Драги читатели,
в рубрика "Искам думата" Ви даваме възможност да изразите своето мнение, да споделите проблемите си, да заемете позиция ...

Материали се приемат на следния адрес:

Бул. "Цариградско шосе" 113А, ет.2
за "Искам думата"
iskamdumata@duma.bg

Спомен за човека и приятеля

Хора на доброто - не умирайте!

Д-р Борис Спиров (снимката е от сайта на законодателния орган на Македония)

Спомените за добрите хора са живи. Такъв е моят детски спомен за големия антифашист д-р Борис Спиров, живял и лекувал бедните хора в Плевенския край, по-късно живял и в Скопие.
Беше далечната и люта зима на януари 1941 г., когато, преминал през фашистките мъчения, д-р Борис Спиров беше интерниран в далечното планинско село Скрино, бившата Дупнишка околия.
За щастие беше настанен в нашия дом, при първата братовчедка на майка ми Райна Величкова - съпруга на Алеко Величков, ръководител на въстанието в Благоевградска околия, вече беше емигрант в тогавашния Съветски съюз.
Д-р Спиров намери спокойствие в нашия дом, в късните нощи слушаше с баща ми гласа на Станке Димитров-Марек от Москва. Тогава беше сложено началото на партийната организация, а моят баща беше неин секретар.
Обикаляйки селата, за да лекува деца от разразилата се скарлатина, докторът се срещаше с прогресивни дейци, които по-късно станаха партизани, като Стоян Драганов от с. Драгодан и Борис Барбулски, убит от фашистите в с. Еремия.
След интернирането си д-р Спиров попада в Плевенския затвор и получава смъртна присъда. Благодарение на хилядите подписи, събрани от неговата енергична съпруга леля Вера, по чудо остава жив и на ръце е изнесен от Плевенския затвор на 7.IХ.1944 г. Той беше първият кмет на Плевен, лекарят, който замина за фронта, а по-късно с правителствено споразумение - за Македония, където заема поста министър на социалните грижи и зам.-председател на президиума. Разбира се, превратностите през 1947 г. поради привързаността на доктора към СССР, изразена пред Тито, го довеждат до нови изпитания - пълна изолация и дори домашен арест. След години е реабилитиран и получава най-високите правителствени отличия.
Д-р Спиров и съпругата му получават право на двойно гражданство. Признати са за активни борци против фашизма и капитализма в България.
Д-р Борис Спиров е роден в с. Бръждалт, Кичевска околия, Македония, на 3 октомври 1898 г. Почина на 21 октомври 1974 г. в София, погребан е в Плевен. Завършил е медицина в Лайпциг, Германия, специализира в Швейцария.
За хората, които го познавахме, той остана истински човечен лекар и антифашист.
Д-р Спиров имаше две дъщери - Искра, съпруга на най-големия скулптор на Македония Йордан Грабуловски, и Доля, омъжена в Любляна. Дружбата ми с неговите дъщери продължава и днес.
На 2 април т.г. в Националния дворец на културата внучката на д-р Борис Спиров - г-жа Лира Йорданова Грабулова, представи своята изложба - графичен дизайн на дрехи. Това беше мечтата на нейния баща, ректора на Художествената академия проф. Габуловски, и на майка й Искра, които за съжаление не са между живите.

Цвета Алексиева

10.04.2009