Бъдещето ни се крие там, където се преплитат Изтокът и Западът

Радослава Ненкова е родена на 13 февруари 1993 г. в град София. Студентка е първи курс специалност "Тюркология" в СУ "Св. Климент Охридски". Член е на "Сдружение Солидарна България".


"Младежката безработица нараства с всяка изминала година"

"България има нужда от контрол в областта на висшето образование"

- Как реши да учиш тюркология в Софийския университет?
- Взех решението спонтанно. Не виждах друга алтернатива за себе си. Мисля, че младите хора страдат от известни предразсъдъци спрямо бъдещата си реализация тук и в чужбина. Младежката безработица нараства с всяка изминала година. Страхът от такава участ кара младите да мечтаят за живот в "подредено клише". Аз смятам, че светът се развива толкова бързо, че днешните примери няма да бъдат валидни утре. Затова и направих този нестандартен избор. Вярвам, че бъдещето ни се крие там, където се преплитат Изтокът и Западът. А страните, които успеят да направят успешна симбиозата между стабилна социална държава с младо и образовано население и конкурентна икономика, ще станат абсолютните лидери на бъдещето. Само въпрос на време е. В тюркоезичния свят има минимум две държави, поели по този път - Турция и Казахстан.
- Много малко студенти избират тази специалност, как си обясняваш това?
- Филологията не е за всеки. Тюркологията като една източна филология също. Тя предлага едно по-различно знание, което отдавна не е застъпено в западните университети. Навсякъде се изучават регионални изследвания. Тази последна постановка на ориентализма крие много подводни камъни. Трябва да умееш да отсяваш академичното знание от високомерната политиканска перспектива. За един млад специалист това е доста трудно. Затова е трудно и да се изградят капацитети, с мислене, освободено от неолиберални и колониалистки клишета. Филологията дава възможност да черпиш от извора. Тя е по-консервативна. По-специализирана. Що се отнася до броя на студентите, мисля, че няма нищо фатално в скромните размери на тези дисциплини. България няма нужда от много на брой филолози, а от няколко десетки, но много качествени. Аз съм много доволна от избора, който направих. Харесвам колегите и преподавателите си.
- Повечето българи не знаят много неща за турската култура, разкажи ни нещо?
- Турция е така многолика и толкова жива, че да се разкаже само едно нещо е невъзможно. Съвременна Турция би изненадала дълбоко всеки, който мисли и говори за нея с добре заучени фрази. А такива хора в България има достатъчно.
Има много въпроси без отговор. Османистиката е една удивително актуална за днешния ден, за съвременното българско общество наука. Наскоро прочетох в една студия на Вера Мутафчиева забележителен факт за османското правораздаване. В архивите съществуват хиляди дела между представители на раята и дребни феодали. Припирни за едно лозе или чувал овес, често решавани в полза на малоимотния селянин и в ущърб на представителя на долната средна класа - така да се каже. Вероятно с цел между тези две прослойки постоянно да се акумулира социално напрежение. Няма обаче нито едно дело, решено срещу богат паша или везир - приближен до султана, на чиито огромни земи селянинът, който е можел по съдебен път да си получи обратно чувала овес, е бил принуден да се труди дни наред на ангария. Тази каста, поставена над закона, е произвеждала единствено корупция. Дори султаните вземали подкупи, срещу назначаване на големци на удобни постове.
Същите тези султани често отнемали главите на своите везири. Всеки трябвало да знае, че султанът е винаги прав и винаги мисли за раята. Не ви ли напомня нещо? Оказа се, че този модел функционира успешно у нас и днес.
Една от причините Османската държава да изчезне от картата на света е социалното напрежение, натрупаното презрение към този тип централна и абсолютна власт. Да не забравяме, че действията на първото освободително движение на Балканите - Филики Етерия, в крайна сметка довежда до обявяването на Първата гръцка република. В исторически план народите на този прекрасен земен рай - Балканите, все още не са постигнали социалната справедливост и достойния, свободен живот, за който са започнали да се борят още тогава. Семената на този дух и стремеж са още в нас. Неслучайно и последните протести издигнаха лозунги - цитати от Васил Левски.
- Кой ти е любимият турски писател?
- Харесвам много Назъм Хикмет. От съвременните ми допада повече Зюлфю Ливанели. Много смел творец и прекрасен бард. През последните години в Турция се направиха доста филми за живота и делото на Ататюрк. Един от тези филми е дело на Ливанели. Всъщност по тези художествени произведения човек може да си извади някои изводи за идейното разделение на турското общество - на хора с републикански ценности и такива, които се стремят да ги преформулират, дори да ги разрушат.
- Става ли Турция регионална сила в съвременния свят?
- Мисля, че ние проспахме момента, в който Турция стана такава. Дори тези, които затвориха вратите на ЕС за страната, днес са принудени да го признаят. Преди няколко седмици Гюнтер Ферхойген каза, че без Турция в редиците си Европейският съюз може да забрави за амбициите си да бъде глобален играч на политическата и икономическата сцена. Аз съм от редиците на евроскептиците.
- Как би охарактеризирала младите хора днес?
- Младите хора в България са много истински. Искат да живеят. Да живеят добре и достойно. Мисля, че нашето поколение има по-голям капацитет за самоорганизиране. Държавата ни застарява, но активното ни гражданско общество е много младо. Остава само да съзрее достатъчно, за да бъде максимално полезно за държавата и народа си. Съветвам младите хора да дадат шанс на себе си и на България въпреки целия песимизъм, който ни обгражда.
- Kакво липсва най-много на младите хора в България?
- Не мога да кажа. Мисля, че сме малко черногледи и малко мързеливи. За щастие хората около мен ме опровергават постоянно.
- Всеки един, добрал се до властта, преди това обяснява, че бъдещето на младите е приоритет, но после виждаме съвсем други неща. Как си обясняваш това?
- Така се получава, че младите са все бъдещето на нацията, но никога не стават настоящето. Между гръмките обещания и свършената работа зее огромна пропаст. Мисля, че младежката политика като теория и план за решаване на проблемите е грешна, у нас и на практика нещата са трагични. България има нужда от контрол в областта на висшето образование, добра социална политика за младите семейства и добра икономическа политика. Със субсидирана заетост от Европейския социален фонд и откриване на университети със съмнителни имена и предназначения се опитваме да решим големите въпроси с козметични намеси. Няма как да стане. Това не е младежка политика, а отлагане на работата по големите проблеми. От това страдат единствено хилядите изсечени дървета, превърнати във вагони ненужна бюрократска хартия.
- Гневни ли са младите хора? Как изразяват гнева си?
- Гневни са и с право. Остава им само да обединят гнева си и да създадат нещо полезно от него.
- Като завършиш, с какво мислиш да се занимаваш?
- Искам да обиколя тюркоезичния свят, да науча татарски и казахски. Иска ми се да преподавам турски език. Но не както е прието у нас - в стандартни школи и по стандартни програми. Искам да създам център, който да даде възможност на курсистите да се докоснат до турската култура, кухня, мислене. Хубаво е човек да познава съседите си. Сякаш след това разбира по-добре и себе си.