Аналогии на страха

Шотландците казват, че има две неща, на които не е хубаво да присъстваш при изготвянето им - колбасите и политиката. А все пак ние свързваме величието най-вече с науката, културата и войните. Малцина от тези, пред които се прекланяме на тържествената заря, са били политици. Повечето - по време на войни. Военолюбието в историографията е част от величието. Нищо, че има справедливи войни, но никога красиви.
Човечеството винаги е живяло в страх и очакване на война. Парадоксалното е, че в повечето случаи обаче тя е смятана за невъзможна. Докато не се случи. "Няма война - пише А.Дж. Тейлър - която да е неизбежна, стига да не е започнала." А все пак те започват въпреки страховете на част от инициаторите. После историците започват препирнята като при детско сбиване кой започна пръв. Но надеждата за "вечен мир" също е останала.
Ако бегло прелетим над предисторията на двата гигантски военни конфликта, ще установим колко усилия са предприети, за да се избегне войната. В края на XIX и началото на XX в. има две мирни конференции - едната спонсорирана от американския президент Теодор Рузвелт, другата - от руския император Николай II, десетки писателски срещи, миролюбиви ръкостискания и изтъкване на свещеното културно-историческо наследство на Европа. Самият континент по това време е не по-малко културно интегриран, отколкото днес. После знаем какво се случи. Същата миролюбива мода продължи и между двете световни войни. Диалозите между Стефан Цвайг и Ромен Ролан например. Излиза, че само 26 дни след образуването на ООН не е имало войни на нашата планета. Изразът на Хемингуей и заглавие на роман "Сбогом на оръжията" никога не е бил спазван. Парадоксът, че всички членове на Съвета за сигурност на ООН са и най-големите производители и търговци на оръжие, е тревожно показателен.
Но оръжието е и средство за сигурност. Особено при заплаха. Когато през 1908 г. обявяваме независимост, освен дипломатическата мъдрост, зад нас стоят и 100 хиляди щика! Но щиковете често са аргумент и на агресията. Много често тя е аргументирана като борба срещу тирани и защита на демокрацията. Какво е тогава агресия? По тогавашното международно право Съединението от 1885 г. също е агресия. Тогава, когато сънародници искат и чакат, не е агресия. Цялата работа е кой, защо и кога те иска!
Насилствените нашествия в Близкия изток засега не потвърждават тази мотивация. По-добре и по-спокойно ли живеят там хората след "демократизацията"? "Живей както мен" - това е лайтмотивът на всяка внесена модернизация и изкуствена демократизация! Единствено възможен и единствено правилен. А колко си успял в тази имитация и дали това ти е угодно? Колко цивилизации са загинали поради тази мания? Когато няма полюси, не може да твърдиш, че светът е еднополюсен. Историческият опит свидетелства, че големите световни конфликти са предшествани от локални стълкновения. Дори има термин "малките войни на кралица Виктория" за английската политика на "блестяща изолация" от края на XIX в. Руското разширение в Средна Азия е несравнимо с това нашествие.
А днес? Може ли някой да опонира, че в това си предназначение най-ангажираната страна е Америка? А не е ли комично, че прибалтийски държави са членове на военен съюз, назован атлантически? Къде е Балтика, къде е Атлантика. Американците са живели добре тогава, когато са се радвали на спокойствието на американския изолационизъм. Но тези години са сравнително малко. Е, Втората световна война ги измъкна окончателно от депресията от 1929 г. и оттогава войната, стига да е възможно най-далеч, им идва добре! Поне за някои от тях! Американските пехотинци, които носят демокрацията по света, обикновено са бедни деца, на които се плаща добре, а после постъпват в колеж, за който не са и мечтали! Стига да останат живи! Не съм прочел за син на сенатор, който е на бойното поле.
Гротеската с предизборната кампания за президент на САЩ ни идва в повече. Това ли са личностите, които ще определят в голяма степен съдбата на света? Действително ли всичко зависи от тях? Но какво да правим, след като главният мотив и тема на втората дискусия между Хилъри и Доналд е някаква муха по лицето на кандидат-президентката? Те правят голяма услуга на дебелашките прояви на част от нашите кандидати за президент. Че ако великите американски кандидат-президенти използват гнусни компромати, защо не и ние? Нашите ги имитират, учат се от тях! Да си грубиян в политиката е модерно и популярно, то често работи добре! Обещанията и нападките се приемат като част от политическо поведение, което изчезва веднага след изборите.
Една империя загива, когато се разпространява прекалено нашироко, независимо с какви средства. Та страховете ни са условни. Вероятно няма да има световен и пряк ядрен конфликт. Но малките войни не са по-малко опасни. Това означава, че няма да има война, предприета от фанатични идиоти, с ядрен диалог между Москва и Вашингтон. Но няма и да има мир.