Банкрут с фанфари
/ брой: 41
"България е на 5-о място по икономически растеж в ЕС". "България е една от най-дисциплинираните и една от фискално най-стабилните държави в ЕС". Това са съвсем пресни откровения на вече бившия финансов министър Симеон Дянков пред различни български медии.
И изведнъж - хоп! - сега нямало един милиард за зърнопроизводителите, които държавата им дължи по закон. След като заплашиха, че ще докарат пак тракторите пред Министерския съвет (което този път при тази взривоопасна ситуация в страната ще означава еднозначно падане на кабинета), същият корифей Дянков спешно се разбърза да пуска държавни ценни книжа на пазара за 800 млн. лв., за да платят на зърнената заплаха.
Ало, Дянков! Нали сме "най-дисциплинираната" и "фискално най-стабилната" държава! Защо ще правим нов дълг, за да плащаме стари борчове? Къде са парите на "стабилната" ни държава? Къде е фискалният резерв? Няма кой да ти каже. Ексфинансовият министър от десетина дни пак си е у дома - в САЩ, както обикновено. Запознати твърдят обаче, че банките нещо се дърпали да купуват експресните дянкови облигации, въпреки че открай време е известно, че държавните ценни книжа са най-сигурният начин за печалба, защото са гарантирани от държавата. Явно обаче в този момент нашата държава не им вдъхва особено доверие на банкерите.
По всичко личи, че във финансово отношение това управление се крепи на власт единствено чрез трупане на нови заеми (в началото на годината плащането на външния дълг бе покрито с нов дълг), високи цени и замразени пенсии и заплати. Разбира се, че за този нов заем са виновни Тройната коалиция, Костов, Доган, Симеон Втори, а вероятно и Симеон Първи. Само че и новият борч ще се плаща от целия народ, а не само от партийните членове на ГЕРБ.
Ако всичко е нормално, този милиард за зърнопроизводителите ще ни бъде възстановен от ЕС след известно време. Но що за "стабилна" икономика е нашата, след като се крепи единствено на евросубсидии? И всяко тяхно забавяне изправя страната пред банкрут. Преди да отпътува за САЩ, американското вице се изпусна в една телевизия и каза буквално следното: "Един милиард е сумата, която пази страната от фалит. Един милиард е разликата между това да сме хвалени като едни от най-стабилните и това да банкрутираме". Това умотворение в най-добрия случай е шизофренично, а в най-лошия си е откровена глупост. Една стабилна държава не може да зависи от наличието или липсата на някакъв си милиард. Едното изключва другото. Ако държавата е стабилна, тя не може да виси на един милиард. Ако виси, значи хич не е стабилна.
Добре, сега пожарът със зърнопроизводителите ще бъде потушен. Но щом само един милиард ни дели от банкрута, с какво военният министър ще купи новите самолети? Трябва ли и генерал Анев да изкара танковете на "Дондуков", за да му дадат пари? Интересно с какво ще бъдат платени и увеличените пенсии от 1 април. И за тях ли ще взмат заем? Да не се окаже и увеличението на пенсиите първоаприлска шега... Като средноевропейските доходи, които според предизборната програма на Дянков и компания вече трябваше да сме достигнали в края на мандата. Краят на мандата се вижда, но вместо средноевропейски, доходите ни стигнаха средноафриканските. Затова и народът вече е на улиците.
Преди да замине за Америка, финансовият министър авторитетно прогнозира, че ГЕРБ ще управлява още два мандата. За да си свършел работата докрай. След народния бунт на 17 февруари обаче не е сигурно, че ще доизкарат и този. Те просто отлагат проблемите за следващите управления, които ще им плащат вересиите.
В тази колонка отдавна предупреждавам, че настоящата икономическа политика на управляващите бавно, но сигурно води държавата към фалит. Изглежда ще се окажат прави онези експерти, които в края на миналата година прогнозираха, че бюджетът ще издържи докъм април.
Ако вярваме на правителствената пропаганда, българската държава е непотопяем "Титаник". Ако обаче вярваме на очите си, родният "Титаник" неспасяемо лети към айсберга. Хубаво поне, че ще фалираме с фанфари. Правителственият оркестър до последно ще свири по телевизионните студиа весел фокстрот, докато държавният кораб величествено потъва в ледените води на финансовия океан.