Интервю

Олег Димов:

Ние сме последните българи на изток

Има опасност клончето на диаспората ни в Казахстан да изсъхне, тревожи се депутатът в Меджлиса

" Липсват училища, които да поддържат живо родолюбивото огънче на предците ни "

Интервю на Альона Нейкова

Олег Григориевич Димов е етнически българин от Казахстан. Роден е на 4 декември 1946 г. Повече от 42 години е на държавна служба, а 13 от тях - в секретариата на Асамблеята на народите на Казахстан към администрацията на президента на републиката. Два пъти е избиран за народен представител във Върховния съвет на република Казахстан - Меджлис. Председателят на Българския културен център в републиката е единственият българин, който е два пъти депутат. Участва и в състава на Комитета за законодателство и съдебно-правовата реформа в Меджлис. Миналата седмица Олег Димов бе на посещение у нас в състава на парламентарната делегация. Той е сред преките участници в изграждането на етническия модел в републиката. Наричат 63-годишния политолог и юрист "главния българин на Казахстан". Автор е на 7 книги по въпроси на националната политика, подготвя осма. Награден е със 7 медала, има две лични благодарности от държавния глава на Казахстан и още толкова - от ръководителя на администрацията на президента на републиката. Носител е на български почетен знак "Златна лаврова клонка". снимка Благовеста Цветкова

- Г-н Димов, колко българи живеят днес в Казахстан?
- Наскоро в републиката бе направено преброяване на населението, но за съжаление все още няма окончателни резултати за това колко жители на Казахстан се самоопределят като българи. Старите данни сочат, че етническите българи са близо 10 хиляди. Обитават основно Актюбинска и Павлодарска област. Но ако се вземат предвид гражданите на Казахстан, имащи български корени само по майчина или само по бащина линия, бройката вероятно ще достигне 35-40 хил. души. Смятам, че нарастващият интерес и привличането към историческите корени говорят за национално пробуждане, което може да даде стимул и за увеличаването на българите в Казахстан.
- Успяват ли сънародниците ни в Казахстан да запазят българското си самосъзнание?
- Мисля, че ние сега се намираме в критично състояние, за което с голяма тревога говоря на всичките си срещи на различни нива в структурите на управлението на България. Образно си представяме историческата ни прародина като цъфтящо дърво, а едно от клончетата му е казахстанската диаспора на българите. Ако я няма необходимата подхранваща среда от българските ни корени към далечните артерии, които все повече се стесняват, има опасност това клонче да изсъхне всеки момент. Няма я необходимата среда. Дори в езиково отношение. Щом аз, лидерът на българите в Казахстан, говоря с вас на руски, това е показателно и трябва да се обърне внимание на този факт. Все още по-възрастното поколение на българите в Казахстан знае нещо за корените си, разбира езика, но трудно говори. А младите, децата им - и това губят. Няма български училища, които да поддържат родолюбивото огънче на предците ни живо. Най-често родителите внушават на децата си идеята за българските им корени, опитват се да запазят историческото си самосъзнание, тъй че този стремеж и влечение трябва да се запази.

Плоча, посветена на 100-годишнината от преселването на бесарабски българи в Казахстан

- Как според вас би могло да стане това?
- Този път дойдох в България с шест конкретни предложения, засягащи проблемите на нашата диаспора в Казахстан. Все още не мога да ги разкрия публично пред медиите, защото засега това са само намерения, които представих при срещите ми тук на различни нива. Те изискват внимателно разглеждане. Но вече съм удовлетворен от факта, че всички предложения бяха не само разгледани, но и одобрени от компетентните структури и личности. И се надявам, че това ще помогне не само за укрепването на приятелството помежду ни, но и ще ни насочи към единен вектор на движение в един демократичен свят.
В Казахстан от години работят близо 40 български фирми. Ако всяка от тях даде по 1000-2000 долара, ще вдигнем 3-етажна сграда с български ресторант, ще направим магазин с български вина, ще има и клуб за културни прояви и за общуване.
В село Болгарка, Актюбинска област, миналата година се откри Българско основно училище - така пише на сградата. Български език там обаче не се учи - няма ни преподавател, ни учебници. Надявам се от есента да дойде български учител. Имаме нужда и от учебници. При посещението си Ивайло Калфин донесе томчета българска художествена литература, но това не е достатъчно.
Разговарях и с Илия Луков за организиране на турне на български певци и танцьори в Казахстан. Надявам се подобни прояви да не бъдат епизодични. Не може етнически българи в Казахстан да не чуят на живо български певец, да не се хванат на истинско българско хоро!
- Наричат ли сънародниците ни в Казахстан децата си с български имена? Честват ли традиционни български празници? Приготвят ли трапеза с национални ястия?
- Да, разбира се. Сред най-популярните е честването на Баба Марта, както и на Великденски и други празници. В селата все още може да чуете как пеят български песни. Не така, както това беше преди 40 години например, но го има този момент. Фактът, че националното самосъзнание на българите в Казахстан се пробужда, си личи и от имената, които те дават на децата си. Много популярни са Снежана, Злата, Илона, Кристина... Моят син се казва Константин, кръстих го на дядо си Костадин.
- Проявява ли България като държава необходимата загриженост за живота на сънародниците ни в Казахстан?
- Всеки път, когато идвам тук, разговарям с различни хора, които имат и различни виждания и концепции за помощта, която би могла да окаже България на националната ни диаспора в Казахстан. Не искам да обидя никого. Но само разговорите не са достатъчни. Нещо повече. Аз винаги дипломатично, но откровено съм разказвал, че пред очите ми са се раждали културни центрове на различни народи в Казахстан - турски, полски, немски, и съм бил свидетел как се е отнасяла към тях родината им. В републиката ни можете да видите големи немски сгради, турски джамии, а малката българска къща я няма. Разбирате ли какво означава това за нас? Българите в Казахстан биха могли да бъдат много полезни за историческата си прародина. Те знаят манталитета на живеещите в републиката, наясно са с бизнеса там. Осъзнаваме, че икономическото положение на България не може да се сравни с това на Турция, Полша или Германия. Но все пак се надявам ледовете помежду ни да започнат да се топят.
- Местните жители как приемат българската диаспора в републиката?
- Ние сме част от многонационалното й население. А миналата година правителството на Казахстан дори даде разрешение да се издигне паметник за 100-годишнината от преселването на бесарабски българи в републиката. Никой друг народ в Казахстан няма подобен монумент. Върху плочата, на която са изрисувани български орнаменти, има надпис на казахстански и на руски за повода на издигането на паметника. До него има и рало, символизиращо добронамереността на българите, които са дошли в Казахстан не с оръжие, а с оръдие на труда. Те заедно с местните жители направиха всичко възможно земята на републиката да стане още по-плодородна, по-красива.
- Какво знаете за собствените си български корени?
- Дядо ми Костадин е един от първите бесарабски българи, преселили се в Казахстан през 1907 г. Сторили са го заради тогавашната революционна ситуация в европейската част на Русия. За много хора там не е имало работа, не е достигала земята. Била разработена реформа за усвояване на необитаеми земи - напредничав проект, одобрен от министър Столипин, който е предвиждал желаещите да бъдат преселени на Изток, зад Урал. Целта е била да се съживят големите площи необработваема, но плодородна земя, и да се осигури хляб и за Русия. От друга страна, по този начин хората са били изпратени далеч от неспокойните райони. Та дядо ми и баба заедно с част от жителите на още две села са се установили в Павлодарска област. Когато пристигнали, тревата е била толкова висока, че са се виждали само рогата на воловете. Много тежко е било да обработят земята. Но много по-голямо било щастието им, когато са видели каква реколта са събрали - стигнала е за следващите три години, които не са били високодобивни.
- Ходили сте навремето и при леля Ванга. Лична ли е била целта на визитата ви при пророчицата?
- Тогава времената бяха много тежки за народите на Казахстан. Много хора са се преселвали в историческите си прародини: немците - в Германия, поляците - в своята страна. Тогава попитах леля Ванга дали и българите трябва да бягат от Казахстан. Няма да забравя как ми отговори: "Там ке седите! И там трябва да има България! Живеете до Китайската стена. Последните българи на изток сте."
- Мислите ли, че 40-те казахстански студенти, които следват в България, ще се върнат обратно, за да предадат наученото на сънародниците си?
- Животът е непредвидим. Би било добре, разбира се, да се върнат, за да поддържат българската култура и езика в Казахстан. Но може би не е толкова важно къде живеят, а какво носят в сърцето си - и по отношение на Казахстан, и към прародината си България.

*Снимката е публикувана с любезното съдействие на дипломатическата мисия на Република Казахстан в България

22.04.2009