Репортаж

Хиляди светлини

В Ихтиман животът кипи, а мечтата на хората е техният край да е най-доброто място за живеене в България

Милена Николова


Кметицата Маргарита Петкова и нейният заместник Стефан Патъров разчитат на евросредствата, за да задържат местните хора в общината

Ихтиман е класическа община от среден тип за България. С тази разлика, че тук се намира едно от най-известните голфигрища у нас, има амбициозен кметски екип, голям процент от местното население е ромско, а местната власт печели проект след проект, чието успешно изпълнение превръща града и околните села във все по-добро място за живеене - не само за ихтиманци, но и за много приходящи. В града човек може да се сблъска както с обикновени хора, така и с настоящи и бивши политически величия. Улиците са разкопани, а хората нямат нищо против, защото управата наведнъж подменя канализация и електропроводи, за да може хората да нямат проблеми от подобен род през следващите 50 години.
Когато Маргарита Петкова бе избрана за кмет на Ихтиман с листата на левицата, общината бе на кота под нулата, казва нейният заместник Стефан Патъров. Задълженията били 500 000 лв., инфраструктурата - в плачевно състояние, липсвали скици и планове на основни сгради, да не говорим за счетоводна документация. Но в името на бъдещето и единството в града, всичко останало назад и сега в Ихтиман дори изработват цифровизиран подземен кадастър - да се знае кой кабел и тръба откъде минават и когато има проблем, веднага да се намира решение.
Мечтата на ихтиманци остава газификацията, но заработилият нов ТЕЦ с гориво от биомаса е екологичната алтернатива. В бъдеще ще има и нов устройствен план на града, където промишлената зона ще бъде ясно разчертана, така че бизнесът да бъде на едно място с оглед на транспортните връзки и удобството за работниците.

Деца рисуват в болница "Токуда"

В Ихтиман децата не плащат, за да рисуват, и човек остава с впечатлението, че ако не танцуват, местните малчугани рисуват, правят скулптури или нещо декорират. Дали в ателието, където е рисувало до последно починалото от левкемия 17-годишно момиче от Ихтиман Антония Лафчийска, или пък в Етнографския музей. В част от детска градина е настанено и Детското ателие, което работи и с Дневен център за деца с увреждания, наречен на името на починалото момиче. Центърът се посещава от около 30 деца от общината и с тях работи екип от специалисти. Повечето малчугани по принцип не били извеждани от къщи, защото не е имало условия за тяхната социализация. С малките работи художничката Елза Балджийска. Антония Лафчийска открила силата на рисуването в последните месеци от живота си, а в нейна памет днес Елза прави чудеса с децата, които я боготворят.
В момента с рисуване се "лекуват" десетки малчугани. Напоследък Елза има и ново занимание - три пъти седмично малките от нейното ателие рисуват в детските отделения в болница "Токуда" в София. Идеята се родила по време на посещение на японския посланик с управителя на болницата Румен Сербезов в Ихтиман. Гостите обсъдили спонтанното си предложение с кметицата Маргарита Петкова. И оттогава борбата с болестите чрез рисуване е практика и в столицата.

Краят на "дървената мафия"

Само за броени години Ихтиман става образец за масово изсичане на гори. Цели участъци били като нападнати от "марокански скакалци", както в общината наричат секачите. Заради търсенето на дървен материал за отопление са обезлесени огромни участъци, а от гората на един хълм останало незнайно защо само едно криво дърво - като символ на пълната безогледност на незаконната сеч. Според пиара на общината Весела Стоименова в тази област Ихтиман може да учи и други общини. Зам.-кметът Патъров е категоричен, че решението, с което е преборена "дървената мафия", е най-лесното, но и най-умното, което са взели заедно с кметицата. Създали общинско горско предприятие, което официално и на базисни цени и в момента продава дърва за огрев на хората. Така не се налага някой да сече незаконно, за да продава, нито пък си струва риска да се купува от нелегалните секачи.

Ромски инфраструктурен проект

В Ихтиман общината стартира изключително интересен проект - изграждане на инфраструктура в ромския район "Изток". Основната задача е първо да се изгради подземната инфраструктура на бъдещия квартал. Първоначално ще бъдат обособени около 45 парцела, всеки от около 450-500 кв.м. По проекта се изгражда водопровод, канализация, асфалтират се улици, обособяват се терени, върху които желаещите роми могат да си построят къщи. Това е една от най-значимите за общината инвестиция. Според зам.-кмета Патъров инфраструктурата ще позволи в ромския район да не се мисли повече за болезнените комунални дейности. В момента има достатъчно желаещи да закупят парцели на общински цени и да изградят къщи върху тях. В този експериментален район няма да се допускат временни постройки, а само тухлени и то по одобрени от общината архитектурни проекти.
Стефан Патъров не крие радостта си, когато разказва как от магистралата нощем най-ярко свети Ихтиман и селищата наоколо. Защото с общински средства всички обществени осветителни тела са подменени с енергоспестяващи. Спестените мегавати са стотици. Положителният резултат от направената инвестиция се измерва не само в спестена енергия. Оказало се, че след като осветили общинския център и околните села, престъпността рязко намаляла. Същият е ефектът и от денонощното видеонаблюдение.
На територията на Ихтиман е реализиран и проект за няколко милиона евро за слънчева електроцентрала, създадена от частна фирма с помощта на общината. Соларното съоръжение е най-голямото по рода си не само у нас, но и в Югоизточна Европа. Електроцентралата е разположена на площ от 45 дка, върху които са монтирани над 13 хил. тънкослойни аморфно-силициеви соларни модули, производство на японска компания. А това, освен всичко друго, означава работни места.
Макар и с тъга, в миналото на Ихтиман остава тежкото машиностроене, на което разчитали повечето семейства от града и околните села. В завода за електроди се работи по шведски, дейностите се оптимизират, а работната ръка - намалява. Фабриките тук са нови - една от тях е бъдещият завод за тесто с известните не само в столицата бутер банички "Форнети".
Основният пазар за работната ръка от Ихтиман е София. В столицата намират своето препитание доста от местните хора с мечтата един ден да се върнат и в родния град, както е било някога. Когато някой спомене за затваряне на общинската болница, кметицата е категорична, че Ихтиман няма да остане без болница. Това е следващият проект, който местната власт ще задейства в близко бъдеще.

27.06.2009

Мнения по темата: