Малко известно

Първият руски превод на Христо Ботев

...По всяка вероятност той е дело на офицера Леонид Богоевски, участник в освободителната Руско-турска война от 1877-1878 г.

Иван Вълов

Вероятно и най-прецизните библиографи на Христо Ботев не биха могли да посочат точното число на езиците, броя на изданията и преводачите на неговата поезия. Трагичната смърт на гениалния български поет, саможертвата му в името на свободата на отечеството, както и добилата световна известност Международна анкета за турските жестокости при потушаването на Априлското въстание (1876 г.) имат огромно значение за засиления интерес към неговата личност и творчество. От друга страна, случката, разиграла се при завладяването на кораба "Радецки", придава посвоему героично-романтичен облик на младия български войвода...
Многостранната близост на Ботев с Русия (учи в Одеса, учителства в с. Задунаевка, събира средства за закупуване на оръжие за борбата срещу турските поробители, личните му приятелства...) и най-вече саможертвеното му героично поведение. Всичко това обяснява интереса на руската общественост и особено на славянофилите към него.
Христо Ботев е превеждан в Русия преди Октомврийската революция през 1917 г., по време на съветската власт, както и в годините след "перестройката" в края на миналия век. Под преводите на поезията и на публицистичните му произведения стоят имената на известни руски, украински, белоруски поети и преводачи - казахи, татари, киргизи, осетинци, узбеки, грузинци, абхазци... От справочния каталог на Народната библиотека в София "Св. св. Кирил и Методий" извадих имената на Любов Ерихова, Б.Я. Бролин, Д.А. Горбов, С.М. Горденков, Д. Заславски, Дм. Павличко, В. Сисюр, Н.П. Хузангай, Любов Лихачова...
Днес интересът към поезията на Хр. Ботев в Русия не само е запазен, но се и възражда. Доказателство са великолепните преводи на поетите Всеволод Кузнецов ("Христо Ботев". Стихотворения. Издателство "Русийсского университета дружбый народов", Москва, 2005) и на Александър Руденко ("Христо Ботев. Стихотворения". Издателство "СоюзДизайн", Москва, 2008). И двете издания се отличават с доброто си и впечатляващо полиграфическо решение.
Все пак откога датира първият превод на Ботеви стихотворения на руски език, кой е техният преводач? Отговор на този въпрос предлага дневникът на руския офицер Леонид Богаевски, участник в Руско-турската война 1877-1878 г. Той е озаглавен "Из давно прошедшего, 1876-1879", и е отпечатан на откъси в популярното месечно списание "Русская старина" през 1910-1911 г. Странното е, че публикуването му става цели 30 години след края на войната! Убеден съм, че тези спомени не са попадали на вниманието на българските читатели, които биха могли да оценят тяхната стойност.

Кой е Леонид Богаевски?

