Легенди

Александър Пушкин, покорителят на женските сърца

15 съвременнички на поета - светски красавици и съпруги на приятелите му, го описват такъв, какъвто са го видели

Кирил Момчилов

А.С. Пушкин

Темата "Пушкин и жените" е необхватна, както необхватно е и творчеството му дори за неговите най-големи изследователи и познавачи. Но всеки почитател на руския гений знае "нещо повече за похожденията му".
В книгата "Писма на жени до Пушкин", излязла в Москва през 1928 г., 15 съвременнички на поета - светски красавици и съпруги на приятелите му, ни го описват такъв, какъвто те са го видели. Емоционалните писма добавят в нашето съзнание редица черти към облика на гениалния поет, те са може би най-интересните документи от онази далечна епоха.
След 1811-а петнадесет години Пушкин е разделен с родния град Москва - учи в лицея, живее в Петербург, заточен е на юг, връща се в Михайловское. Съдбата му е отредила само 16 пъти - за краткото или продължително време от четири часа до пет месеца - да пребивава в Москва. Първото му завръщане е от 8 септември до 1-2 ноември 1826 г., а последното - от 3 до 20 май 1836 г. Още по време на първите гостувания Пушкин възобновява старите си познанства и завързва нови.
Жандармерийският полковник Бибиков, който е следял поета, донася на началството си, че Пушкин "често посещава дома на княгиня Зинаида Волконская, княз Вяземски, поета, бивш министър Дмитриев и прокурора Жихарев", като не пропуснал да отбележи, че "разговорите там се въртят, в по-голямата си част, на литературни теми".

Образът на Зинаида Волконская

е запечатан за поколенията в една превъзходна миниатюра и в знаменития мадригал на А. С. Пушкин, които публикуваме.
Пушкин действително е посещавал често салона на "царицата на музите и красотата" Зинаида Волконская в принадлежащия й дворец на улица Тверская. Зинаида Александровна Волконская (1789-1862) е била дъщеря на известния дипломат и меценат А. М. Белоселски-Белозерски, познат още с прозвището "Московският Аполон". Била е талантлива, образована жена, която умеела да обединява около себе си най-добрите представители на изкуството и науката. Истинска ръководителка на литературно-аристократическия салон. Със своя европейски стил на живот, с тънък художествен вкус и несъмнени артистични дарования, към които се прибавяла и забележителната й красота, тя е привличала цвета на литературното и художественото общество в Москва. В нейния салон са се редували концерти, спектакли, четения... По думите на някои от съвременниците й "тази забележителна, гениална жена" е

била всецяло посветена на изкуството

Сама пишела проза и поезия, страстна почитателка на музиката, тя устройвала не само концерти, но и италианска опера. Изпълнявала ролята на Танкреда, поразявайки всички с ловката си игра и чудния глас - трудно било да се намери равен на нейния контраалт.
"Скъпи княже, заповядайте в неделя на обяд при мен, обезателно, аз ще ви прочета нещо, което, надявам се, ще ви хареса. Ако малката пеперуда Пушкин е уловим, доведете ми го. Предполагам, че той си мисли, че ще види при мен многочислено общество, както се случи последния път, когато и той беше. Кажете му, че се лъже, и го доведете да обядваме заедно. Това, което аз ще ви прочета, и на него ще се хареса" - тези редове можем да прочетем в едно от малкото запазени писма на З. А. Волконская до П. А. Вяземски.
В дома на Зинаида Волконская Пушкин е бил в компанията на своите приятели П. А. Вяземски, Е. А. Баратински, А. А. Делвиг. Там се е срещал и с Адам Мицкевич. Както свидетелстват спомените на познатите им,

двамата велики поети

хранели един към друг искрени приятелски чувства.
"Аз достатъчно дълго и достатъчно отблизо познавах руския поет - спомня си по-късно А. Мицкевич - намерих у него прекалено впечатлителен характер, а понякога и лекомислен, но винаги искрен, благороден и способен за сърдечни излияния."
Голям обществен резонанс предизвиква прощалната вечеря, дадена в салона на Волконская на 26 декември 1826 г., в чест на роднината й Мария Николаевна Волконская (1805-1863), която тогава заминава при мъжа си, декабриста Сергей Григориевич Волконски (1788-1865).
"Пушкин, нашият велик поет, също беше тук, аз го познавах отдавна - пише в спомените си Мария Николаевна (дъщеря на генерал Н. Н. Раевский) - Когато го преследваше император Александър I за революционните му стихотворения, баща ми го покровителстваше. Взе го с нас на почивка и лечение в Кавказ през 1820 г. Пушкин никога не забрави това; сприятели се с моите братя и изпитваше към нас чувство на дълбока преданост... Като поет той

смяташе за свой дълг да се влюбва

във всички хубави жени и млади момичета, с които се бе срещнал... А всъщност той обожаваше само своята муза и поетизираше всичко, което видеше.
По време на нашето доброволно изгнание той беше изпълнен с най-искрено възхищение към заточените жени в Сибир: искаше да ми предаде "Послание към затворниците" ("Там, в рудниците на Сибир..."), за да им го връча, но аз заминах още същата нощ и той го предаде на Александрина Муравьова... Пушкин ми каза: "Аз искам да напиша съчинение за Пугачов"...
В Чита аз получих известие за смъртта на моя беден първороден син Николай, когото бях оставила в Петербург. Пушкин ми изпрати за него епитафията:

Във радостен покой, в сияние,*
пред трона на Небесния Баща,
с усмивка гледа той към земното изгнание
и благославя майка и баща.

От писмото на княгиня З. А. Волконская до А. С. Пушкин се откроява дълбокото й преклонение пред "твореца на Борис Годунов". Много години по-късно П. А. Вяземски ще свидетелства: "Помни се и още се говори как тя (З. А. Волконская) в присъствието на Пушкин, в първия ден на запознанството им изпя неговата "Елегия":

Угасна дневното светило,
покри мъгла вечерна синьото море.

Пушкин бе живо трогнат от това съблазняващо тънко художествено кокетство. И както обикновено се случваше, лицето му се зачерви..."

На музи и на красоти царица...
(На З. А. Волконская)

В безделничещата Москва,
с брътвеж при вист и при бостон,
с журчаща в балове мълва,
следиш игри на Аполон.
На музи и на красоти
царица, стискаш скиптър ти
на вълшебство и вдъхновение
и над замислен лоб достоен
със лаври на венеца двоен
се вихри и припламва гения.
Певецът е от теб в захлас,
не му отбягвай взора смътен,
с усмивка слушай моя глас,
тъй както Каталини пътем
изслушва циганка без страст.

* Стиховете на А.С.Пушкин са преведени от поета Александър Миланов

06.06.2009