6 тона боклук от римски мавзолей

Нашата столица е запазила не само в централната си част, но и в различни свои квартали наследеното от римска Сердика. Често забързани и неотзивчиви, хората не само подминават тези разкрити от археолозите свидетели на спокойни времена и бурни промени, а ги оставят да потънат като приказен замък сред бурени и храсталаци.
Да преодолее инерцията и незаинтересоваността към опазването на културните ценности е основната цел на инициативата на туристическа агенция БалкаНова и на скулптора Андрей Врабчев да бъде почистен римският мавзолей в кв. Лозенец. Около 70 граждани за по-малко от четири часа почистиха не само от растителността, но и боклуците, останали от превръщането на паметника в обиталище на бездомни и токсикомани. Изринаха 6 тона боклук! Сред находките на новата му битност бяха оранжев юрган, сутиен, патрон за автомат "Калашников", спринцовки.
Инициативата беше подкрепена от кмета на община Лозенец, който осигури извозването на боклука, и нямаше да бъде възможна без участието на много столичани и ученици от Националното училище за изящни изкуства "Илия Петров" в София.
Работата по привеждане на останките в годен за разглеждане вид бе съчетана и с образователна задача. Един от разкопвачите на мавзолея, гл. ас. д-р Марио Иванов от НАИМ - БАН, запозна участниците с историята и функциите на постройката. Съставена е от няколко помещения: гробна камера с три саркофага, голяма двойноапсидна зала, служеща за поминални чествания и събирания и три по-малки помещения с вероятно обслужващи функции. Тя е била фамилен мавзолей, в който  са открити останките от три семейни двойки, от които едната заедно с двете им деца. Сред по-важните находки са златен коланен накрайник, солид на Теодосий II и стъклен съд с ажурна украса.
"За съжаление такава е съдбата и на десетки други обекти в страната, въпреки че законът позволява отдаването им на концесия", сподели Марио Иванов. И наистина, само на около триста метра от мавзолея преди 12 години е разкрита част от раннохристиянски комплекс от IV-VI в. Очаквайки намирането на средства за довършването на проучването останките от църква, оградена базилика, грънчарска работилница, се губят сред буйната растителност на двора на частна кооперация, ни разказва археологът Снежана Горянова от НАИМ.
"Проблемът се състои в това - продължава М. Иванов - че за една голяма част от археологическите паметници у нас вече са направени археологически разкопки, публикувани са материалите, а друга част са на съхранение в музеите, т.е. инвестирани са доста средства. С една дума, специалистите са си свършили работата. Но точно когато този обект трябва да се съхрани и да има възвращаемост на тези средства, веригата се прекъсва. Няма концепция, няма стратегия, няма план за неговото стопанисване и най-вече няма повече финансова възможност за неговата поддръжка."
"Именно тук БалкаНова и гражданска инциатива виждат поле за действие: целта е да се събуди интересът, да се увеличат познанията и желанието за полагане на грижи от страна на гражданите за богатото археологическо наследство на България", каза инициаторът на събитието Ивелина Кючукова. Тя има амбицията да организира съмишленици и да разгърне инициативата в София и в цялата страна.