Трето око

Съветски агент в Главната квартира на Адолф Хитлер

Невероятните житейски премеждия на прорицателя
Сергей Вронски и каква е великата тайна, която той отнесе в гроба

Владимир Кючарянц

Дълги години Сергей Вронски беше непознато име, макар и добре известно на мнозина от силните на деня. Личен астролог на Рудолф Хес, той неведнъж се бе срещал с Хитлер и... работил за съветското разузнаване...
За първи път чух за Сергей Вронски още в края на 70-те години на миналия век. Опитите ми обаче да се видя с него останаха без резултат. След две десетилетия ми попадна кратка дописка, в която Вронски разказваше за своите срещи със Сталин. Когато открих автора на дописката, научих, че Вронски е починал наскоро в Рига, където се завърнал след дълго принудително изгнание. Сергей Каменев беше негов биограф. Той именно ми осигури материали за този очерк.

Вронски,
Сергей Алексеевич
1915-1998
Астролог. Учен
Роден в Рига
1938 - студент в Медицинския факултет на Берлинския университет и в Биорадиологичния институт, биорадиолог в Главната квартира на Хитлер. Участник в антифашистката нелегална борба
1961 - завръщане в Москва
Автор на няколко книги по астрология

Види се, никога няма да научим цялата истина за Сергей Вронски. Но и онова, което е известно, смайва въображението.
Потомък на знатен дворянски род, граф, майор от германския Вермахт, биорадиолог в Главната квартира на фюрера, доктор по медицина и философия, професор, почетен председател на Международната федерация на астролозите, професионален състезател по автомобилизъм, първокласен пилот. И накрая - прорицател.
Съставял е хороскопи
на прочути жени
като Мери Пикфорд, Ева Браун, Мерилин Монро и Голда Меир. От него са научавали какво им предвещават звездите такива уж прагматични политици като Джон Кенеди, Жорж Помпиду и Чан Кайши. Търсили са го и в Съветския съюз - Андропов, Горбачов и Елцин. И дори такива, които са били най-близко до звездите - Сергей Корольов и Юрий Гагарин...
Другарувал е с Шаляпин и Александър Альохин, който е идвал специално при него в Берлин през 1937 г. в навечерието на световното първенство по шахмат. Предсказаното му от Вронски, че отново ще стане шампион и ще задържи тази титла до 1946 г., се сбъдва точно...
Именно Вронски убеждава настоятелно Корольов и неговите лекари да отложат за друга дата хирургическата операция, станала фатална за конструктора. Юрий Гагарин също загива в един от най-критичните дни на своя хороскоп, за което бил предупреден от Сергей Алексеевич...
- През годините на нашето познанство много пъти го молих да разкаже за най-интригуващите моменти в своя живот - спомня си Каменев. - Вронски ми даваше да разбера, че
за редица неща няма право да говори
Но все пак част от онова, което ми е разказвал лично, аз мога да съобщя. Има впрочем диктофонен запис...
“Произхождам от старинен дворянски род, нашите предци се преселили от Полша в Русия през ХVII век. Баща ми е работил в шифровъчния отдел към Генералния щаб на царската армия, владеел е 42 езика. Възпитавали са ме гувернантки - французойка, немкиня и италианка. Всяка от тях говореше с мене на своя език, така че още петгодишен аз знаех четири езика.
Сетне научих още осем. Много добре си спомням онзи летен ден, когато в къщата ни нахълтаха въоръжени хора с червени петолъчки на фуражките. Това е била групата на Юровски - онази, дето е разстреляла цялото царско семейство. Баща ми, майка ми, сестрите ми и синът на моята гувернантка бяха в една от стаите и стягаха куфарите. Баща ми имаше документ, подписан от Ленин, с който ни се разрешаваше да заминем за Франция, ала и той не спаси семейството ни:
разстреляха всички
на място
Аз през това време бях навън и вместо мене разстреляха сина на гувернантката ми.”
След трагичната гибел на семейството дона Амелита с документите на своя син Пиер прехвърля Сергей в Париж. Момчето бива поето от близки приятели на баща му - руските генерали Белов, Милер и Лебедев.
Подир две години там го открили чрез Червения кръст дядо му и баба му и върнали внука и неговата гувернантка в Рига.
Бабата - черногорска княгиня от старинния род Ненадичи-Негош, потомствени лечители и ясновидци, притежавала няколко къщи в Рига и огромно състояние. “Магьосницата” с две университетски образования, едното получено в Германия, а второто - във Франция, започнала да предава на внука си своите знания по окултизъм, магии, хипноза. Като ученик в престижната Милеровска руска гимназия
