Българската народна банка е окончателно осъдена по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди вследствие на нарушение на правото на Европейския съюз. БНБ трябва да заплати 4309 лв. претърпени имуществени вреди заради забавено решение за обявяване на неналичност на депозитите в "Корпоративна търговска банка", реши Върховният административен съд.
Съдът е приел, че по делото са установени всички предпоставки за ангажиране на отговорността на БНБ за вреди. През 2014 г. централната банка е извършила обективната констатация, че по нейно виждане КТБ изглежда неспособна за момента, по причини които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи. Въпреки това регулаторът не е изпълнил изискването за обявяване на депозитите в КТБ за неналични в 5-дневен срок, което пък довежда до това, че изплащането на гарантираните влогове е значително забавено.
ВАС не споделя не споделя оплакването на БНБ, че не е имала правомощието да издаде изричен акт, с който да установи неналичност на депозитите в КТБ, тъй като националният законодател не е предвидил изрично това. "Правомощието на БНБ за издаването на въпросния акт произтича от действаща съюзна разпоредба, която макар да се съдържа в директива, е с директен ефект", посочва съдът.
КТБ бе затворена с решение на БНБ на 20 юни 2014 г. и още същия ден централната банка й наложи специален надзор и забрани изплащането на всички депозити. Вместо евродирективата БНБ реши да приложи тогавашното българско законодателство, според което изплащането на гарантираните депозити - тези до 196 000 лв., започва до 20 дни от отнемането на лиценза на банката. Изплащането обаче започна много по-късно - чак в началото на ноември. Оправданието за забавеното изплащане бе, че във Фонда за гарантиране на влоговете липсват достатъчно средства.