Наука
Мегалитните паметници на Балканите
У нас се намират последните долмени в света, строени са от древните траки
Първи симпозиум "Мегалитите на Балканите" ще се проведе на 27 март т.г (петък) от 11 ч. в Дома на архитектите в София. Научните доклади, изнесени на форума, са включени и в книжка, която ще се продава по време на събитието. В симпозиума участват проф. Валерия Фол, Любомир Цонев, Джорджо Димитриадис, Костадин Димов, Димитър Колев, Любомир Калудов, Константинос Марицас, Илиана Магерова и др. Спонсори на симпозиума са няколко фирми и проектът "Лазерни методи за диагностика в археологията" (на Институтите по физика на твърдото тяло и археологическия с музей при БАН, Физически факултет на СУ).
Кромлех
при с. Старо Железаре, Пловдивско
Представете си, че както си ходите по някое планинско било или сред вековна гора, попадате на старинен градеж от огромни камъни, разположени така, сякаш някакво дете на гигант се е учило да строи с "кубчета", тежащи по 1 или 10 тона! Градежът обикновено е затрупан през вековете и хилядолетията от наветия пясък, малки каменни късове и дебел пласт горска шума. Между камъните се щурат гущерчета, лазят змии, промъкват се костенурки... Кой ги е построил? Защо? Как е преодолял тежестта на огромните каменни блокове? За какво е служила странната конструкция?
Менхир
при с. Петокладенци, Плевенско
Тези строежи от гигантски камъни се наричат "мегалити" (от гръцки: мега - голям и литос - камък). Според общоприетите днес представи основните типове мегалити са два: менхири и долмени. Те са създавани от твърде грубо издялани скални късове през халколита, бронзовата епоха и в началото на желязната епоха (между XL и V в. пр.Хр.) в различни райони, пръснати по цяла Евразия - от Британия през Балканите, Индия, Югоизточна Азия, та чак до Южна Япония. За България това е времето II - средата на I хил. пр.Хр.
Менхирът е голям вретеновиден или колоновиден блок, грубо отцепен и одялан
и забит вертикално в земята на равно място. Той може да се развие чрез групиране
и сглобяване в удивително разнообразие от структури.
Логически следващата стъпка в усложняването на каменните творби е идеята за
комбиниране чрез просто групиране, т.е. чрез сближаване и подреждане на индивидуално
забити менхири. Те могат да бъдат поставени в една или няколко успоредни прави
линии, съдържащи от няколко до няколкостотин екземпляра, а могат да бъдат и
забити в кръг (кромлехи). Срещат се и множества менхири, подредени в правоъгълна
решетка, т.е. група, подредена не само в надлъж, но и напречно. Много съществено
е да осъзнаем, че менхирните индивидуални или няколко успоредни редици, менхирните
кръгове или решетки, макар и съставени от пространствено поотделно забити колоновидни
блокове, са проектирани и се възприемат като единни архео-архитектурни обекти,
ансамбли.
Долмен
край с. Белеврен (Странджа)
По-нататък логически идва комбиниране на продълговати каменни блокове чрез
сглобяване - т.нар. трилити. Трилитът е комбинация от 3 блока, наподобяваща
гигантски правоъгълен портал: два високи носещи блока са забити паралелно вертикално,
а отгоре е положен трети хоризонтален висящ блок. На английски буквално "стоунхендж"
означава "висящ, окачен камък".
На Балканите менхири има само в България, но не им се отделя особено внимание
и са съвсем слабо изучени и практически не са популярни. В научната литература
са известни само 3-4 индивидуални менхира (1 при с. Овчарово в Сакар планина
и 2-3 при с. Петокладенци, Плевенско) и само два кромлеха (при с. Долни Главанак
в Източните Родопи, открит от Г.Нехризов, и при с. Старо Железаре между Хисаря
и Пловдив, разкрит от Г.Китов). Менхирни редици и трилити на Балканите изобщо
няма. За голяма радост на любителите, обаче, у нас - край Плиска съществуват
и са оцелели до днес решетки от менхири, отбелязани в началото на ХХ в. от Карел
Шкорпил и наречени от него с неподходящото име "девташлари". Те удивително
приличат както по форма и начин на обработка, така и по подреждането си в решетки
на подобни обекти в един от най богатите и прочути мегалитни райони в света
- Бретан, Северозападна Франция. Засега българските менхирни решетки в Лудогорието
са скрити от широката ни общественост по една тривиална причина - загадъчното
название, което няма нищо общо с нормалната международна археологичната терминология,
а е местна диалектна дума.
За създателите на менхирите и комбинациите им на Балканите не може да се каже
нищо определено, освен да се предположи, че са били местни племена от тракийския
кръг. Ако допуснем, че са градени няколко века по-рано от тукашните долмени
(ХII-VI в. пр.Хр.), получаваме периода ХVII-Х в. пр.Хр., т.е. средата и края
на II хил. пр.Хр.
Долмените са друг вид мегалит. Най-същественият им архитектурен белег е, че
те са съставни, а не монолитни обекти, т.е. те са вече градежи. При това те
не са групирани, а са сглобени от минимален възможен брой монолитни плочи. Според
подпорите долмените са два типа: тип "маса" и тип "камера".
Първите долмени напомнят наистина гигантски каменни маси: плочата се крепи над
земята върху 4 каменни блока, подобни на краката на масата. На древния език,
говорен в Бретан, думата долмен (tol-men) означава "каменна маса".
Такива структури (може би най-древните!) се срещат често в Западна Европа, но
на Балканите и в Казказ ги няма. Вторият тип долмени напомнят гигантски къщички:
повдигнатата плоча се опира върху 2 до 4 вертикално забити плочи-стени, формиращи
своеобразна отворена или затворена камера. В тези случаи хоризонталната плоча
играе роля на покрив, похлупак. На Балканите има само долмени от втория тип
"камера". Не случайно населението у нас ги нарича "гробници за
великани", "змеюви къщи", "хамбарчета", "пещерички",
"капаклийки" и т.н. Археологичната наука отнася долмените на Балканите
към ХII-VII в. пр.Хр. Разпространени са предимно в Източна България (Източна
Стара планина, Източните Родопи, Сакар и Странджа), но ги има също в гръцката
част от Източните Родопи и в турската част от Странджа. В последните години
най-активно проучва долмени у нас археоложката Даниела Агре. Най-вероятно техни
създатели са тракийските племена от групата на одрисите. Долмените в Тракия
вероятно са измежду най-новите и практически са последните, построени в света.
След края на VI в. пр.Хр. изграждането на долмени на Балканите замира завинаги.
Към края на Старата ера мегалитната култура не само у нас, но и по целия свят
се изчерпва, изживява времето си, престава да отговаря на нарасналите потребности
на населението. Тя повсеместно се замества от дребномодулна строителна култура,
чиито градежи са зидани от малки правоъгълни каменни блокчета (квадри) или от
тухли. Нейни широко известни представители в източния дял на Балканския полуостров
са подмогилни храмове, мавзолеи, гробници, които от V в. пр.Хр. насетне масово
се зидат в днешните земи на Източна България, Северна Гърция и Северозападна
Турция. В последните десетилетия у нас най-много такива съоръжения успя да разкрие
Г.Китов. Към най-ранните може да причислим гробниците при с. Равногор в Западните
Родопи (до Пещера). По-късно в периода V-III в. пр.Хр. е разцветът на този вид
строежи в Южна България (Старосел, Казанлъшко, Хасковско, Ивайловградско). Това
са териториите на одриската племенна група. Малко по-късно и в Североизточна
България се появяват световно прочутите подмогилни храмове (в резервата Сборяново
при с. Свещари, край Исперих, където обитава гетската племенна група). Вероятно
най-късният, последният на Балканите подобен храм не е каменен, а тухлен и се
намира край Поморие, датиран II-III в. пр.Хр.
Днес, когато все повече се разчита културното взаимодействие на народите да
въведе повече толерантност и хармония в нашия твърде пъстър и противоречив свят,
става крайно наложително най-широкото популяризиране и социализация на мегалитните
обекти, тяхното подходящо обгрижване, трайното им включване най-сетне в общопризнатия
културен фонд на страната, а и в сферата на вътрешния и международния туризъм.
През 2006 и 2008 г. учени от институтите по астрономия и по физика на твърдото
тяло при БАН и Мадридския автономен университет осъществиха две архео-астрономични
експедиции за регистрация и измервания на долмените в България. Събраният снимков
материал бе представен за кратко пред широка публика чрез фотоизложбата "Мегалитите
в България - какво оцеля до началото на ХХI век" в БАН през септември 2008
г.
За да се постигне още по-голяма популяризация на мегалитните паметници, инициаторите
на експедициите решиха да покажат отново споменатата фотоизложба, доработена
и разширена - в Дома на архитекта в София през март т.г. За да се усили общественият
отзвук, да се обсъдят хипотези за мегалитите и възможни пътища за спасяването
им от по-нататъшна разруха, на финала на изложбата ще се проведе Първи симпозиум
"Мегалити на Балканите".
*Авторът дълги години обикаля и проучва мегалитите в България
24.03.2009
Мнения по темата: