Интервю

Проф. Леон Леви:

Еманацията на лъжата достигна космически мащаби

Фрапиращи са адаптираността на обществото към това явление, неговата невъзмутимост, неговата примиреност, казва авторът на "Лъжата"

Всяка "редакция" или "актуализация" би дала възможност на автора да прикрие "данъците", които е плащал на конюнктурата

Автоинтервю на проф. Леон Леви

Проф. д-р Леон Леви е роден на 11 февруари 1928 г. в София. Завършил е философия в СУ "Св. Климент Охридски". От 1962 г. досега работи в Алма Матер. Негови лекции са слушали още в Шуменския университет "Константин Преславски", Варненския свободен университет и Югозападния университет в Благоевград. Понастоящем чете лекции във Философския факултет и Факултета по славянски филологии (СУ) - евристика, психология на лъжата и пр. Автор е на десетки студии, статии и монографии, сред които "Лъжата", "Увод в психологията" и пр. Предстои тези дни сп. "Философия" и сп. "Философски алтернативи" да отпечатат най-новата му статия "Антисемит ли беше Солженицин?"Проф. д-р Леон Леви е роден на 11 февруари 1928 г. в София. Завършил е философия в СУ "Св. Климент Охридски". От 1962 г. досега работи в Алма Матер. Негови лекции са слушали още в Шуменския университет "Константин Преславски", Варненския свободен университет и Югозападния университет в Благоевград. Понастоящем чете лекции във Философския факултет и Факултета по славянски филологии (СУ) - евристика, психология на лъжата и пр. Автор е на десетки студии, статии и монографии, сред които "Лъжата", "Увод в психологията" и пр. Предстои тези дни сп. "Философия" и сп. "Философски алтернативи" да отпечатат най-новата му статия "Антисемит ли беше Солженицин?"

- Проф. Леви, как се появи у вас идеята да изследвате лъжата?
- Тази идея получих от двама "братя" - братята Мормареви. И двамата - Мориц Йомтов и Марко Стойчев - вече покойници. Когато прочетох повестта на братя Мормареви "Злокобната монета", която в. "Стършел" публикува последователно към края на 1944 г., аз осъзнах колко едностранчиви, превзети и неадекватни са нашите представи за това изключително явление! За съжаление не успях лично да се запозная с нито един от "братята", за да изкажа своята признателност. Макар и твърде късно, бих искал да направя това чрез настоящето интервю.
- Как беше посрещната вашата книга? Изненада ли появата на такова заглавие? Имаше ли недоумение, недоволство?
- Ако трябва да отговоря с една дума: най-различно. Още преди да завърша ръкописа, бях публикувал два фрагмента от него като статии в сп. "Социологически проблеми". С едната от тях - "Лъжа и ирония" - изглежда съм засегнал един колега и той започна потайна война срещу мен, без абсолютно никакъв подбор на средства. Впрочем негативните реакции не бяха само подмолни: Катедрата по психология (ръководена тогава от проф. Г. Йолов), където за първи път цялата разработка бе представена за обсъждане като проект на кандидатска дисертация, я квалифицира като "ненаучна и немарксистка"!
След време бях поканен да внеса работата си за обсъждане в Катедрата по логика, етика и естетика, която току-що бе оглавена от чл. кор. проф. Добрин Спасов. При обсъждането там всички членове на катедрата (с едно-единствено изключение) дадоха много високи оценки за работата ми и тя бе придвижена в Специализирания научен съвет по философия, където бе открита процедура за защита. Самата защита премина при много голям успех. А след няколко месеца дисертацията ми бе издадена като монография от Държавно издателство "Наука и изкуство" и целият й тираж се изчерпа за броени часове. По-късно доста читатели на книгата ми са декларирали, че са станали мои фенове.
- И все пак, кое е най-голямото морално удовлетворение, което получихте, след като книгата ви видя бял свят?
- Считам, че то е съвсем ясно и се намира на стр. 80 от книгата: това е плесницата, която Тодор Павлов получи. Доколкото ми е известно, след Вичо Атанасов никой не си е позволявал подобна дързост. Но аз се лаская от мисълта, че когато Вичо Атанасов насочваше своята изпепеляваща ирония към Тодор Павлов, последният все още не беше член на Политбюро на ЦК на БКП, какъвто го завари публикуването на моята книга.
- В едно обширно интервю за сп. "Жената днес" в навечерието на 1975 г. Георги Мичев ви запита коя е най-голямата лъжа, която сте чували и къде сте я чули? Вие отговорихте, че на II конгрес на Съюза на научните работници в отчетния доклад на неговия председател акад. Братанов се твърди, че така нареченият сив поток съществува само в художествената литература, но не и в научната! Основателно вие обявихте това твърдение за най-голямата лъжа, но в известен смисъл се съгласихте с академика, че в научната литература няма сив поток, защото там върлува сив потоп! Но как стоят нещата днес? Има ли в нашето ново време нещо ново относно лъжата?
- След като в нашата страна, в самия център на Балканите, "избухна" демокрацията, еманацията на лъжата достигна космически мащаби! Днес в никакъв случай не бих се заел да третирам тази тема. Не бих се опитал дори да направя и най-груба скица на съвременната лъжа. Но онова, което най-много впечатлява днес, не са мащабите на лъжата. Фрапиращи са преди всичко адаптираността на обществото към това явление, неговата невъзмутимост, неговата примиреност към лъжата и произтичащите оттук напоритост и безцеремонност на лъжещите и дори на разобличените в лъжа. Онова, което днес може да впечатли, е наглостта на лъжеца! Изумени сме от готовността на лъжещия, ако бъде разобличен, незабавно да изфабрикува друга, дори още по-нелепа лъжа и да се скрие зад нея.
Класически пример в това отношение ни дава едно интервю от емисията "Гласове" на националната телевизия. Водещият Явор Дачков - тогава негово амплоа бяха репресираните - интервюира възрастен мъж, осъден от Народния съд. Според интервюиращия въпросният мъж е жертва на репресии и е страдал по затвори и лагери без абсолютно никаква вина. И тогава Яворчо допуска грешка, запитвайки интервюирания къде е работил, преди да бъде осъден. А когато той започва да отговаря - "Работех в Комисарството по еврей ...", Дачков незабавно го прекъсва и отговаря вместо него: "А, работили сте в Комисарството по европейските въпроси". Но какво е това Комисарство по европейски въпроси у нас през 1944 г.? Съвсем очевидно е, че интервюираният е работил в Комисарството по еврейските въпроси и е бил осъден от Народния съд за участието му в Холокоста - за изпращането в лагерите на смъртта на повече от 12 000 евреи от Беломорието и Македония. Както е очевидно и това, че бившият семинарист Явор Дачков много добре знае за какво е бил осъден интервюираният, но най-безсрамно лъже зрителите на националната телевизия, а щом усети опасността от разобличение, веднага изфабрикува нова - още по-нелепа лъжа, за да се скрие зад нея! А зрителите са зашеметени... не проумяват кое е по-шокиращо: дали това, че един "поп" може да бъде толкова нагъл лъжец, или това, че един толкова нагъл лъжец може да се котира като водещ журналист?!
Разбира се, съвсем друг е въпросът, че така нареченият Народен съд нито беше народен, нито беше съд. Ето защо през последните две десетилетия твърде много се говори за прегрешенията, извращенията и престъпленията на този "съд". За съжаление невинаги упреците са основателни, но това е въпрос извън нашата тема. Но за едно от най-големите престъпления на Народния съд никога и никъде не се говори: за това, че виновниците за Холокоста в България не получиха заслужени наказания. Напротив - същият този "Народен съд" изпрати в затвора един Димитър Пешев - действителният спасител на българските евреи, и не само него. А след 10.ХI.1989 г. "съдниците" на "Народния съд" (от сорта на Иван Татарчев) не само напълно оневиниха главния виновник за Холокоста на Балканите, но дори го обявиха за спасител на българските евреи!
- Какви промени в текста на второто издание трябва да очакваме - допълнения, подобрения, актуализация?
- Никакви! Освен, разбира се, отстраняване на правописните и печатните грешки.
Според мен всяко ново издание на творба от идеологическата сфера, особено ако са минали 3-4 десетилетия, както е в случая, трябва да бъде третирано и като проверка на времето.
А всяка "редакция" или "актуализация" би дала възможност на автора да прикрие "данъците", които е плащал на конюнктурата. Но доколкото все пак определено осъвременяване би било желателно, аз съм се опитал да го постигна, включвайки няколко интервюта на тази тема, публикувани в нашия печат в различно време и по различни поводи.
- След колко време на книжния пазар ще се появи второ издание на "Лъжата"?
- Единствено на този въпрос не мога да отговоря - не зная нито кога, нито дали изобщо ще има второ издание. За да издадеш книга, днес трябва да разполагаш с много пари. Тогава и най-глупавият ръкопис може само за десетина дни да се превърне в книга с най-луксозна полиграфия и в най-голям тираж. А моята пенсия от 380 лв., която не може да покрие дори консумативите за жилището ми, да не говорим за издръжката, за лекарствата (миналата година получих инсулт) или за каквото и да било друго перо. Да съм потърсил спонсори! Но дали автор като моя милост, който критикува наляво и надясно и особено нагоре, би могъл да намери спонсори?

01.04.2009