Булгарика

Ако сме държава на духа,
да поправим грешката

Да бъде възстановена Международната Кирило-Методиевска награда

Илия Пехливанов

Основна отлика на християнското учение е ученичеството. Неговото присъствие в продължение на две хилядолетия в духовността на Европа и света е осигурено от живата приемственост между поколенията. Оттам идва и понятието "апостол", с което приживе е удостоен от народа ни Васил Левски.
Историческата заслуга на България, която в ранното Средновековие - според оценката на видни чуждестранни учени, разгръща своя роля в европейски мащаб, е закрилата, дадена по времето на княз Борис I на прогонените от Моравия Кирило-Методиеви ученици. Ако не е било сторено това, в наши дни по всяка вероятност делото на двамата славянски просветители щеше да бъде само незначителна страничка в световните енциклопедии.

Как бе създадена?

В навечерието на 1300-годишнината от рождението на Аспарухова България Държавният съвет на Народна република България учредява с Указ Nr 648 от 29 април 1979 г. почетното звание "Лауреат на Международната награда "Братя Кирил и Методий" за изключителни заслуги за развитието на старобългаристиката и славистиката, за изучаване делото на братята Кирил и Методий. Една ярка проява на стратегическо мислене и поведение от страна на държавата, на верен исторически рефлекс, отдавайки заслуженото на малцината днешни българолюбци.

Първият й носител е Дмитрий Лихачов

Пръв по достойнство с високата награда бе отличен акад. Дмитрий Лихачов (Указ Nr 814 от 23 май 1979 г.). Наградата бе връчена официално в Държавния съвет на 23 май 1980 г. В ответното си слово световноизвестният учен огласи новоизкованото философско-публицистично понятие Българска държава на духа, което се превърна в откровение за историческия влог на родината ни в европейската култура, като издържа и на последвалата лавина от преоценки и ругателства в сложните години на прехода към демокрация. (Преди да бъде разпространено това понятие чрез съобщение на БТА, създателят му предупреди то да не се поставя в кавички, което не бе спазено, така се употребява и до днес. А кавичките според граматиката означават съмнение, подценяване, оспорване...)

Втори - знаменитият професор от Сорбоната

Френският учен проф. Роже Бернар, преподавал в Института за Живи Източни Езици (INALCO), ръководил в продължение на три десетилетия катедра по българистика в парижката Сорбона, получи голямата награда в Държавния съвет (според Указ Nr 814 от 23 май 1979 г.) на 25 октомври 1979 г. Той говореше езика на Вазов с естествения за него примес от турски думи и считаше себе си ни повече ни по-малко за катар-богомил, роден в областта Дофине на Южна Франция.

Трети - бележитият италиански учен

Италианският учен проф. Рикардо Пикио, прехвърлил мост между европейската и отвъдокеанската славистика със своето десетгодишно присъствие в университета на Ню Хейвън в САЩ, прие високата награда (според Указ Nr 1576 от 23 май 1983 г.) на същия ден през следващата година. Той потвърди в словото си средновековното понятие "Книжовна република" на "всички ония, които в различия на текстовете, отразяващи различни култури, търсят общ духовен език, който тълкува историята, поезията, религии и нрави като израз на едно общо наследство".

Цяла плеяда от авторитетни българисти

Като виден съвременен византинист и славист руският учен проф. Генадий Литаврин (според Указ щ 1580 от 23 май 1984 г.) бе удостоен с престижната награда за крупни научни и публицистични трудове на ритуал в Държавния съвет на 3 декември 1984 г., наричайки България "първото най-ярко огнище на славянската писменост и култура", с уверението, че въпреки превратностите на своята история "неизменно тя се е възраждала".
Редом с проф. Рудолф Айцетмюлер Кирило-Методиевската награда получи напълно заслужено създателката на най-авторитетната палеославистична школа в Европа през втората половина на ХХ век австрийската и немска изследователка на Преславската книжовна школа проф. Линда Садник (според Указ Nr 1576 от 23 май 1983 г.). Отличието бе връчено на 30 май 1985 г. в българското посолство във Виена. Появата на "Старобългарски речник", седемтомното критическо издание на Йоан-Екзарховия "Шестоднев" и другото бележито негово произведение "Небеса" са основа за плодотворна работа на нови поколения слависти.
По време на честването на 1100-годишнината от кончината на славянския първоучител Методий утвърдената вече награда бе връчена (според Указ Nr 1640 от 22 май 1985 г.) на унгарския учен проф. Петер Кирай. Това стана в Държавния съвет на 31 май 1986 г. Ръководителят на катедрата по славянски езици в университета "Йотвьош Лоренд" на Будапеща е инициатор за откриване паметник на Кирил и Методий в Залавар, в земите на древна Панония, посетена навремето от двамата братя на път за Рим. Върху него на старобългарски език е изписано: "Огънят изкушава златото и среброто, а човек с ума си отсява лъжата от истината". Една мъдрост, надживяла вековете, взета от житието на първоучителите.

Отрезвявайки със закъснение

След опустошителната вълна от преоценки в областта на културата, нека според библейското внушение "събиране на камъните" да обмислим по какъв начин да бъде възстановена Международната Кирило-Методиевска награда. Това може да стане в навечерието на Международния конгрес по византистика в София през лятото на 2011 г.
Тоталитаризъм ли беше, демокрация ли, глобализация, а Кирил и Методий си останаха, та дори бяха обявени за съпокровители на Европа за вечни времена от първия папа-славянин в историята Йоан Павел II в навечерието на 1980 г. Нека се съобразим и с това историческо решение - вече като пълноправен член на Европейския съюз.

23.05.2009