Леонид Григориевич Богаевски ни предлага твърде оскъдни автобиографични данни в своя дневник "Из давно прошедшего". От него узнаваме, че е от гр. Харков, където живее майка му и по-маловръстната му сестра. Узнаваме също, че проявилото се в края на войната желание да напусне армията и да продължи образованието си се е осъществило. От Дневника се разбира също, че е завършил военното артилерийско училище в Харков, когато в Русия е извършена всеобщата военна мобилизация във връзка със ставащата неизбежна война с Турция. Току-що получилият офицерско звание Леонид Богаевски получава назначение в артилерийска батарея, включена в състава на ХII военен корпус, командван от генерал Петър Семьонович Вановски. Този корпус е част от т.нар. Русчушки отряд, чийто началник до сключването на Санстефанския мирен договор (3 март 1878 г.) е бил престолонаследникът, великият княз Александър Александрович. В последния откъс на мемоарите си Л. Богаевски дава пояснението: "В походите и във войната участвах повече от две години: от 13 ноември 1876 г. до половината на февруари 1879 г."
В Дневника си Богаевски разказва за военните действия на Русчушкия отряд, за ожесточените и кръвопролитни боеве в района на селата Мечка, Пиргово, Аяслар (днешно Светлен, Търговишка област), които историците определят като "Малката Шипка".
Втората половина на Дневника обхваща периода, когато в резултат на примирието между Русия и Турция преди Санстефанския мирен договор руската армия заема опразнените от турците крепости Разград, Търговище, Силистра, Шумен и Варна.
За всяко от селищата можем да прочетем не крайно любопитно описание за местоположението им, за благоустрояването, за населението. Дневникът съдържа подробно описание на редица народни обичаи, свързани с различните празници.
Вече споменах за вероятността Леонид Григориевич Богаевски да е първият преводач на стихотворение на Хр. Ботев на руски език. Основание за това намираме в записките, които се съдържат в неговия дневник, направени в Кале-Петро, 1 юли 1878 г.:
"Понякога при мене се събира голямо българско общество - пише той. - Идват хазяинът, писарят - Добри Кириак, и учителят Нейко Великов. Двамата - учителят и писарят, са учили в шуменско училище, чудесни и здрави младежи, 25-годишни. Разговаряме за училището, за станалото във Филипополски (Пловдивски) окръг въстание, потушено с такова страшно клане, за народните герои. Донесоха ми стихове за подвига на "Тоти" - известният хайдутин Панайот Хитов, действал през 1866-1867 г. Тези стихове били, разбира се, строго забранени от турското правителство, но казват, че въпреки това, едва ли има село, където да няма поне по един препис; споделяха, че в този район било немислимо никакво въстание, тъй като тук от 365 села само 65 са чисто български, когато там, където са избухвали въстания, например в Габрово - на едно турско село повече от 15 са български..."
Две от дадените му песни (стихове) Леонид Богаевски превежда на руски език. "Балканска песен" например се състои от 23 стиха, в които се "разказва" за героичното минало на българския народ, прави се гневен укор заради примирението му и робското покорство. Стихотворението има следния завършек:

Болгарин, что ты спиш!
Нет ли у тебя осторого ножа?
...Твоя слава - острый меч,
а твоя жизнь лютая борьба:
Довольно тебе спать.

Другият превод е на Ботевата балада "Хаджи Димитър", без Богаевски да споменава, че авторът е Христо Ботев. Но той е почувствал и предал съвсем точно на руски език оригинала:

Жив еще, жив там на Балканах,
Облит кровью, лежит и вздыхает
Молодец молодой в силе юношеской.
На одну сторону бросил ружье,
На другую саблю, пополам сломанную.
...
Настала ночь, месяц появился,
Звезды обсыпают небесный свод.
Лес зашумит, ветер подует,
Балкан запоет повстанческую песнь,
И русалки в белом одеянiй
Чудныя, прекрасныя песни запоют...

И последните четири стиха:

Скажи мне, сестра моя, где Караджа,
Где моя преданная дружина?
Скажи мне, а потом возьми душу.
Я хочу, сестра моя, здесь умереть.

Постигнатата близост между оригинала и превода на Ботевото стихотворение подсказва, което личи и от цялостното съдържание на Дневника, че Богаевски през своя престой на българска земя твърде добре е научил български и турски език.
Пак ще повторим, че мемоарите на този офицер, който се оказва украинец по рождение, притежават богат изворов материал за историци, етнографи и литературоведи. Макар и достигнал с голямо закъснение от цели три десетилетия до читателите, Дневникът не само нарежда автора му между най-талантливите мемоаристи, участвали в Руско-турската Освободителна война 1877-1878 г. В него намираме отговор на въпросите: кой, кога и къде е превел за първи път на руски език Ботевата безсмъртна балада "Хаджи Димитър"! Дори само в това да е ценността на дневника на Леонид Богоевски "Из давно прошедшего", то не е никак малко. Остава само да се намери издател и да излезе на български език.

06.06.2009