смайвал
преподавателите си
не само с успеха в учението, а и с това, че винаги знаел предварително какво ще му се падне на изпита. Правел учудващо точни хороскопи на своите съученици, на приятели и учители. Между другото това не пречело на обичайните юношески увлечения на Сергей. Той бил запален спортист - занимавал се с борба, бокс и плуване. Овладял автомобилизма и участвал в състезания. На 17-годишна възраст се увлякъл по авиационно дело и дори завършил с отличие авиационно-спортната школа край Инсбрук.
През 1933 г. Сергей заминава да учи в Германия, записвайки се студент в Медицинския факултет на Берлинския университет. Оттам, вече не по свое желание, а поради необикновените си способности и аристократичен произход, бил прехвърлен в Биорадиологичния институт. “Учебно заведение № 25” било необикновено и елитарно. В него се подготвяли специалисти за лекуване върхушката на Третия райх. От 330 даровити претенденти избрали десет. Наред с обичайните медицински дисциплини тук се изучавали психотерапия, хипноза, източна медицина, шаманство, знахарство. Между преподавателите имало тибетски лами, иглотерапевти от Китай, индийски йоги, познавачи на различни единоборства от Япония... Студентите отивали на практика в Африка, Индия, Америка и Испания. Още по време на следването Вронски два пъти прекарва ваканциите си в Южна Америка и там поработва като наемен пилот, взема участие отначало в Боливийско-парагвайската, а сетне - в Итало-абисинската война...
Независимо от фаталната роля, която изиграли “червените” в съдбата на семейството му, Сергей Вронски станал член на Комунистическата партия. А сетне се включил в антифашистката нелегална борба.
Прилежният ученик Хес
А по какъв начин младият граф Вронски е получил достъп до светая светих на Третия райх - обкръжението на Хитлер? Още в Рига, когато било взето решение да замине да следва в Германия, позната на семейството, жената на пастор Билман, немец по произход, му дала препоръчително писмо до близък приятел на своя мъж - един от нацистките лидери - Йохан Кох.
- Много ме хареса Йохан - спомня си Сергей Алексеевич. - Прекарвахме дълго време заедно. У тях се срещнах за първи път с Рудолф Хес. Допаднахме си в разговора на тема астрология и Хес стана мой пръв и много способен ученик. При общуването си с него аз започнах да прилагам на практика моите способности по хипноза и внушаване. Поставената ми от нелегалното движение задача беше да получа пълното доверие на Хес. И успях. Разбира се, не изведнъж. Когато ме допуснаха до “двора”, навиците и интуицията ми помогнаха да разгадавам користните и кариеристичните игри между приближените на Хес, възникващите съюзи и групировки. Съветвах го с кого как да се държи, от кого да се пази или с кого да се сближи. Той много ме слушаше, понеже обикновено излизах прав. На една вечерна забава у Кох Рудолф Хес доведе Ева Браун. Тогава тя още не се познаваше с Хитлер. Като разбра, че съм астролог, тя ме помоли за хороскоп. Аз го направих и й заявих, че скоро ще стане прочута благодарение на сполучливо партньорство. Всички се разсмяха, приемайки думите ми за комплимент, и малцина им придадоха някакво значение. Когато наскоро обаче Хитлер
направи Ева Браун
своя избраница
Хес веднага ми се обади по телефона и каза: “Твоите думи излязоха пророчески.” От този ден аз окончателно станах негово доверено лице. Хес лично нареди да ми дадат пропуск за Главната квартира на Хитлер. Правил съм хороскопи на Гьоринг, Химлер и на други високопоставени нацисти. На Химлер дори предсказах месеца на смъртта му, на което той само се усмихна. Въпреки всичко той сдъвка в предреченото време ампула с цианкалий... И аз бях единственият, на когото се разрешаваше да лекува, както сега се казва, с “биополе” висшите нацистки сановници. Много пъти ме е викал лично фюрерът, който страдаше от спазми в стомаха и от главоболие, които аз уталожвах с лекота. И той започна да ме посреща много любезно... Естествено, при тези посещения аз често чувах онова, което бе предназначено само за неговите уши...”
Тук Вронски прекъсва своя разказ, прескачайки едва ли не всички глави от своята биография през ония години. Попитах само за бягството на Хес, когато през май 1941 г. той, след като излита от аеродрума край Мюнхен, скача с парашут в Англия и се приземява в имението на херцог Хамилтън. Как този човек, който заемаше толкова висок пост в райха, когото Хитлер беше обявил за свой приемник, се е решил да избяга малко преди започване на войната със СССР?
- В това няма нищо за учудване. Бъдещите събития - войната със СССР и крахът на нацистка Германия - ми бяха известни вече от астрологичните изчисления. Както по-специално и неговият личен хороскоп, от който трагичният край можеше да бъде избегнат само при рязка смяна на обстановката.
И знамението се случи... Ако не беше избрал Англия, то щеше да отлети за Русия... Може би благодарение на този избор доживя 93 години.
Наградата на Сталин беше... куршум
- А как се озовахте в Съветския съюз?
- Върнах се не по собствено желание, а по заповед уж на Сталин, който ме бе повикал за награждаване...
- Та нали сте се срещали с него преди това?
- Да, срещах се два пъти. Останах с най-неприятни впечатления. Поведението му и тонът на разговора бяха далеч от общоприетия етикет. Когато например през юни същата 1937 г. ме покани за своята 50-годишнина Чан Кайши, контрастът беше поразителен. Китаецът ме подкупи със своята приветливост, дори галантност. Прекарах при него четири месеца като консултант... Сега е прието да се смята, че Сталин е владеел хипнозата. Това е заблуда, мога да го твърдя като специалист.
- За какво говореше неговият хороскоп, нали сте му правили хороскопи?
- Сталин е роден в деветия ден на Луната - според астрологическата традиция това е един от най-страшните лунни дни, неговият образ - на прилеп, хищен или обикновен - е един от символите на сатаната. Пък беше и белязан: левият му крак имаше четири пръста.
Вронски прескочи причината и подробностите за своите срещи с вожда и се върна към 1942 г.
- Когато с още няколко души, които работеха в Берлин за Центъра, ни извикаха в Москва под предлог да ни награждават, бях изненадан от това повикване. Моята прогноза и интуиция не предвещаваха нищо хубаво. Но все пак рискувах. Прелетях фронта, кацнах. Поведоха ме към Щаба на армията. Придружаваше ни някакъв капитан... И
изведнъж отзад
проеча изстрел...
Странно, аз обаче останах жив. Свестих се в болницата на град Валдай, чак след направената ми неврохирургическа операция. Оказа се, че ме е спасил знаменитият хирург Бурденко, който добре познавал баща ми...
Веднъж в болничната стая на Вронски влезли двама цивилни. “Аз съм писателят Фадеев” - представил се единият от тях. И разказал, че когато го извикал Берия, се уплашил. Но наркомът по държавната сигурност бил учтив. “Реших да ви направя услуга, другарю писател. Има един човек, бивш граф. Завърнал се е наскоро от Главната квартира на Хитлер. Наш човек. Свършил си е вече работата и за него може да напишете интересна книга. Сега още е в болница. Побързайте...” Берия обяснил, че графът е самотен, ранен и напълно е възможно да му трябват пари.
Но Лаврентий Берия не казал всичко. Могъл ли е например да разкаже историята с ботушите? Когато през 1938 г. Вронски пристигнал инкогнито от Италия в СССР за среща със Сталин, веднага след вожда го приел Берия, току-що пробвал китела си на нарком. Щом Вронски отворил вратата на кабинета му, Берия едва не извикал от радост, като видял лъскавите хромови ботуши на елегантния посетител. Те сякаш били направени за неговата нова униформа. И Берия направо предложил на графа размяна - чудесни половинки за ботуши. Аристократът Вронски не очаквал подобно нещо от толкова високопоставена личност. Усмихнал се и... отказал. А
Берия не обичал
да му се отказва...
Фадеев отворил чантата, извадил две дебели пачки пари и ги сложил на шкафчето.
- Какво е това? - сухо попитал болният.
- Пари за вас - обяснил Фадеев. - Но при условие че ще разкажете всичко само на мен. На друг - нито дума.
Вронски хвърлил едно око на парите, пребледнял от гняв и възвил поглед към писателя.
- Махнете ги от очите ми. И ви моля да не ме безпокоите повече!...
След известно суетене посетителите си излезли. Романът за граф Вронски така и останал ненаписан.
