Народен календар

Зажни, Ружо, тебе лека рака

Празниците през юли, месеца на най-усилната полска работа

Киро М. Иванов

Жътвар и жетварки се радват на "брадата"

В църковно-християнския календар празниците през юли - месеца на най-усилната полска работа, се броят на пръсти. Посветени са на светии и се почитат от вярващите, като на храмовите празници се устройват и събори.

1 юли - Свети безсребреници Козма и Дамян

Народното предание разказва, че светците са лекували безплатно с дарбата си, която им дал Господ. Той им казал: "Дарум сти зели, дарум шъ давъти". Понеже лекували безплатно, били много бедни и ги наричали Свити Биссребрйъници.

5 юли - Преп. Атанасий Атонски, преп. Сергий Радонежки

Летният Атанасовден, познат още като Жетвар, е малък черковен празник, на който старите хора почитали св. Атанасий. Те вярвали, че светецът обличал кожуха си и тръгвал за сняг? За да го срещнем през зимата лют и суров.

8 юли - Вмчк Прокопий

Денят се празнува от пчеларите. Преди изгрева на слънцето, докато още спят пчелите в кошерите, жените прикадяват в пчелина обредните хлябове, намазват ги с мед и ги раздават в махалата на мало и голямо, за да съберат повече мед работливите пчели.

15 юли - мчци Кирик и Юлита, 16 - мчца Юлия дева и 17 - вмца Марина

Смятат се за най-горещите летни дни - наричат ги Горещници, Горешляци, Блъсъци, Германовци, Чуреци. Св. Марина, дъщеря на езически жрец, приела християнската вяра, заради което била подлагана на мъчения и огън и оттук народът я приема за повелителка на огъня.
Горещниците били тачени във всички краища на България: възрастните не ходели на нива, не работели в село, а жените дори хляб не печели, не се миели и не перели. Иначе пожар и градушка можело да сполетят селото и полето - "що се похване, всичко се пали, изгаря". Празникът се тачи и от занаятчиите, които работят с огън - ковачи, хлебари.

20 юли - Св. пророк Илия - Илинден

Според библейските писания "името Илия значи крепост Господня". Той носи дъжд и роса. Свети Илия е заповедник на гръмотевиците. В различните краища на страната е известен под различни прозвища: Гръмовник, Гръмоломник, Гръмодол. Спомням си как като деца, по внушение на нашите майки и баби, лете при буря сме гледали небето с надеждата, че ще видим светеца да препуска с огнена колесница, теглена от четири коня. Светкавиците били огнените стрели, които излизали изпод копитата на конете му при допира с камъните, а гръмотевиците - трополенето на колелата върху камъните. Лети свети Илия и разнася гръмотевици, светкавици и дъждоносни облаци.
На празника се коли за курбан най-старият петел, наричан "баща". Тъй като денят се приема и за празник на едрия рогат добитък, като жертва някъде колят теле или вол. В родното ми село Горно Ябълково, където строената през 1893 г. черква носи неговото име, устройваха голям събор.

22 юли - Св. Мария Магдалина

Според църковното предание св. мироносица и равноапостолна Мария Магдалина е първата благовестница на възкресението - тя първа видяла празния гроб на Исус Христос, възкръсналия Господ, и утешила скърбящите му ученици с радостните думи: "Христос възкресе!" При посещението си в Рим поднесла на император Тиберий червено яйце и повторила думите: "Христос възкресе!"

27 юли - Св. Седмочисленици (Кирил и Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий)

На 27 юли 916 г. е починал свети Климент Охридски. Този ден църквата ни е определила за почит на Светите Седмочисленици. Той е още и празник на св. вмчк. Пантелеймон.
Според народната вяра през този ден отлитат от гнездата си за топлите страни лястовиците и щъркелите. И за хората било добре да тръгнат на дълъг път. На много места казват на празника "Пантелей пътник". Почитат го за предпазване от порои и наводнения. А църквата облажава светеца и като безвъзмезден лекар, милосърден целител на душевни и телесни недъзи.

Какво ще бъде времето

Първата половина на лятото започва от средата на май, началото на юли е начало на втората му половина, която завършва през третото десетдневие на август. Какво ли ще бъде времето през втората половина на лятото?

Когато се разпъплят мравките, времето ще се развали.

Когато времето е хубаво и петлите пропяват на залез слънце, ще се разваля времето, пък ако е лошо - ще се оправи.

Когато лястовичката хвърчи близо до земята, времето ще се развали, а когато хвърчи високо - ще е хубаво.

Когато чуеш лисичи лай, да знаеш, че времето ще се развали.

През лятото, ако мухите хапят силно, ще се развали времето.

Ако гърми на Свети Илия, ще се маносат орехите и лешниците.

Изворче, пресъхнало поради суша, ако наближи да завали дъжд, се появява пак.

Когато коминът пуши, така че се връща пушекът, ще се развали времето.

Когато улулицата улулува, ще се развали времето.

"Брада на дядо Господ" носи берекет

Денят 12 юли някога е отбелязван като Празник на житното плодородие - Първи житен сноп в Северна България, Последен житен сноп в Южна България. На този ден северняците са започвали жътвата, а южняците са я свършвали.
До средата на миналия век за селяните първият ден на жътвата бе истински празник. Тя започваше в "хубав" ден - понеделник или сряда, за да е богат урожаят, да е спорна работата през цялото лято. Зажънването се извършваше от жетварка с "лека ръка", обърната с лице на изток. Така се пее и в песента:

Зажни, Ружо, тебе лека рака,
лека рака и весела снага;
леко зажни, да е леко лето,
леко лето, като леко перо?

След първата ръкойка жетварката хвърляше класовете напред с думите: "Както тези класове летят, така жътвата да върви бърже" или "Бог напред, ние след него!" А първият сноп, вързан с червен конец, тя изправяше и го благославяше: "Айде, тая година едва те дигам, ама догодина хич да не мога да те дигна". Поставяше отгоре му кърпа или шапка, в която стопанинът на нивата слагаше пари за почерпка на жътварите. Първият сноп стоеше изправен до края на жътвата.
През дните на жътвата всички на нивата гледаха да открият "брадясали" стебла с по 2-3 класа. Такъв клас наричаха "цар на нивата", "брада да дядо Господ" и вярваха, че ще им донесе плодородие.
"Брадата" се правеше от оставените специално за нея класове - с най-едри и пълни зърна. После тържествено тя биваше отнасяна в къщата на стопанина, където я пазеха до Нова година.

27.06.2009