до дупка.
- Така че шпионажът си е актуален, така ли? Всъщност обидно ли ви звучи тази като че ли все още обвита в романтика дума - шпионин?
- Не звучи романтично. Поне не за мен. А иначе разузнаването е една от най-древните професии - Марко Поло например през далечния ХIII век е пренесъл бубеното семе от Китай в Европа - действие, за което е можел да заплати с живота си. В професионалния ни жаргон съществуват понятия, които означават същото. Например - бизнес разузнаване, конкурентно разузнаване, технологично разузнаване, икономическо разузнаване, индустриално разузнаване. И всички те - всички! - са неотменима част от националната сигурност на всяка страна. Днес в САЩ продължават да се раждат повече от 50 на сто от основните пробиви в хай тека, там е най-кратък пътят за превръщането на идеята в краен продукт - за граждански или военни цели, а един от методите на разузнаването и в частност обработката на открити източници е широко застъпен. И точно в САЩ от много-много години превеждат научната периодика от други страни - в миналото особено от СССР, сега - от Русия.
- Защо така стриктно?
- Обикновено се цитира един получил гласност (за разлика от много други - необявени) пример с технологията "Стелт". Един от специалистите на "Локхийд Еъркрафт" в Бърбанк, Калифорния, открива в научно списание статия от съветски радарен специалист и я отнася на главния конструктор Бен Рич, който по-късно заявява: "Дяволски ми провървя - технологията "Стелт" просто ми падна от небето!".
- Така че САЩ са родителите на НТР-а?
- Всъщност още от 1947 г., от времето на Труман, когато е създадено ЦРУ, задачите са ясни - с всички възможни средства да се събира информация, разбира се - и научно-техническа. Което е същото. Разузнаването на САЩ активно помага на автоиндустрията, а освен националните спецслужби начело с ЦРУ към разгърнатата мрежа на НТР трябва да се причислят и структурите с подобна дейност към корпорациите или наети специализирани фирми, създадени, впрочем, точно с тази цел.
- Но това са форми на разузнаване на частни фирми все пак.
- Спирам се и на формите за НТР, практикувани от частни фирми, защото те са неизбежна част от разузнавателния комплекс на САЩ. Но в разузнавателен аспект тежестта на изпълнение на задачи от особено значение за националната сигурност се възлага на съответните държавни структури.
- Защо акцентирате главно върху американското разузнаване, г-н Михайлов?
- Спрях се на САЩ не случайно - те имат водещи позиции в света по много научни, технологични и икономически показатели, и постиженията на страната я правят обект на съперничество от страна на държави, в които високите технологии също имат развитие. Това е валидно и за Русия, и за Китай, които нямат никакво намерение да оставят първото място на САЩ неоспорвано. Говоря също и за Франция, Великобритания, Германия, Япония, които правят всичко възможно да си върнат позициите. А пък и за редица малки, но добре развити държави челното място в отделни технологични ниши е въпрос на оцеляване в сложния глобализационен процес. По оценки на ЦРУ една от предпоставките Япония до голяма степен да успее да измести САЩ от световния пазар за микроелектроника е, че 70 на сто от необходимата информация за производството е била придобита от японското разузнаване - в САЩ.
- И не си разсекретяват агентите и офицерите? И са демократична страна?
- Няма да отговарям, това са риторични въпроси. Но ако ме попитате как е в Русия - пак според американски източници за руската разузнавателна общност, за която НТР е било винаги от особена важност, тази дейност вече е доминираща. Според американски източници СВР, ГРУ и ФСС разполагат с огромен агентурен апарат именно в НТР-а.
- Говори се, че в Швеция общественото мнение не се поддава на лицемерното официално отричане на формите на икономическо разузнаване.
- Нещо повече - смята се, че тази дейност допринася за по-добро разбирателство между страните. Там професионалните разузнавачи са на особена почит, в елита на обществото са. Нещо повече - към университета в Лунд има Институт по икономика и мениджмънт - единственото висше учебно заведение в света, което дава научна степен по икономическо (разбирай - НТР) разузнаване.
- Т.е. мащабите на НТР растат и ще растат тепърва, това ли казвате?
- Всяка страна е длъжна да мисли за бъдещето си.
- А ние как и с какво тръгнахме навремето?
- В края на 50-те години в света упорито се говореше за научно-техническа революция, очакваха се пробиви в инфотехнологиите, новите материали, комуникациите. Вече имахме и високообразовани специалисти, и мрежа от научни институти - не само на БАН, но и в отрасловите структури, включително такива, които работеха с материята на хайтека. В държавното ръководство се появиха млади хора с модерно мислене - технократите, макар че не всички бяха добронамерени към тях...
- Модерните технологии са плашели доста хора, това се знае.
- Не особено активно тези идеи се поддържаха от старите, изпитани кадри, от "промишлениците". Да не говорим пък за глупавия национален нихилизъм, за съжаление съществуващ в още по-уродлив вид и днес.
- СИВ нямаше ли отношение към нашето научно-техническо развитие?
- Партньорите ни от СИВ - не всички, разбира се, имаха също особено отношение - за тях България беше чудесно място за почивка - български плодове, кисело мляко (пардон - йогурт), вино и цигари. Да ви напомня за днес? Но силната държавническа воля и твърдото отстояване на националните интереси предопределиха пътя на България към ексклузивния клуб на страните с модерна икономика. Имахме и най-важното - значителен човешки потенциал, високообразован и с невероятно висока степен на мотивация за доказване, че "И ние можем. И не по-зле!"
- Как и какво точно разузнавахте, извинете за въпроса, ако искате, не ми отговаряйте.
- Минахме през неизбежните фази за качеството на придобиваната информация - тя първо беше фрагментарна, после стигнахме до доставка на цели технологични линии, много често дори "окомплектовани" със съответните чужди специалисти, приели да работят с нас и за нас. Доста ни пречеха специалните мерки, с които западните НТР-и не се сблъскваха - защитата им срещу разузнаванията от Източния блок. Най-важна от които беше КОКОМ, изградена да предотвратява технологичното развитие на страните от СИВ.
- Как мотивирахте служителите си, как убеждавахте нашите, а и чуждите граждани, да ви сътрудничат, г-н Михайлов?
- Не с пари, ако това ме питате. Успявахме да внушим на източниците си благородството на крайната цел на нашата работа. За българския разузнавач не важеше популярната, но не особено умна приказка - "Което не става с пари - става с много пари".
- А с какво ставаше?
- Ако може - без пари, или - с минимум пари. Малко разузнавания могат да се похвалят с високата ефективност, която имахме ние - единица информация към разхода за нея. Говоря за ефективност в придобиването на информацията, не за крайния ефект от нейната реализация - става дума за мъчно оценим в пари международен престиж, за участие в международни проекти, изследвания, производство. И за моралното удовлетворение, че народът ни има достъп до нови стоки, непознати или недостъпни дотогава, до евтини животоспасяващи лекарства, до нови сфери с висока степен на интелектуалност. До ново самочувствие. Но понеже настоявате за цифри - акумулираният ефект по оценка на потребителите за периода 1980-1985 г. бе около 600 милиона долара, а за 1986-1988 г. - 350 милиона долара.
- Как убеждавахте чужденци да работят за нас, за България? Или това е тайна?
- НТР използваше известните средства, без крайностите.
- А кои са крайностите?
- Шантажи за компрометиране, заплахи, физическо насилие дори.
- И това ли се ползва масово от службите?
- От някои. Известен е случаят например с немските специалисти в египетски ракетен завод, компрометирани и избити от Мосад.
- Това не сте ползвали, изброенето ред по-горе - също. А как ставаше все пак, г-н Михайлов?
- Тактично и много внимателно работехме с източниците си, много от тях станаха наши съмишленици.
- Т.е. агенти?
- Така е по общоприетата класификация. Ние пазехме тяхното достойнство, не допускахме неприемлив тип човешки отношения.
- Говорим за чужденците. А българските ви служители откъде ги вземахте, как ги подбирахте?
- Оперативните ни работници бяха млади хора с подходящо образование, с два и повече чужди езика, със солидна оперативна подготовка. Преди да ги назначим в придобиващия сектор, те получаваха и най-солидната възможна за времето си подготовка и в професията, която щяха да упражняват в съответното задгранично представителство. И вършеха отлично официалната си дейност, което всъщност е предпоставка и за успешната им работа като разузнавачи.
- Ясно е - и досега се гордеете със своите момчета.
- Всяко разузнаване може да се гордее с такъв състав. В малкото ни случаи на провали хората ни се държаха достойно и не измениха на България. Нито веднаж.
- Имате такива случаи, ще ги разкажете ли за ДУМА?
- Ще ви запозная - обещавам ви, с човек, когото разменихме. Върнахме го у дома. Той не предаде и не продаде страната си. Ако се съгласи, разбира се, да говори пред медиите...
- Какво стана след промените с вашите висококвалифицирани хора?
- Този отличен човешки потенциал след ликвидирането на НТР през 1990 г. беше оставен на произвола на съдбата. Днес вече не е така - повечето от тях заради възпитаните качества, заради университетските си и езикови подготовки имат подходящи места в новата ни среда. Но е тъжно - български, макар и бивш, разузнавач - представител на чужда фирма... Което, от друга страна, е комплимент за НТР - защото чужденците знаят как се подбират хора.
- Защо ви закриха, имате ли отговор, г-н Михайлов?
- След посещението на министъра на външните работи на голяма западна държава българският министър-председател тогава извика началника ни ген. Георги Манчев, мен и още един колега. И ни нареди да се разформирова НТР. Цитирайки думите на чуждия министър, че "ако не разформироваме НТР" и "не бъдат представени убедителни доказателства за това" - "на страната ще бъде нанесен тежък удар".
- Каза го тогавашният премиер?
- Така каза премиерът. Каза още: "Славното време приключи." И нареди да му се докладва за направеното по тези му указания. С това завърши първият, 30-годишният период на българското НТР.
- Първият? Има ли надежди сред разузнавателната общност за възстановяването му?
- И аз, и колегите ми не смятаме, че непрекъснатото връщане към това, което е било, или отричането на всичко, което става у нас днес, е от полза. Защото, ако постъпваме така, няма много да се отличаваме от тези, които през годините, особено след 1990 г. яростно отричаха, а и унищожаваха всичко хубаво, направено за България преди тях.
- По силата на новите си ангажименти разузнавателните служби на България по редица въпроси ще имат взаимодействие с разузнаванията на други съюзнически страни, а НТР, както подчертавате, има своя специфика. Така че кои ще са му българските потребители, ако държавата ни се реши да го възстанови?
- Преди всичко тези отрасли от икономиката, които все още са национална собственост - енергетика, ВПК, транспорт, потребители от системата на отбраната и МВР, НИИ към армията, към министерстата на здравеопазването и земеделието.
- Защо точно там?
- Защото имат лаборатории, където биха могли да се развиват и полупромишлени производства, респективно в тях да се извършва и верификация и апробация на придобитата информация.
- Това не иска ли много пари?
- За много от изделията няма да бъдат необходими огромни инвестиции. А и на ХХI век му е отредено да върне науката и технологиите обратно към човека. И огромният спектър от проблеми по изучаването на процесите в човешкото тяло - на стареене, на дегенеративни изменения, функциониране на мозъка, изучаване проблемите на още по-дълбоко ниво от генома - т.нар. протеином-спектър, очакват решения за дълъг, високопродуктивен живот. Великата област на биотехнологиите има хуманитарен характер. И никой не бива да си прави илюзии, че пробивите в биотехнологиите могат да бъдат от дарения - висшите технологии и знания ще струват много пари. Т.е. - една чудесна област за НТР. Да не говорим пък за нанотехнологиите - нови лекарства, нови средства за прочистване на плаката в кръвоносните съдове, нови, невероятни по своите качества и нищожни по тегло материали, а и следваща миниатюризация на компютрите. Цяла вселена!
- Всъщност НТР-а има и прогностичната дейност, нали?
- Особено важна е информацията за това, което се очаква да е реалност след 20-ина години. Това означава - високоподготвен състав, много тясна ангажираност на научния елит на страната, присъствие във водещите научноизследователски центрове в света, източници сред водещите специалисти в дадени области. Защото науката и мисленето на научния елит изпреварват обществото (представено при това от своята образована част) с години - 2-4, а и повече.
- От което следва, че трябва да помним задълженията към света.
- Трябва да знаем не само "по малко за всичко", а колкото е възможно повече за всичко - това спестява погрешни икономически решения, човешки ресурси, работа в безперспективна посока. И не бива да се забравя за двойствения характер на всяко научно постижение - знанието ни може да бъде "червена лампичка" за потенциалните опасности от унищожение. В тази светлина НТР може да играе особено важна роля, култивирайки особено ценна група от специалисти, с високоразвито аналитично мислене, способна да предоставя знание за света в изпреварващ режим - на тези, от които зависи вземането на решения.
- Ако разбират езика ви, г-н Михайлов.
- НТР трябва, ако е необходимо, да осигурява на управленците и "превода" на достъпен за тях език на съдържанието на знанието. Пък и важна е цялостната образованост на нацията.
- И имате надежда това да е приоритет и за българските правителства?
- Не предлагам рецепти, не правя внушения. Включително и за НТР. И не разузнавам, разбира се, сегашните си колеги. Но за всеки от нас, разузнавачите от резерва, би било чест и въпрос на дълг, ако поискат съдействието ни, да се отзовем.

11.02.2009