Излязъл от болницата инвалид втора група. През 1944 г. благодарение на писателя Лацис получил разрешение да се върне в Латвия. Станал директор на училище. Последвал донос. Написали го учителката по рисуване Олга Берзиня и пионерската ръководителка. Към доноса били приложени снимки на Вронски в униформа на майор от немската армия. Заслугите му като участник в нелегалната борба помогнали малко, но само в едно - смъртното наказание било заменено с 25 години лишаване от свобода. На 14 юни 1948 г. Вронски бил изпратен по етапен ред в Потминските лагери. Дошли му като дар небесен уменията, придобити в Биорадиологичния институт. Началствата на лагера го боготворели, лекувал ги по своята система и методика. Подир пет години успял да се освободи, като
симулирал смъртоносно заболяване...
Заселил се в едно предградие на Рига, в Юрмала. И на свобода обаче не му било лесно. Не го приемали на работа. Нямал пари. Приятели - също. Ако все пак успявал да намери работа, скоро го уволнявали под благовиден предлог. Достатъчно било да се обадят по телефона от бдителното КГБ - и Вронски всеки път се озовавал на улицата.
Това продължило до 1961 г., когато се преместил в Москва. Там живял при свои ученици, познати му от Рига. През 1963 г. екстрасенсът Владимир Сафонов го запознал с бележития руски философ Фьодор Лосев. Към една година Вронски живял у Лосеви на Арбат...
Междувременно висшите съветски ръководители без капка свян търсели за консултации гонения от тях човек. Брежнев например искал да се изясни датата, на която е починал Мао Дзедун.
Докато живеел в Москва, Вронски вършел какво ли не. Сътрудничил на МВР, където по снимки уточнявали местонахождението на изчезнали хора. Сетне работил в една от секретните лаборатории на КГБ. И накрая - Звездното градче, където работил с космонавтите, правел им хороскопи, конкретизирал критичните дни на всеки поотделно.
Сергей Каменев си спомня как веднъж попитал Вронски:
- Какво очаква Русия
стигнала вече до ръба?
- Грешат онези, които й вещаят гибел. Имало я е Русия, има я и ще я има, макар че сега не е в много благоприятен период. Но и това ще мине, както е минавало в разни времена. Главната беда за Русия идва оттам, че всички нейни властелини допускат съдбовни грешки, като заливат страната с кръв. В престъпна грешка на Елцин се превърна подпалването на чеченската война. Чечения ще ни донесе още много беди, защото започнахме война с исляма. Сега трябва да се пазим от кръвопролития в целия Кавказ.
- А каква е общата прогноза за близкото бъдеще?
- Стрелката на световния часовник наближава ерата на Водолея. А това значи и нова картина на света, и съвсем друга етика. Що се отнася пък до бъдещето на Русия, то аз повече бих разчитал на разума на народа, отколкото на разположението на звездите... Нямам право да кажа цялата истина. Съществува принцип - посветеният трябва да отнесе великата тайна със себе си...
Това бяха думите му. И си отнесе тайната. А каква бе тя? Много са спекулациите около тайната на Вронски. Една от версиите я свързва с участието на графа в експедицията на Биорадиологичния институт, която търсеше в Хималаите мистичната страна Шамбала. Търсеха я всъщност и наши чекисти. Мисията беше поверена на Яков Блюмкин. Крайната цел на тези търсения е абсолютното знание. А значи и абсолютната власт. Към това са се стремили всички мистични групи на Третия райх. Една от тях е бил
тайният кръжец „Туле”
В него са влизали приятели на Вронски - Рудолф Хес, проф. Карл Хаусхоффер. Той именно довежда Хитлер в “Туле” и го запознава с Дитрих Екарт. Хроничен алкохолик, но изключителна личност - поет, драматург, талантлив журналист, той е един от влиятелните членове на “Туле”. Малко преди смъртта си Екарт казва на своите ученици: “Вървете след Хитлер. Той ще поведе хорото, но музиката съм написал аз...” Изглежда, тъкмо тази музика определя и съдбата на знаменития астролог - смята авторът на версията. Изводът му е: “По-скоро Вронски не е бил нито съветски, нито фашистки агент. Той е бил член на тайния кръжец, поставил си за цел да влияе върху развитието на човешката цивилизация, без да взема под внимание живота на отделни хора и дори на цели народи.”
Според мен всичко е много по-просто. Мистиците обичат да мистифицират. Забулват се с някаква върховна тайна, която са открили единствено те. Графът не е правел изключение. Възможно е обаче и аз да греша...

От сп. “Персона” преведе Манол Наков

09.05.2009

Мнения по темата: