БСП е микросвят, отражение на прехода

Д-р Галин Дурев,
Нови времена


(Продължение от вчерашния брой)

Виждаме, че „БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА" общо получава около 9500 гласа или почти 5% по-малко от коригираната сума на гласовете на партиите, участващи в коалицията, взети на базата на тяхното участие в изборите през юни 2024 г. (виж таблица 2 от вчерашния брой - стр. 10-11 - бел. ред.)
Вижда се също така, че в десет от многомандатните райони коалицията не просто е успяла да постигне очакваните резултати, но  е и налице синергичен ефект, т.е. значителен ръст на гласовете над очаквания прост математически сбор. Най-отчетливо това се забелязва при МИР 17 – Пловдивски – 19%, Пазарджик – 14.3%, Разград – 11.8%, Благоевград – 11.1%, Кюстендил – 10.9%. Другите райони с подобен резултат са Плевен, Бургас, МИР 26 – Софийски, Ловеч и Добрич.
В други три многомандатни района коалицията получава гласове около очакваните – Габрово, Монтана и Хасково. В осемнадесет многомандатни района обаче гласовете са под очакваните коригирани стойности, което на практика означава, че в тях не просто не наблюдаваме синергичен ефект, но и простото математическо равенство не е изпълнено. Причините за това са индивидуални и различни по своя характер.

Най-сериозно отрицателно отклонение

се наблюдава във Варна – 23.4%, Смолян – 20.5%, Видин – 17%, Ямбол – 16.1%. В таблицата може да се видят и другите отрицателни отклонения. Наличието на надхвърлили очаквания коалиционен резултат и на такива, намиращи се значително под него, е симптоматично за това, че проблемът не е в коалиционния формат като цяло, а в интерпретациите му в отделните многомандатни райони. Факт е, че в някои от най-слабо представилите се райони на практика не се стигна до коалиционно взаимодействие, а точно обратното – до напрежение и отказ от взаимодействие. Всичко това можеше да бъде избегнато с предварителни съгласувателни разговори и избор на консенсусни фигури в кандидатските листи. Изключение от това е Плевен, където, въпреки очевидното несработване на някои елементи от коалиционния формат, резултатът значително надвишава очакваните стойности.
Освен този тип проблеми, свързани с комуникационни, организационни и личностни аспекти на взаимодействието между отделните субекти в коалицията, следва да отбележим, че в бъдеще трябва да се изгладят и някои политически послания, тоест да бъдат добре синхронизирани и поставени във фокус като обща политическа рамка на съвместното явяване на избори.
Една от големите бомби, заложени още в раждането на формата „голяма лява коалиция“, е, че той бе предпоставено интегриран

в контекста на вътрешнопартийните битки в БСП

Това изначално дискредитира участието на избори и създаде лъжливи очаквания у мнозина, а у други е добра форма за извинение. Да, погледнато отгоре, коалицията, в която участваше БСП, увеличи своя резултат, но на база сравнение с коалиция, в която участваха само три партии, а не петнадесет. Въпреки че този резултат дава глътка въздух на БСП, би било добре да се помисли в две посоки: първо, максимално добре ли се усвои политически коалиционното взаимодействие и, второ, какво ново и различно направи БСП, за да увеличи собствения си резултат като партия.
Резултатите от преминалите избори показаха, че от гледна точка на БСП и коалиция водаческите места в листите се затвърждават като единствените с потенциал за реализиране на мандат, и то само в 2/3 от избирателните райони. Тоест, на тези позиции следва да се обръща значително по-голямо внимание по отношение съвместимост с местната политическа конюнктура, съгласие на местните структури, обществена популярност и т.н.
Няма как да не направи впечатление, че в преобладаващата част от районите с водачи от БСП, реализирали значителен ръст, начело на листите бяха местни хора, добре разпознаваеми и ползващи се с подкрепата на структурите на БСП, доколкото „местен“ понякога да е условно понятие. В БСП останаха твърде малко лица, които да могат да бъдат определени като национално значими и да са приети преобладаващо положително от местните структури. Да те дават често по телевизията, не е достатъчно условие да изпълниш със съдържание тази категория, нито пък членството в някой национален ръководен орган дава подобна привилегия.
Както и всяко едно бъдещо действие на коалицията, така и определянето на водачите на листи трябва да бъде

в пълен синхрон с местните структури,

като се търси максимално ефективният вариант, който да е в състояние да мобилизира целия коалиционен потенциал. Иначе следва тихото наказание от избирателя. За съжаление обаче и политическите послания на БСП, и организационните усилия, и кадровите решения от доста време насам са по схемата last minute. Назад останаха дългите предварителни обсъждания на политически въпроси, съгласуването на кадровите решения и т.н. Видиш ли, съвременната динамика не търпяла тромави процедури. Може и да е така, но показателно е, че не търпи и автоматизирани грешни решения.
Вероятно най-съществените ходове оттук насетне ще имат отношение към съхраняването на коалицията и концентриране в работата със структурите на БСП, която не е занемарена, а направо изоставена през последните години. И двете начинания обаче изискват възстановяване на нормалния диалог, търсене на помирение по много насложили се конфликтни линии и възстановяване на демократичните процедури в партията. Ако всичко това не се случи в БСП, то няма как да се случи и на ниво коалиция, а оттам няма кой да ни повярва, че желаем да го реализираме на държавно ниво.
За щастие всички подобни размишления внасят дълбочина на нашите тревоги и дават редица отговори, които или ще възприемем, или не. Каква е била коалицията, колко партии са участвали, каква е била тяхната индивидуална тежест и политическо участие, всичко това са въпроси, които вълнуват ситуационно малък кръг хора. За всички останали, а и за обществото, остава безжалостният тренд на броя гласове, публикувани в сайта на ЦИК. Според него БСП и коалицията, с която се асоциира през годините,

значително увеличават своя резултат

Това ще остане в историята на електоралните перипетии на българската левица и именно това е тапата в устата на Корнелия Нинова. След десетилетие на дезинтегратори, което в последните няколко години премина в управление на рушители, днес повече от всякога БСП, а и левицата въобще, се нуждае от лица-интегратори. Именно и поради това създаването на „БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА“ е ход в правилната посока. За някои едно подобно взаимодействие може да се разглежда като безсмислено, ако няма синергичен ефект. Трябва обаче да сме наясно, че всяка коалиция открива възможности. Как обаче субектите в нея ще усвоят политическия й потенциал е въпрос на конкретна работа и осъзнаване на значимостта на общите цели, стоящи значително над ролята на всеки отделен субект.
В епицентъра на вихреща се политическа немощ често си задаваме въпроса дали БСП може отново да се превърне в образцов модел на политическа партия за цялата ни политическа система. Или пък времето на подобни политически субекти безвъзвратно е изтекло? Дали това е възможно, не е от такова голямо значение, колкото е поемането по правилния път. Детските болежки на БСП днес са хронични болести на българската политика. Неглижиране на демократичните процедури, изпразване от съдържание на институционализираните партийни тела, отрицателен кадрови подбор, липса на политически диалог – все проблеми, които партиите следва да решат първо в себе си.