Мерник

Права мушка на крива пушка

Във времето на тероризъм отново идва модата на оръдия, картечници и автомати, които стрелят иззад ъгъла

Димитър Копривленски

До съвсем неотдавна понятия като "права мушка", "крива мушка", "равна мушка", "лява мушка" бяха едни от първите неща, които се научаваха в казармата. Още преди тръгване на стрелба с личното оръжие. Не се ли вземе целта "на мушка", не се ли задържи тя равна и права, стрелбата излиза "два високо, три в песоко".
Никак не е лесна тази права мушка. Тя е, която прави стрелбата точна. И ако тази права мушка малко се изкриви... Какво остава за цевта! Дори е немислимо. Стрелба с крива цев. Чиста фантазия. Да си стоиш зад ъгъла на сигурно, да стреляш, и дори да се целиш...
Кой не би си помечтал? И не би махнал с ръка: фантасмагории. Но кой от ония, които ще махнат с ръка, не знае, че не една фантазия е ставала реалност. След години. Или преди години, обаче просто не сме знаели. Или пък е било нужно да мине време.

Кривостволното оръдие на ген. Н. Маиевски

Документални кадри от края на Втората световна война потвърждават точно това, което на мнозина се струва фантазия. Цев на автомат се появява над бруствера на окопа. И макар че човек не се вижда въобще, следва точна стрелба - целта е поразена. Или в друг случай цевта се показва зад ъгъла на сграда на улицата, а стрелец пак не се вижда. Отново стрелбата е точна. Но най-често стрелбата се води изпод люка на танка, без той да се отваря...
Във всички случаи стрелецът остава скрит, няма опасност за него, докато държи мишената "на мушка". После плавно натиска спусъка. Ефективно, безопасно, реално - автоматът е с крива цев и е истински. Най-куриозното - разработван е за танкисти.
Краят на войната обаче е най-приемливата причина за спиране на разработването и усъвършенстването на приетите през 1943 г. на въоръжение в армията на Германия приспособления за стрелба иззад укритие. Най-напред за тази цел са използвани 7,92-милиметрови винтовки "Маузер", образец 1898 г., и самозарядните винтовки "Валтер", образец 1941 г. С тях са въоръжени специалните команди, чиято задача е

да унищожават командния състав на противника

при бойни действия в населени пунктове.
Приспособленията за стрелба "иззад ъгъла" се състоят само от три основни части - приклад, корпус и перископичен мерник. Оказва се, все банални неща. Тук е поредният парадокс - най-напред е оръдието с крива цев. То е създадено по идея и под ръководството на известния руски генерал от артилерията и професор по балистика Н.В. Маиевски. Още през 1868 г. той предлага, а през 1871-1873 г. ръководи пробни стрелби с оръдие с изкривено дуло. Целта е да се увеличи далекобойността, като се използват снаряди във формата на диск, които вследствие на въртеливото си движение, известно в артилерията под термина "деривация", се отклоняват... нагоре. Благодарение на което и летят по-далече. Това вече си е една артилерийска мечта.
Обратно на очакванията обаче

оръдейното тяло е закривено... надолу

До което не се стига нито бързо, нито лесно. На въртенето на снаряда за неговото стабилизиране при полета, за увеличаване на точността на стрелбата и накрая за увеличаване на полетното разстояние преди генерал Маиевски залагат англичаните Вулкомб и Хатчинсън, белгиецът Пюйт, италианецът Сен-Роберто и др. И накрая на руския професор се удава да постигне далекобойност с дисковиден снаряд 2500 м, докато при обикновения тя е 500 м.
Външно погледнато, между оръдието с изкривена цев на руснака Маиевски и винтовките на Вермахта с приспособления за стрелба иззад прикрития, като че ли няма нищо общо. На германците обаче със сигурност би била от полза самата идея. Просто, че подобно нещо е възможно. Иначе обща е принудата. За артилеристите - да търсят и постигат по-голяма далекобойност и ефективност на стрелбата. За германците - безопасността, точността, специфичността и дори оригиналността на подобно средство в боя.

Неочаквано и даже стъписващо

Ето как съвсем различни по предназначение и технология на изработване идеи си взаимстват, макар и в различни времена.
След 70 години немските стрелковаци и руските артилеристи стигат до общото мнение - възможни са оръжия с изкривена цев. И първото дискохвъргачно оръдие подпомага появата най-напред на винтовки, а по-късно и на автомати и картечници с криви цеви. Всичко започва с повишаване калибъра на танковите оръдия и габаритите на танковете, което довежда до увеличаване на т.нар. мъртво пространство. Това е пространството от няколко десетки метра най-близо до танка, което остава непрострелвано поради конструктивните особености. За това спомага и повсеместният отказ от куполните картечници по това време, за които се смята, че отслабват челната броня на танка. Може би обаче най-важната причина е увеличената далекобойност на противниковите средства за борба с танковете. По това време тя достига пределите на "мъртвото" пространство, поради което добре подготвените противотанкисти остават неуязвими за картечниците му.
За решаване на

проблема "мъртво" пространство

за танкистите американските конструктори създават картечния пистолет "Рейзинг" с калибър 11,43 мм, на чиято цев се прикрепва изкривена насадка. По такъв начин прострелването на "мъртвото" пространство пред и встрани от танка е решено. А от 1944 г. "танковото" кривоцевно оръжие започва да се приспособява и за пехотата.
На дървения приклад с помощта на два винта с крилни гайки се закрепва задната част на корпуса. Това позволява прикладът да се сгъва. За по-голяма шарнирност и стабилност се използва и втулка с фиксиращ лост. На корпуса е прикрепен спускателният механизъм. Най-отпред на корпуса се закрепват перископичният мерник и наставката. При нужда мерникът може да се проверява и привежда към нормален бой. Както при всяко друго оръжие.
По такъв начин в германската армия са създадени криволинейни наставки за 7,92-милиметров автомат МР-44. Автоматичността му се осигурява от енергията на барутните газове. Съвсем естествено кривината на цевта увеличава тяхното налягане, а оттам и опасността от счупване. Но и този проблем е решен чрез извеждането на част от газовете навън. По такъв начин стрелбата с автомат с крива цев практически не се различава от стрелбата с обикновени автомати. Основно те се разработват в интерес на пехотата и за стрелба от окопи и траншеи. А през последните месеци от войната полковник Шеде от Вермахта се опитва да наложи серийното производство на криволинейни пушки, които

стрелят под ъгъл 30 или 90 градуса

Докато краят на войната е и край на разработването на кривоцевно стрелково оръжие за германците, скоро след това идеята е подета от руските конструктори. Извършват се изпитания на цеви с различна кривина за 7,62-милиметров, 12,7-милиметров и дори 20-милиметров патрон. Накрая е решено да се разработи проект на танкова установка с крива наставка за автомат "Калашников". Което е съвсем логично за вече придобилия известност и наложил се с практическите си качества автомат.
Провеждат се изпитания, включително и за стрелба под ъгъл 90 градуса. И като оптимален е приет ъгълът от 30 градуса. При по-големите ъгли стрелбата е нормална само с обикновени патрони, но не и със запалителни, трасиращи и др. специални. А разликата в групираността на попаденията в сравнение със стрелбата с права цев е незначителна.
Полигонните изпитания показват, че със създадената система може да се реши проблемът с близката отбрана на танковете, но трудностите идват от отварянето и затварянето на люка. Точно това прави идеята за защита на танковете с оръжие с крива цев нецелесъобразно. До същия извод стигат и в останалите страни, което довежда до изоставяне и забравяне на идеята и на готовите образци.
През последните години обаче се наблюдава бурен интерес към системите оръжие с крива цев. А причината е необходимостта от противодействие на разрастващия се тероризъм. При вземането на заложници, извършването на обири, саботажи и други терористични прояви, когато престъпниците се укриват в транспортни средства или в помещения, оръжието за стрелба зад прикритие би било "добре дошло". Ако вече не е отишло при терористите!

01.05.2009