Коментари

Два синдиката - един протест

Ева Костова

"Я, в България имало и синдикати! Това заплаха за правителството ли е или какво?". Вчера много хора си говореха така, докато изтърпяваха суматохата по и без това задръстените столични улици. Мнозина си казаха и друго: рутинната синдикална тренировка на недоволство се състоя. Всеки синдикат - онзи ден КНСБ, вчера - "Подкрепа", със свой протест! (За първи път от много години двата синдиката не направиха съвместен митинг, тъй като от КНСБ коментираха исканията на събратята си от "Подкрепа" като "политически" и отказаха да се ангажират с тях.) Вчера любознателни едва ли не с лупа отново броиха присъстващите членове и симпатизанти и пресмятаха по колко глави са се падали на квадратен метър. Но като изключим разните сеирджийски "врътки" и на двата синдикални протеста в рамките на десет дни, трябва по-скоро да се подсещаме какво можем да направим ние - за себе си, държейки се един за друг. Иначе сме обречени да ни избесят поотделно, както бе казал един известен политик преди време.
По време на първия митинг-шествие на КНСБ на 16 юни от Варна министър-председателят Сергей Станишев каза, че в условията на криза човешкият потенциал трябва да бъде опазен. "Затова ние се стремим да защитим отделния български гражданин, защото в условията на криза най-важното са хората", според него. Излиза, че Станишев и синдикатите бият в една посока. Остава само да плеснат с ръце и да се прегърнат... Обаче не би! Лидерът на синдиката Желязко Христов отправи апел за започване на предизборен дебат върху икономическата и социалната политика на България. Неговите хора пък прогнозираха тежка есен заради разрастващата се безработица и заплашиха с продължение на протестите. От КТ "Подкрепа" също изтъкнаха, че в последните девет месеца всички ние все по-сериозно изпитваме ударите на задълбочаващата се икономическа криза в страната. От есента на м.г. досега заетите намаляха с около 120 000 души. За първите 4 месеца на 2009 г. в осигурителната система се осигуряват със 140 000 души по-малко, а приходите в нея са с 5% по-малко от заложените в бюджета, според изчисленията на синдикални експерти. Хората са поставени във все по-тежка несигурност за днешния и утрешния ден. Те са за справедливо споделяне тежестите на кризата, за гарантиране на достоен живот, труд и демократични права и свободи за всички. И настояват: "Търпението ни свърши! Върнете ни надеждата, няма да търпим повече бедност и унижения."
Всъщност - вопъл за всичко и нищо. Не само в последните 20 години на демокрацията след "коронясването" на цели 11 правителства. Но си заслужава да се опитва отново и отново. В името на надеждата. Едно обаче е сигурно - и протестиращите, и тези, които ги повеждат, трябва да са наясно с целта и пътищата за постигането й.

27.06.2009