Абсурд ли е животът ни?

Клери Костова

Емил Кръстев е едно от най-оригиналните явления в съвременната българска литература. Дотолкова, че и критиката не може да го вкара в калъпа на определенията си. И може би по-добре. Да е нов Кафка, не съвсем. Да е Гарсия Маркес на българска почва? Не, съвсем не, това е Емил Кръстев със собствен неповторим почерк, един писател, който ни измъква от прозата на родното село, от регионалния поглед и ни сродява със съвременната световна литература, показва ни, че в българската литература може да има и друг облик, и друг стил, колкото и необичаен да е той.
В този смисъл последната му книга "Карибски плажове" е и пример на смесица от различни стилове. Които целят да въздействат по различни начини на съзнанието ни. И това съвсем не е случайно, защото целта е да се получи търсеният художествен ефект. Повествованието преминава от поток на съзнанието, от вътрешен до външен монолог, от разказ с иронични нотки до пряка реч. Разказът се прекъсва не само от сценичен диалог, но и от директно описание на сцената, където се развива събитието, което си е редно, ако пишеш пиеса. Авторът сякаш си играе със стилове, на пръв поглед несъвместими, за да постигне максимален художествен ефект. Това е стилистична изненада за читателя, може би даже културен шок, но тя се превръща в естетическо удоволствие. Разбира се, тази пиеса в романа е просто едно съновидение на главния герой. В него блика тънкият му хумор и ирония.
Описанията, както в повечето произведения на Емил Кръстев, са си малко абсурдни. Но защо пък не. Не е ли целият наш живот един абсурд? Но въпреки това той третира много сериозни въпроси, като този може ли творецът да постигне абсолютна свобода? Героят на "Карибски плажове", талантливият художник Николай Колев, Ники, който има поръчка да изрисува базиликата "Света София", си мечтае за големи прояви на "Сакре кьор" в Париж, да се разхожда покрай Сена, да излага картините си на площад "Де Вож". Но всъщност завършва като много творци на дъното. Което за него е индивидуално ръчно рисувани погребални покани, придружени с малка пластика, които други продават добре. За да може да се издържа.
Но не само това. Той пада в собствения си капан на талантлив творец. Защото неговите картички толкова много се харесват, че художествената галерия, в която започва да работи по два часа на ден, се превръща в затвор, пазен от полицията, а на ръката му е поставена затворническа гривна. За да продължава да произвежда погребалните покани, от чиято продажба не се отказват нито мафиотите, нито полицията, нито обществените организации... до най-висшите кръгове на властта. Това, естествено, е символично. И все пак каква по-голяма подигравка за човека на изкуството?
В романа всеки си има неосъществима мечта. Любимата му Толя пък си мечтае за Карибските острови, за Хавана, за курортите на Варадеро, за мохитото и къщата на Хемингуей. Но май нищо не е осъществимо. "...когато застане пред виртуалния си паметник, истинският художник вижда, че в тичането си към мечтата, е забравил за нея... По-лошо, осъзнава, че изобщо не я е имал... И го заключват да балансира върху кула над празен басейн", ни казва авторът.
Така и завършва произведението, с типичния за Емил Кръстев отворен край, в който всеки читател решава сам за себе си каква ще бъде по-нататъшната съдба на художника, покатерил се на тази страшна височина.
Ами защо пък точно Карибски плажове? Наистина интригуващо. За да си отговорите, просто прочетете книгата. Няма да се разочаровате. Пък и можете да хвърлите поглед назад към творчеството на Емил Кръстев, където книгите му като "Кръговрат", "Медии", "Уебсайт" и други ще ви разкрият интересното мислене и творчество на този толкова необикновен писател.

Издателство "Гея-Либрис" ще представи книгата "Карибски плажове" на 6 септември от 17 ч. в Литературния кът на Алея на книгата в София