Главната тема Или ще унищожим допинга, или той ще унищожи спорта. Но живее ли се без спорт?

Пет таблетки за рекорд

Ето я познатата сценка преди старта: германка-лекар с лице на красавицата Елза привиква послушното момченце. Той пристъпва, заголва ръкава и Елза обиграно отлепва лепенката на вената...

НИКОЛАЙ ДОЛГОПОЛОВ,
член на Международния комитет Феърплей

СНИМКА ВЛАДИМИР ВЯТКИН РИА “НОВОСТИ”

Съблекалнята на кънкьорите от отбора на СССР в знаменития норвежски турнир «Бишлет» винаги беше една и съща и винаги я деляхме с германците от ГДР. Трябва да призная, че нашите момчета не са били големи приятели с представители на братската държава. А защо - на мен, тогава бях млад преводач, бързо ми стана ясно. Ето я, неизмената cценка преди старта: облечена в бяло, лекарка-германка с лице на красавицата Елза привиква едно послушно момче. Той идва, оголва ръката си и Елза рутинно отлепва лейкопласта на вената. Вкарва в нея игла, русолявият подскача от болка едва ли не до тавана, лепенката се връща на мястото, а спринцовката полита в кошчето за боклук. Кънкьорът скърца със зъби още няколко минути. След него при фрау Елза идва друг... Годината бе 1971-а. Спрях да поздравявам Елза, а допинга го мразя оттогава. Сега допингът се прилага хитро. Над онези казуси от ГДР, когато на младите немски плувкини им порастваха мустаци, а красавиците-лекоатлетки на пресконференциите говореха с мъжки бас, днес може само да се смеем. Допинг-офицерите от Световната антидопингова агенция (ВАДА) със суперсъвременното си оборудване преследват отровата по цял свят, като имат право да проверяват спортистите от висока класа във всяка точка на Земята и по всяко време на деня. А талантливите изобретатели на забранените стимуланти снабдяват международния пазар с нови препарати. Такива, които още не са включени в списъка на ВАДА. И такива, които биха затруднили откриването на допинг.
Има и трета разновидност на фармацевтични средства. Да ги наречем възстановители, които в същия този списък на ВАДА изобщо не фигурират. В малката ампула, вкарвана на спортиста преди или след тренировката, се съдържат препарати, които му дават сили да усъвършенства майсторството си или да побеждава умората. Проведената качествено с помощта на такава ампулка тренировка струва 1000 долара. Бързо да пресметнем: минимум две тренировки на денонощие, умножени по 6 , са равни на 12 хиляди долара за седмица или 48 - за месец. Като закръглим, ще получим половин милион годишно. Ясно е, че представителите само на богати и щедри държави могат да осигурят на «своите» такава пълноценна подготовка за Олимпиадите и световните първенства.
А какво става с останалите? Останалите ги хващат. Както хванаха преди Олимпиадата български щангисти и руски лекоатлетки, а сега - трима биатлонисти от Русия.
Имам чувството, че справедливостта си е справедливост, но към позорния стълб хората от ВАДА предпочитат да приковават спортисти и страни, които са по-уязвими от другите. В известен смисъл не са от богатите. Понякога това изглежда като вид отмъщение за предишни достижения, които сега се подлагат на съмнение.
Реакцията на разобличаването е една и съща: не знам, не вземах, тука нещо доктора… Изглежда абсолютно наивно. Например, оправданията на руската гюлетласкачка Коржаненко, която спечели през 2004 г. с допинг в Гърция, бяха такива, че не можеш да я наречеш сериозен човек. Тя и преди това бе залавяна и дисквалифицирана, а и освен това бе заловена да използва древен препарат, използван още през 80-те години. На какво се е надявала? Знам твърдо, че нито един спортист, заловен и подал протест пред Международния спортен съд, не е бил оправдан - с научните доказателства не можеш да спориш.
Аз съм за свободата и неприкосновеността на човека и когато Елена Исинбаева ми разказа, че е изморена от постоянните проверки, от тропането по вратата и вземането на поредната проба в 7 часа сутринта или в един след полунощ, аз дълбоко й съчувствам.
Но само суровостта, не, дори жестокостта ще помогнат да спасим големия спорт от измиране. Преди няколко години не можех да разбера моя стар приятел, бившия президент на Международната асоциация на спортната преса, а сега президент на Националния олимпийски комитет на Турция Тогай Баятлъ. Той предлагаше употребата на допинг да се смята за углавно престъпление и да се вкарва в затвора не само за разпространението на забранени средства, но и за тяхната употреба. Сега, когато в Русия допингът под различни имена може свободно да бъде купен, ако се обърнеш към някой от 150-те сайта в интернет, аз съм склонен да се съглася с турчина. Въпросът скоро ще бъде такъв: или ние ще усмирим допинга, или той ще ни смаже.

09.04.2009