Българи в гръцката съпротива

Партизаните помогнаха на антифашисткото движение на целия Балкански полуостров

Арети Мици, член на председателството на ПЕАЕА - ДСЕ

(Слово, произнесено на Международната научна конференция "Българският антифашизъм - неразделна част от балканската, европейската и световната антифашистка борба", София, 9 май 2009 г.)

Темата на нашата среща днес е мястото на българските антифашисти в балканската, европейската и световната антифашистка съпротива. Ние започваме своя разговор в едно време, когато определени среди се опитват

да пренапишат историята, да я изопачат

Българската антифашистка съпротива не бива да се разглежда отделно от антифашисткото движение на Балканите и в света и да се ограничи само в периода 1941-1942 г. Не можем да говорим за антифашистка съпротива, без в съзнанието ни да се появят големите революционни фигури, като например на най-големия пролетарски революционер на Балканите Димитър Благоев, като Васил Коларов, като Георги Димитров - човека, който през 1933 г. в Лайпцигския процес се опълчи срещу фашизма в центъра на фашистка Европа, а по-късно издигна голямата идея за обединение на народите маси в Народен отечествен фронт.
Организираният от хитлеристите процес срещу Георги Димитров надигна и гръцкото прогресивно общество. Започнаха величествени демонстрации, създаден бе Съвет за солидарност, който разгърна широкомащабна дейност. Проявена бе симпатията и солидарността на гръцкия народ към българския народ. Така бяха създадени предпоставки за единни действия срещу противонародните режими в нашите страни.
През периода 1941-1944 г. нашите два народа бяха поставени при различни условия.
Гърция и Югославия бяха подложени на непровокирано нападение от страна на фашистките държани Италия и Германия. През годините на окупацията народът ни даде безброй човешки жертви, извършвани бяха масови разстрели, хиляди бяха изпратени в концлагери, настъпиха глад и мизерия.
По друг начин се развиха събитията в България. Цар Борис и правителството на Богдан Филов преминаха на страната на хитлеристите, създавайки най-топли отношения с тях. Благодарение на това нацистите влязоха в България като могъщи и велики съюзници. Народът заживя при условията на чуждо потисничеството и тиранията на монархофашистката върхушка. На печата бе запушена устата, опозицията бе смачкана, комунистическата партия премина в нелегалност, сътрудниците й бяха изпратени в затворите или принудени да емигрират. Въпреки това

Комунистическата партия съхрани своята жизненост

Тя издигна лозунга за всенародна борба срещу хитлеристите и техните монархофашистки съюзници в България. Започна въоръжената антифашистка съпротива. През юли 1941 г. в Разложко бе създадена първата партизанска чета.
Целите на борбата бяха главно две: да се счупят оковите, които държаха България прикована към силите на Оста, и да се разгроми монархофашистката диктатура. С оглед на това може да се каже, че българската съпротива бе не просто антифашистка, но и класово-революционна. Водена от Комунистическата партия, тя се пребори с антисъветизма, антикомунизма и антикоминтерновския пакт. Тя се противопостави на мощната хитлеристка армия и на държавния апарат, който се намираше в ръцете на българските фашисти. Движението се разрастваше, преодоляваше затрудненията, разчупи тесните рамки, за да придобие свой смисъл и съдържание при особените условия, при които бе поставен българският народ. Така по инициатива на Георги Димитров и под ръководството на Комунистическата партия бе създаден Отечественият фронт, обединил работници, селяни, интелектуалци, с една дума, целия народ, жадуващ за свободна и демократична България.
Героичната борба на гръцкия народ срещу Италия, а по-късно и срещу немските окупатори, породи възхищението на българския народ.

Правителството на Филов, както и другите фашистки правителства

използваха срещу гръцкия народ същите методи на унищожение, които прилагаха и спрямо българския народ. В резултат на това борбата срещу българските окупационни сили в Гърция се обедини със съпротивителното движение на българските антифашисти. Противопоставили се на фашисткото си правителство, българските антифашисти застанаха на страната на гръцкия народ.
Отечественият фронт в едно свое съобщение, отнасящо се до трагичните събития в Драма, заяви на правителството на Филов: "Не бързайте да се радвате на властта си над надигналия се гръцки народ. Неговата борба не е свършила. Борбата му ще се обедини с борбата на нашия народ срещу омразната клика, която накърнява българското име."
Отечественият фронт започна да ни оказва помощ, да ни дава медикаменти, храна, започна да се бори срещу реквизициите, срещу арестите, срещу екзекуциите, след което се стигна и до пряко участие на българските антифашисти във въоръжената борба на гръцкия народ.
В края на 1943 г.

на гръцка територия се образува военният партизански отряд "Христо Ботев"

който със сътрудничеството на гръцкото население се придвижи към България, влизайки, редом с гръцките партизани, във въоръжени сблъсъци с немските и българските войски. Друг партизански отряд от района на Петрич - "Антон Попов", премина в Гърция и в продължение на месец води сражения заедно с гръцките партизани. В 81-ви полк на ЕЛАС действаше партизанската група "Васил Левски", наброяваща 60 души. В 31-ви полк на ЕЛАС участваха 19 български партизани, а в 21-ви полк беше образувана българска група от 21 партизани.
Според данните, с които разполагаме, от май 1941 г. до 9 септември 1944 г.

469 българи, изпратени като полицаи в Гърция, са били осъдени от българските военни съдилища

за саботажи, за неизпълнение на заповеди, насочени срещу гръцкото население, и за присъединяване към гръцките партизани. Броят на българските партизани, взели участие в гръцкото съпротивително движение или включили се в българските антифашистки отряди на гръцка територия, възлиза на около 200 души.
За нас е безспорен исторически факт, че българският народ чрез участието си в масовата антифашистка въоръжена съпротива и чрез патриотичната война срещу хитлеристка Германия успя да заеме своето място в единния фронт на народите, които начело със Съветския съюз се бориха срещу общия враг на човечеството - фашизма. Във войната срещу хитлеристите от Балканите до Алпите българският народ даде 32 хиляди скъпи жертви.
Българската съпротива и по-специално партизаните, дали хиляди жертви, помогна решително на антифашистката съпротива на целия Балкански полуостров, показвайки блестящи примери на героизъм и саможертва.
Ето защо смятаме за напълно неоснователно, исторически необосновано и безотговорно решението на българския парламент, който отказа да признае българското антифашистко съпротивително движение. Не можем да разберем мотивите на това решение.
Многобройните присъди на военните съдилища, екзекуциите, затворите, кръвта на хилядите загинали в антифашистката борба са факти, записани в душата и мислите на нашите народи, факти, които никакви решения на когото и да било не могат да заличат.

"Ние, антифашистите на Русия, поздравяваме всички борци срещу фашизма с Деня на победата! Ще настъпи ден, когато делото, за което се сражаваха нашите деди, ще възтържествува. Благодарим на ветераните за това, което направиха за нас!"
Това написаха млади руски хакери, като разрушиха неонацистки сайт. И допълниха: "Нека светът бъде цветен, а не кафяв - долу неонацистката омраза от мрежата!"

Гръцки партизани

04.06.2009