... и си живеят като влюбени гугутки

Чуя ли нежното гърлено гукане на гугутките, знам, че съм си у дома - в България! И по-точно - в родния ми град Пловдив. Само там това силно, но и задушевно гу-гуууу-гу е така мило и гальовно. Само там то е съпровождало ранното ми ставане, изкачването на близкото тепе Бунарджика, където като студентка във ваканциите си посрещах първите слънчеви лъчи. Там се зареждах със свеж и прохладен въздух, с енергия, с която през деня прочитах, направо изяждах стотиците страници за поредния си изпит. Компания ми правеше тогава сладкото гукане на гугутките, свили рехавите си гнезда в клоните на дърветата по хълма. Слушах ги и не усещах как "превземах" височината, как неусетно серпантините на пътя свършваха и се озовавах горе, на върха на тепето, откъдето се виждаше любимият ми град в лека лятна мараня.
И в София имаше много гугутки, но последните десетилетия не се чува гукането им. Кой прогони тези красиви птици? Казват, че мобилните телефони им вредели. Не знам - винаги е тревожно, когато изчезнат обичайните за нас птици и насекоми, защото ние всички сме в една природна общност.
Това лято, на морето, в двора на къщата, в която бях отседнала, чух отново сладкото гу-гуууу-гу. Сърцето ми трепна, затърсих с очите и с душата си гнездото на птиците. Видях ги! Малките сивички птички с по-тъмни гръбчета, с белите оперения на връхчетата на крилете се суетяха около гнездото си - навярно се разменяха при мътенето на яйцата си. Знам, че тези птици са моногамни, помагат си в измътването и изхранването на своите дечица.
Заследих ги и всяка сутрин чаках песните им, наблюдавах ги с усмивка и с интерес. Бях "в добра позиция" - балконът ми гледаше право в тяхното обиталище. Тези красиви птички, тяхното гукане разнообразиха летния ми отдих. Те отново ме върнаха в Пловдив, в младите ми години, когато "концертът" на гугутките ми помагаше за изпитите. Казват, че и в София отново са се появили гугутки. Дано! Дано се е оздравил въздухът около нас, за да заживеем пак заедно ние, хората, и гугутките.
Гугутката е птичка, която нашият народ обича много, възпял я е в песните си като нежно, гальовно същество. Тя е дошла в Европа от Индия преди около 300 години. Имре Фривалдски я описва за първи път в България - видял я в покрайнините на родния ми град Пловдив. Птичката зимува тук, при нас, не отлита на юг. Търси си храна по парковете и градините, в селските дворове.
Слушам гукането на гугутките и в душата ми звучи песента, която пееше незабравимата Гюрга Пинджурова - "Гугутка гука в усои":
 
   Гугутка гука в усои, леле,
   невеста шета по двори
   и на гугутка говори:
   гукни ми гукни, гугутке.
   И аз съм така гукала,
   дорде съм била при мама,
   при мама, още при тато...
 
По-нататък в песента се пее за хубавия и спокоен живот на младото момиче в бащината къща, където снага, лице, коси - всичко у него е сияло в красота от спокойствието, което му е било осигурено в бащината къща и от родителската обич. За жалост хубостта на момичето е повехнала, след като се задомило. Либето не е осигурило същия спокоен и безгрижен живот на своята невеста.
Гугутките са за народа ни олицетворение на здравия съпружески живот. Когато двама млади свият семейно гнездо, когато в мир, сговор, в обич потичат техните дни, когато задружно отглеждат своите деца, нашият народ казва: "Живеят си двамината като две влюбени гугутки!" Тогава се чува нежният шепот на влюбената жена, закриляна от сигурните и обичливи ръце на своя стопанин. После идват и дечицата на младата двойка! И се чува бебешкото гукане, което е сигурният символ на семейно щастие!
Добре е майки, баби да учат младите си момичета, преди да се задомят, да се вглеждат в качествата на своите кандидати. Да опознаят  младежите, с които общуват, да разберат дали са грижовни, дали умеят да осигуряват спокойствие, комфорт на близките си. Могат ли да поемат с мъжка устойчивост житейските тежести, могат ли да бранят любимите си от удари.
Ако усещат колебания, да не бързат със сериозно обвързване. Бабата на нашата талантлива и самобитна писателка Бойка Асиова така предупреждавала своите дъщери и внучки:
"Лесно - гащовно, трудно - къщовно!"
На днешен език казано: Не само леглото, не само сексът правят доброто семейство! За здравия съпружески живот се иска голяма и сериозна подготовка и много добри човешки взаимоотношения.
Осъзнаваме ли ние, че птиците и животните ни дават пример за живот? Ние всички сме в една природна вселена, всички сме деца на Майката Природа. Всички живи същества, всички твари на земята сме свързани, зависими сме едни от други.
Хармонията в Природата, хармонията в нас се нарушава, ако не се зачитаме, ако взаимно не си помагаме, ако не се грижим един за друг. Животът ни е миг, частица от вселенския Космос и, ако не го живеем смислено и задружно, няма да усетим неговата същност, няма да чувстваме насладата от белия красив свят!