Сцена

Лудото приключение на един театър

Светлана Панчева

Юлиан Ковалевски и Бойко Илиев в "Идиот" през 1995 г.

Двайсет години са хубава младежка възраст - още не си загубил илюзиите на младостта, но и не си се отпуснал по течението на познатото и рутината; още крепиш надеждата, че всичко хубаво и полезно предстои, но и си прозрял истината, че без вяра и упорит труд нищо не се постига; още искаш да осъществиш мечтите си, но и си наясно, че няма нищо по-тъжно от една осъществена мечта. Когато става дума за театър, тези мисли сигурно звучат някак абстрактно, но въпреки това съм убедена, че за хората, създали и работещи в първата частна театрална формация у нас, появила се преди 20 години, това са съвсем конкретни житейски и творчески факти и убеждения.

Режисьорът Бойко Илиев - създател и предводител на театър "Диалог", определя спектаклите на своя театър като "малко истерични, малко крайни, малко заредени с ненормална енергия" - именно заради трудностите, през които е преминала трупата по пътя на своето творческо и чисто житейско доказване. Започнах да правя театър, защото чувството ми за справедливост е много силно, споделя той, а необходимото оправдание формулира така: "Театърът, както знаем, се случва тази вечер, тук и сега, и никога няма да се повтори. Всеки миг от театралното представление е уникален. Може би зрителите също го разбират, защото продължават да идват в нашите прашни, неуютни зали, много често студени... Театърът ни трябва да бъде с ясна човеколюбива позиция за света, в който живеем. С ценностна система, в която ясно да са разграничени доброто от злото, красивото от грозното, съграждането от унищожението, любовта от разврата, мъжът от жената... Спектаклите ни трябва да носят радост от сътворението и хуманистичната естетика да се върне в театралната зала..."
През годините спектаклите на театър "Диалог"

се скитат на различни сцени и театрални площадки

актьорският състав на трупата се променя, представленията обаче винаги намират своята публика и предизвикват интереса и съучастието й. Сигурно защото спектаклите на Бойко Илиев в театър "Диалог" винаги носят в себе си някакво предизвикателство, нещо ново и различно, разкриват нови театрални светове или просто проникват дълбоко и с едно изострено чувство за истинност и справедливост в човешките светове. Със сигурност може да се каже, че още с първите си постановки - "Убийството на Гонзаго" от Н. Йорданов, "Житие и страдание" по С. Врачански и "Това е абсурд" от И. Кулеков през 1989 г.; "Подли, отчаяни, ненужни" от Д. Милев, "Гърдите се събуждат първи" от И. Кулеков, "Скопеният" от Ф. Крьоц, "Реквием за Хамлет" по Х. Мюлер и Т. Стопард и "Бог" от У. Алън през 1990 г. или "Хубавата Клара" от Р. Фасбиндер, "Антигона в Ню Йорк" от Я. Гловацки, "Макбет" по Х. Мюлер/Шекспир през 1991 г. - театърът доказва правото и способността си да прави различно изкуство, да създава театър, интересуващ се от съдбините на човека и света, да призовава не толкова към нови форми, колкото към нови мисли и идеи, които да внуши на своята публика. Най-голям трепет изпитвам при първата среща с публиката на премиерите.

Публиката е най-големият коректив

убеден е режисьорът и цитира изказване на Брехт, определило до голяма степен собствения му път в театъра: "Щом няма човечност, няма изкуство. Никакво изкуство не е просто да се съчетават красиви думи. Може ли изкуството да вълнува хората, ако него самото не го вълнуват съдбините на хората?"
За тези 20 години театър "Диалог" прибавя в афиша си през 1995 г. спектакли като "Играем Стиндберг" от Фр. Дюренмат, "Калигула" от А. Камю, "Колекционерът" от Дж. Фаулз (реж. Георги Кадурин), "Създанието" от И. Иредински (реж. Ал. Илинденов); през 1996 г. - "Спрете земята, искам да сляза" от Е. Богосян, "Стига ми толкова, оставам в леглото" от Х. Кренделсбергер, "Идиот" по Достоевски, през 1996 г. - "Постоянството на веселието и мръсотията" от Хармс, Ерофеев и Кьоно, "Хоровод" от А. Шницлер, "Машинописци" от М. Шийзгал; през 1999 г. - "Пътуване към нирвана" от А. Копит, "Здравей и сбогом" от А. Фюгард, "Плъховете" от П. Турини; през 2001 г. коопродукциите "След репетицията" по И. Бергман, "Нора" от Х. Ибсен, "В полите на Витоша" на Яворов и през този сезон - "Кожа и небе" от Д. Динев. А като негови актьори се изявяват Йонка Илиева, Росен Ботев, Елвира Иванова, Венцеслав Илиев, Петя Миладинова, Йордан Петков, Юлиан Ковалевски, Юлиана Караньотова, Силвия Рангелова, Александър Александров, Елена Петрова, Асен Блатечки, Параскева Джукелова.

Най-новата продукция

на театъра е "Красотата ще спаси света" по "Идиот" от Ф. М. Достоевски, драматизация и постановка на Бойко Илиев, сценография и костюми на Нина Пашова, с участието на Саня Борисова като Настася Филиповна, Ники Илиев като княз Мишкин и Асен Блатечки като Рогожин. Занимавам се с "Идиот" за трети път - симптоматично е за мен това заглавие, отбелязва Бойко Илиев. Аз се дипломирах с ролята на княз Мишкин, след това и синът ми Николай я изигра, сега пак посягам към текста. Мисля си, че този "Идиот" определи до голяма степен живота ми в театъра. По друг начин не мога да си обясня поведението ми през следващите години. Кой, ако не "идиот" ще седне да създава спектакли по къщите, по нощите, без никакви средства и така... години наред. Кой, ако не "идиот" ще създава театър през 1988 г., когато това беше забранено от закона. Защо преди повече от двайсет години с шепата "идиоти" тръгнахме да създаваме независима частна формация, наречена "Диалог". Тръгнахме, за да срутваме стените на безразличието, на фалша, на лъжата. Искахме да разчупим маските, но да го направим с много любов и желание за живот...

27.06.2009

Мнения по темата: