Носталгия по Кольо Витковски

Актьори ще четат на откриването на изложбата утре негови "изречения, избягали от нас, за да са свободни и след нашата смърт"

Пенка Калинкова

С Кольо Витковски (1925-1999) - художник, един от знаменитата шестица на 60-те години (другите са Йоан Левиев, Христо Стефанов, Димитър Киров, Георги Божилов, Енчо Пиронков), поет, дълги години директор на Градската художествена галерия в Пловдив - станахме близки след промяната. Виждах го често, прегърнал левия си крак с две ръце и опрял тъжно лице на пейка в градската градина. Редакцията на вестник "За и против" беше близо, неговото ателие на тавана в блока до "Пловдивинвест" - също. Понякога донасяше рисунки и текстове за вестника. Трудно приемаше катаклизмите на промяната. Ние - също. Съгласи се да направим текст за ДУМА - Стефан Продев го беше помолил да не отказва. Познаваха се и се ценяха, а може би и обичаха - и двамата живееха през лятото в Маручковци. Кольо Витковски беше тъжен човек, невероятно духовна личност - аристократ, роден на село, или, както го наричах, "Дон Кихот от Брезово". Познавах "Парижки дневник", единствената издадена негова книга. Още няколко останаха в архивите му. Невероятен живописец, пейзажист - равен на големите в света. След време написах още един текст за ДУМА, заснех и документален филм по повод неговата юбилейна изложба. В този филм той говори за смъртта. Очакваше я, беше готов за нея. Скоро след това почина.
Десет години след кончината му галеристката Ваня Атанасова реди изложба в галерия "Жорж Папазов" ще събере приятели и почитатели на художника на 27 февруари от 18.30 ч. Съществува носталгия по времето на някогашната пловдивска бохема, затова реших да бъда домакин на тази възпоменателна вечер, казва Ваня Атанасова. Повечето подбрани картини са от 90-те години на миналия век и са от частни колекции. Изкуствоведът Красимир Линков припомня, че Кольо Витковски прокара пътя на поколението от 60-те години, учеха се от него, беше им опора. На един от прекрасните портрети на Димитър Киров е изобразен именно художникът с артистичната грива.
Избрал пейзажната живопис, Кольо Витковски я превърна в драма и поезия. Дали това е родната средногорска природа или пловдивски къщи - няма значение, в творбите му има повод за размисъл и за философски прозрения за света. Картините му събуждат богата асоциативност и излъчват някаква, въпреки всичко, виталност. Актьори ще прочетат непубликувани негови творби, защото освен събраното в "Парижки дневник" и някои негови отпечатани философски есета, памфлети, стихове, в чекмеджето му останаха още много "изречения, избягали от нас, за да са свободни и след нашата смърт".

26.02.2009