Пред новогодишната елха съм поканил поета-земляк Хри100 Филчев - един драматичен певец на Пиринския край и на България. Названието на новата му, осма поред, стихосбирка "Свирещи треви" е взето от първото стихотворение в сборника, в който са намерили място сто стихотворения. Ето затова напр...
Доста се колебах дали да поставя това заглавие. По-точно ми се струва Елитарна компания, защото става дума за постоянно присъствие на неотиващи си гости, т.е. приятели-художници, от които имам картини и непрекъснато съм в диалог с тях. Моите елитарни събеседници са напуснали вече белия свят, но прис...
Тази книга ме разтърси, когато получих първия вариант от авторката с молба да й бъда редактор. Сега пред мен е второто преработено и допълнено издание на тази родова приказка... Приказка ли? По-кошмарна е от гръцка трагедия с гръцко авторство. Писателката Драга Дюлгерова е отбелязала на гърба на кор...
Пак усещам красивото слово,
което извира отвътре -
едно такова -
като билка тръпчиво на вкус.
Не което край мене се тътри,
а моята тръпка и усет
за пустинен оазис...
Бог с това ме наказа.
Цитирам себе си. И се връщам към самото си начало, в ранното си детство, в Крупник, близо до полата на...
За сетен път се уверих, че за приятел се пише най-трудно. Ето и сега. От колко дни не смея да започна. А съм наясно що за човек и писател е землякът-приятел Кирил Назъров - роден в огражденското селце Драгуш на втория ден от предпоследния месец на четиридесет и първа, миналия век. И ако нещо ми даде...
Не зная дали и други народи имат Ден на будителите като нас - българите, но щом държим на него и той е заел място в календара ни, не мога да не се вгледам в неговата природа.
От самите глъбини на времето иде един глас на голям български будител, нека да го наречем Първия, макар да има и предтечи. Т...
Влюбени хора са те. То се забелязва отстрани. Но това не ги притеснява. Любов между поетеса и поет. Това явление ми е познато. Веднъж попитах една поетеса как върви през живота с поет до себе си и за моя изненада тя ми каза, че не е много добре, защото си знаели хитринките. И аз съм имал такава връз...
От книга към книга... Човек е една набързо прочетена книга. Затова от време на време посяга към уж прочетената вчера, а се заглежда в съхраненото в нея за нас и тези след нас. И за сетен път си казва, че няма по-верен и мъдър другар на живия от неговия спътник - книгата.
"В начале бе слово&quo...
Отдавна ме занимава това клише. Всеки го изрича според..., когато му дойде времето...
Ето в такова никое време се досетих, че преди 12 години Тодор Коруев ме интервюира за ДУМА, та погледнах назад във времето. И ще повторя нещо от нашия разговор, все едно е днес...
- Как се чувстваш в "присъс...
Той е роден в северния град Плевен през 35-а година на миналия век. И с прохождането си тръгва към нас със звуците на пианото, влизайки в мелодии, които са светлина, а светлината е белият свят, на който сме ние като на някакъв Божествен кастинг. Тук всеки идва, за да каже своя дума, да направи свой ...
За поета Лъчезар Селяшки от Родопите искам да кажа нещо хубаво, защото избраните стихотворения в книгата "Съчки в слънцето" са огледало на душата му. Краткото стихотворение, дало заглавието си и на неговия юбилеен сборник, е изнесено на гърба на корицата.
- Какво правиш? - попитах татко...
Поставям това заглавие на своя отзив-покана към един писател, роден и израснал на близо две хиляди километра от днешното ни Отечество и се завърнал при своята прародина България, казвайки ми без думи какво значи тази кръвна принадлежност. Говоря за приятеля си Владимир Калоянов, който за втори път щ...
Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.