Сцена

Театралната работилница, или стремеж към предела

Светлана Панчева

Иван Юруков в "Долината на смъртната сянка - Иван"

За 20 години Театрална работилница "Сфумато" стана и остана един необичаен, необикновен и винаги предизвикващ театър. Определението не е нито оригинално, нито ново, но, струва ми се, отговаря на духа на театъра, който винаги се случва в параболата живот/живеене и патоса на радостта от общуването и разбирането на театъра като начин на живот. 37-те спектакъла, създадени от работилницата за тези 20 години, са дело както на нейните основатели - режисьорите Маргарита Младенова и Иван Добчев, така и на техния ученик Явор Гърдев, а също и на Стоян Радев, Иван Станев и Добромир Цветков, и, разбира се, на актьорите Светлана Янчева, Владимир Пенев, Цветана Манева, Таня Шахова, Валентин Ганев, Невена Мандаджиева, Жорета Николова, Наум Шопов, Ицко Финци, Снежина Петрова, Деян Донков, Цветан Алексиев, Красимир Доков, Румен Трайков, Ана Пападопулу, Филип Аврамов, Надя Конакчиева, Диана Добрева, Жана Рашева, Йосиф Шамли, Чавдар Монов, Владо Йочев, Филип Аврамов, Валери Йорданов, Радко Савов, Малин Кръстев, Елена Димитрова, Албена Георгиева, Валентин Танев, Петър Пейков, Деляна Хаджиянкова, Христо Петков, Антонио Дмитриевски, Огнян Голев, Мирослава Гоговска, превърнали работата в "Сфумато" в своя съдба,
В своето "Студийно евангелие" в началната за театъра 1989 година създателите на "Сфумато" Маргарита Младенова и Иван Добчев формулират целите и стремежите си така:
* Театърът е религия - вярата върви преди чудото. Няма чудо без вярващи.
* Театърът не може да промени света, но може да промени хората в себе си. Нека първо себе си усъвършенстваме нравствено и духовно, а после да очакваме някой (зрителят) да ни последва.
* Обратна перспектива на актьора. Развитие, усъвършенстване, не за да бъде продадено навън, а напротив, все по-навътре към своите, към своя театър.

Сцена от "ОООО - Сънят на Гогол"

* Свято е всичко, което е проявление на творческата природа.
* Култ към репетицията. Нетърпимост към всичко, което пречи на истинската работа или я подменя с чиновническо присъствие.
* Пренастройство на психиката. Човекът е единен - всяко негово проявление се отлага върху личността му. Не може да живееш като свиня, а на сцената да бъдеш ангел. Подчиняване на целия живот, на цялото битие на духовната цел.
* Култ към познанието на човешката природа.
* Всеки спор има два полюса, както и всяка истина има два края. Истината не всякога е по средата.
* В нашия театър няма "черна" и "бяла" работа. Всичко, което се прави за спектакъла, е достойна работа.
* Всеки член на трупата рискува да изгори заедно с нея. Никой не е застрахован. Духовното имущество не може да се застрахова в ДЗИ.
Тези принципи Театралната работилница отстоява неотменно и с абсолютна вяра в тяхната истинност и в стойността на смисъла им в изкуството. За изминалите години "Сфумато" се наложи като театър, в който неистово и неуморно се търси - търси се смисълът на съществуването, на изкуството, на театъра, на човека, на вселената и на вселенската душа, на живота и на смъртта, на истината и заблудата. А също и като истинска театрална работилница, която не престава да работи, убедена, че репетицията, дори и най-неуспешната, дава усещането за смисъл, че театърът на разкриването определя и качествената природа на връзката си със зрителя, защото зрителят е "вътре" в ставащото, той може да се постави на мястото на играещия и да "надникне в себе си" и това негово съучастие в живия процес на сцената активизира процеса на самопознание.
Изпълнявайки мисията си да помогне на това самопознание, "Сфумато" извиква на помощ могъщите и нестандартно мислещи фигури на Достоевски, Стиндберг, Чехов, Гогол, Пушкин, Толстой, Цветаева, Йовков, Радичков, а също и апокрифните Адам и Ева, техния Създател и неговата сянка - Дявола, номадстващите каракачани и техния демон Даутис и много други. В спектаклите си, изградени на програмен принцип, режисьорите и актьорите на "Сфумато" потеглят на дълъг, трънлив път в изследване на човешката душа и страсти, за да стигнат след упорита и всеотдайна работа до един театър на духа, опитващ се да превърне хаоса в космос. Защото наистина в спектакли като "Долината на смъртната сянка - Иван" и "Долината на смъртната сянка - Альоша", "Станция Астапово" и "Станция Елабуга", "Тирезий Слепият" и "Антигона Смъртната", "Мъртвешки танц" и "Стриндберг в Дамаск" или "Черното руно" и "Апокриф" се стига до своеобразно "опитомяване" на житейския и човешкия хаос чрез изследването на граничните линии на поведение и вчустване и превръщането му в житейски и човешки космос, в който можем да видим себе си и собствената си битийна същност.
Сфумато" е театър, който не постулира и не обича констатациите, а се доверява на сетивата, на паметта на клетката и както подчертават създателите му "предизвиква у зрителя Поета". "Сфумато" е театър, чийто език не подлежи на формално заучаване, защото по принцип театралната работилница не е театър, а по-скоро път, по който театърът да се завърне към извора си, към изначалното си предназначение на духовен ритуален акт, в който човекът се съизмерва с енигмата на битието и иска да прозре тайната, убедени са Маргарита Младенова и Иван Добчев. В центъра е човекът, който с антична енергия се съизмерва с мита за собственото си предназначение и сам е поле за битка на стихиите, които са го породили: хипнозата на заблудите, демоните на страстта, ревизиите на съзнанието. А представлението е успоредната реалност, която се отнася към житейската, както поетичната строфа към разказаното изречение. Това е сгъстен, краен живот с повишена температура. Всъщност сфумато - това е техника за рисуване на въздуха и наистина през 20-те години на съществуването си Театрална работилница "Сфумато" не подмени своята мисия, закодирана в името й - да се вглежда в невидимото за очите, да възкресява човешкия дух на сцената, да повдига погледа на своя зрител към звездите...

20.06.2009

Мнения по темата: