Аз, Буки, Веди ...

За кирилицата - с любов

На 24 май отбелязваме Деня на славянската писменост и култура. Това обаче не са празни думи, лишени от смисъл, само за да обозначат поредния национален празник. Кирилицата е едно от нещата, които ни правят уникални в ЕС. Тя е и една от причините много от нас да се гордеят, че са българи. Какво знаем за нея и дали ни е достатъчно, за да излезем в неделя и да поднесем по едно цвете на паметника на Светите братя Кирил и Методий?
Кирилицата, заедно с глаголицата, е едната от двете азбуки, използвани при записването на старобългарския книжовен език. В наши дни тя е широко разпространена както сред южните и източните славянски народи, така и сред неславянските етноси в Русия. Кирилицата е официална азбука в Монголия и в някои републики от бившия Съветски съюз, а до XIX в. се е ползвала и в Румъния.
Първото сигурно използване на понятието кирилица датира от XVIII в. в Русия, където след реформите на цар Петър I и въвеждането на гражданската азбука под "кирилица" се е разбирало старото уставно писмо, противопоставено на новата гражданска азбука.
Варианти на гражданската азбука днес ползват книжовният български език, руският, белоруският, украинският, русинският, македонският, сръбският и неговите варианти в страните от бивша Югославия, а също така монголският и езиците на страните от бившия СССР в Азия и Източна Европа.
От 1 януяри 2007 г. с официалното влизане на България в Европейския съюз заедно с латинската и гръцката кирилицата е една от трите официални азбуки на общността. В съвременната българска азбука липсват около 20 стари букви, например е (ят, двойно е), ъ (голям юс, голяма носовка) и т.н.
Глаголицата е създадена през IX в. с интимната цел на Византия славянските народи да не възприемат християнството от Рим. Братята Кирил и Методий са изпратени във Великоморавия през 863 г., където въвеждат глаголицата и създават книжовни центрове, но след смъртта на Методий, просветното дело на двамата братя е унищожено от немските духовници.
Създаването на кирилицата е следствие от приемането на православието в България по времето на княз Борис I. Традиционно кирилицата е приписвана на ученика на Св. св. Кирил и Методий, Климент Охридски, а името й - в чест на Константин-Кирил Философ. Археологически открития при Преслав обаче показват, че кирилицата се появява и е наложена в Преславската литературна школа много преди тя да започне да се употребява в Охрид.
Идеята за създаване на нова азбука в Преслав се предполага, че принадлежи на цар Симеон, който е бил най-образованата личност в България по това време, силно повлиян от гръцката култура, когото самите ромеи наричали "полугрък" - "емиаргос". Вероятно поради тази своя страст и поради политическите амбиции да бъде "василевс на българи и ромеи", Симеон решава да създаде българска азбука, като за основа се използва гръцката азбука, с добавяне на нови букви. Това по начало е стандартна "технология" за създаване на азбука например, така е създадена и латинската азбука, въз основа на гръцката, също и гръцката, въз основа на финикийската.
Голяма мистерия витае обаче около названието "кирилица". То e въведено много по-късно и е резултат от грешна научна теория, базирана на следното изречение от "Кратко житие на Климент Охридски": "Изобретил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил". В това сведение всъщност се казва, че Климент Охридски е разработил по-опростен и удобен глаголически шрифт, така че с "кирилица" би трябвало да се нарича азбуката, която създава Константин-Кирил Философ, а "климентица" трябва да се нарича именно шрифтът, който е разработил и въвел Климент Охридски. Следователно азбуката, която сега погрешно се нарича "кирилица", би могла със същия успех да се нарича "преславица" или "симеоница", в памет на Цар Симеон Велики. Най-правилно би било възприемането и налагането на наименование, което свързва азбуката с народа, който я е създал, а именно "българска азбука". По такъв начин са получили наименованията си всички останали писмени системи по света, като латинска, гръцка, еврейска, арменска, грузинска, етиопска и т.н. азбуки. Названието "кирилица" е било възприето извън България в епохата, когато България е била потисната политически, т.е. под турско робство, и не е могла да отстоява своето авторство. Това наименование е позволило да се премълчава българският произход на азбуката от страна на народите, които към онзи момент са я използвали вече от векове.